Ще оцелее ли България с такива капиталисти

/КРОСС/ В спора между работодателските организации и синдикатите за клас прослуженото време и за минималната работна заплата двете страни имаха своите и силни, и слаби страни. Работодателите или да ги наречем условно едрия капитал извади неопровержими и солидни факти за своята гледна точка. И тя стоеше убедително. Но само от икономическа гледна точка. Работата е там, че този спор трябва да се разглежда от друга, много по-съдбоносна гледна точка. И тогава ще се види, че контрата остава именно у капиталът.

Та тази гледна точка е демографската. Някои продължават да я подценяват и да окачествяват дереджето на България само като демографска криза. То обаче е по-страшно - то е катастрофа, истински демографски погром. Това е цивилизационен ураган, отнесъл населението в цели райони на страната.

Нещо повече - то е чиста проба национална заплаха.

Ако някому тези думи се сторят преувеличени, ето признаците за това състояние по наши и чужди данни, включително на ЦРУ, ЕС, Световната банка.

Ако през 1989 година прескочихме 9-милионния праг (9 009 018 души), то днес сме 7,1 милиона. За 27 години нацията ни се е стопила с 2 милиона, това прави горе-долу една четвърт от населението. На година страната ни намалява средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград - заради минусовия прираст и емиграцията.

По смъртност се нареждаме на второ място в света, а по раждаемост сме ответи чак на 212 място. На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души.

Но още по-страховито е бъдещето. Според доклад на ООН след 35 години страната ни ще се срине до 5,1 милиона. Това ще е второ демографско рухване и неговият размер ще бъде голям - 27,9 процента.

Световната банка прогнозира в свой доклад, че през първата половина на века населението у нас над 60 години ще надхвърли 30% от общия брой. При население 7,1 една трета представлява 2,366 666 души. В момента тази категория българи са вече над 2 милиона. При високия темп на отрицателния прираст нищо чудно България да прекрачи този праг след 2-3, максимум 5-6 години. Само че според експерти, когато това се случва в една държава, стават застрашени всичките й социални системи и те започват да се разпадат.

Прогнозите обаче вещаят трети погром на България - към края на века или началото на следващия българите ще се стопим до вече трагичното ниво 3,4 милиона души. Тогава ще паднем под допустимия минимум, за да останем държавнотворна нация или титулния етнос по нашите земи. Ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. Тогава децата или внуците на сегашното поколение 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в собствената си държава. При това от едно мнозинство, което е със съвсем друг ген и ценности.

Това не е ли национална заплаха? Ще понесе ли българският ген три поредни демографски срива с по около 2 млн. души за кажи-речи един век? Това няма ли да е неговият край?

С една дума, българският род вече бере душа в интензивното на историята. Комай с единия си крак е в гроба. Дали ще излезе от там на крака или с краката напред зависи от терапията.

Тя задължително трябва да включва икономически и финансови мерки (наред с много други усилия). Примерно за спасителната по-висока раждаемост задължителна ще е голяма еднократна помощ при раждане на дете, която помощ да се увеличава с всяко следващо дете в едно семейство, дори да достига примерно до 10 000 лева за третото дете. Или пък по-големи месечни детски надбавки за всяка следващо дете. А също по-висока платена отпуска по майчинство, чието времетраене да се увеличава при второ или трето дете, а защо не и запазването на цялата заплата - в крайна сметка майката или семейството ще отглеждат не марули, а оцеляването на нацията. Едно уточнение: тези мерки ще трябва да важат за работещи и образовани майки и семейства, а не за онази част от населението, която знае само да се плоди и да живее на гърба на държавата.

Терапията няма да мине и без развита система от ясли и детски градини с високо платени служителки, за да не се отказва българската жена от второ или трето дете поради страх да не си загуби работата. Облекчения за младите семейства при закупуване на жилища или пък безплатно жилище за семейства с три (и повече) деца едва ли ще бъдат отхвърлени като прахосничество на активи или пропуснати ползи за други лица.

Що се отнася пък до намаляването на смъртността, тук антипазарните мерки са просто съдбовни, за да имат българските граждани реален достъп до здравните услуги. Националната заплаха няма да бъде отстранена, ако не бъде стопирано закриването на общински болници по финансови причини. Ако не се отмени търговският статут на болниците, които да се посветят на лечение, а не на печалбарство. Или ако не бъдат значително вдигнати заплатите на служителите от нечастните болници и здравни центрове (не само на лекари, но и на сестри и санитарки). Демографската катастрофа няма да бъде ликвидирана, ако държавните и общинските болници останат без модерна диагностична апаратура.

Естествено, изброените мерки не претендират за изчерпателност. Срещу националната заплаха обаче трябва да се мобилизират не войници и въоръжения, а пари (и много други усилия, разбира се). Те могат да бъдат взети и отвън, но ще бъдат нещо като наемна войска, а от средновековната история знаем, че на нея не може да се разчита. Заеми само ще влошат положението при икономическия дебит на нашата държава. Значи остава вътрешният ресурс.

Може ли страната ни да мобилизира една монетарна армия, за да оцелее.

Според редица родни икономисти - може. Само че не ги търсете сред пазарните ни ортодокси. За целта обаче трябва не просто промяна, а цялостно преформатиране на данъчната система - именно оттам може да се формира въпросната армия. Именитият ни икономист проф. Иван Ангелов смята, че при такова данъчно преформатиране, включващо и спартанска данъчна дисциплина, държавата ни ще може да хвърли срещу опасността годишно до 4-4,5 млрд. лева. И с такава парична армия ще може да я спрем. Иван Ангелов не е чужд на пазарната икономика, заради което комунистите ортодокси го обвиняват, че като част от екипа на Андрей Луканов е виновен за опустошителния преход. Професорът обаче не е и пазарен талибан, за разлика от много младоци икономисти. Та той смята днешната данъчната система на България за антиевропейска и антисоциална. Такава я смятат още много икономисти. Само се осмелявам да застана в края на тяхната редичка и да добавя:

данъчната система на България е и антибългарска.

Демографският ни срив няма да бъде спрян, ако тази система изпразва джоба на мнозинството, а пълни портфейла на малцината богати. Ако примерно косвените данъци останат високи, а преките - ниски. В Евросъюза косвените данъци (ДДС, акцизи и други) осигуряват средно по 35% от общите приходи, докато в най-бедната му държава България - цели 52,4 процента. С този висок показател българският род няма как да оцелее. Това се доказва от самото му дередже. Демографският враг вече е не просто пред стените на държавата, той вече я взел под обсада.

Той може и да бъде отблъснат, но ако бъдат вдигнати примерно плащаните от заможните преки данъци (върху дохода и печалбата), които в момента са само 19% от общите постъпления. А за ЕС те средно са цели 34 процента. С катастрофата няма как да се справим, ако остане 10-процентния плосък данък върху доходите от физическите лица или също 10-процентния данък върху печалбите. В много други страни от ЕС тези данъци са доста по-високи (30-40 на сто) и такава опасност не ги грози. Това едва ли е случайно.

Опасността няма да бъде парирана, ако не се вдигнат поне двойно данъците върху доходите и печалбите, ако срещу нея не бъде хвърлен умерен прогресивен данък (вместо сегашният плосък). Дали максималната му ставка трябва бъде 18, 20 или 22 процента е въпрос на уточнение, но данъкът трябва да бъде именно умерен, за да не бъде демотивиран бизнесът, смятат немалко икономисти.

Изобщо националната заплаха няма как да бъде отхвърлена, ако се отбраняваме със сегашната данъчна система. Според проф. Иван Ангелов тя събира с 9-10 млрд. лева по-малко в сравнение със страните от ЕС от бившия соцлагер. Да речем, че той преувеличава с числата, но дори показателят да е на половината от тях, (примерно 5 млрд. ), това пак е много, дори е пагубно на фона на демографското ни дередже. А това са пари, които могат да отидат и за семействата с повече деца, и за по-високи заплати и пенсии, и за нова медицинска апаратура, и за издръжка на нечастните болници. И за още много други демографски мерки.

А сега да се върнем към спора за клас прослужено време и минимална заплата. Паричната армия срещу риска може да бъде мобилизиран главно от капитала, а не от наемния труд. При това без това да го разори, както смятат немалко икономисти. Да, ще се лиши от редица екстри, но пък залогът е България.

При наличие на родолюбие ще я има ли дилемата екстри или България?

Досега обаче капиталът отказва да преформатира данъчната система и да се изправи срещу националната заплаха. Вместо това той отново прехвърля топката върху наемния труд, върху бедните и се опитва да изстиска от тях каквото може, дори от прослуженото време или минималната заплата. Само че това вече не просто не работи, това е фатално за нацията. Това означава да пробиваш обсадата с полувъоръжени войници, почти с гори ръце.

Затова и се питам: ще оцелее ли България с такива капиталисти? И с политици, които са готови да хвърлят нацията върху амбразурата заради капитала?

Освен това, делят няколко години от фаталния момент, когато поради недостиг на пари ще започнат да се разпадат всички социални системи - пенсии, надбавки, помощи за съкратени, безработни, инвалиди, за по-евтини лекарства и прочее. Да, може и да се съгласим с тезата на капитала за вредата от 350-те хиляди безработни, които не търсят работа, не полагат усилия да се преквалифицират, за да я намерят, изобщо не дават нищо от себе си за обществения ресурс, а пък го ползват по един или друг начин. Само че ли може ли да се сравнят хвърлени за тях средства с примерно онези 4-4,5 милиарда евро годишно, които капиталът все още отказва да предостави, скрит зад сегашната данъчно статукво. Ще оцелеем ли наистина с такъв капитал?

В крайна сметка има и икономическа логика. При бизнес механизмът с вдигането на доходите се завъртва по-голямо потребление, то на свой ред задвижва колелата на икономическия растеж. Няма как окастрянето на доходите да вдига икономическия растеж. И съответно да отблъсне националната заплаха.

Всъщност проблемът пред страната ни е много по-мащабен, по-дълбок и по-драматичен от прослуженото време и минималната заплата. И в хода на неговото решаване българският капитал ще трябва да решава какъв да бъде - повече българин, или повече капиталист.

Източник: Юри Михалков, ръководител на Международния отдел на Агенция БГНЕС