Вилата на Рокфелер от Габрово – една изчезваща България

/КРОСС/Една България - на сградите от миналото, пълни със спомени за достойнство, гордост и слава - изчезват. Откъртените им греди, изпочупените им прозорци, падащата мазилка и ронещите се тухли напомнят за времена на толкова много духовност и устрем.

Сградите от миналото са една България, която си отива. Изчезва, но все още е тук. Стърчи и се гърчи - с изпопадали керемиди и обрасли стени. Като бившата сграда на Захарна фабрика в София и на банята в Овча Купел. Отиват си, но още могат да бъдат спрени.

Всъщност тя е строена за четириетажна лятна вила на прочутия фабрикант и индустриалец Пенчо Семов, наричан "Българският Рокфелер". Издигната е през 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев.

Пред сградата имало изкуствено езеро и алеи, а цветята около тях са били доставяни от ботаническите градини на Европа.

Пенчо Семов е бил известен в цяла България с благотворителните си инициативи. Бил е главен акционер в 28 дружества, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. През 1919 той дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България и за намаляване на претенциите към страната ни от 12 милиарда на 2 милиарда златни франка при сключването на Ньойския договор.Когато умира на 10 юли 1945 година, оставя капитали на стойност 1 082 582 000 лева ( 9 млн. долара).

Волята на Пенчо Семов е след смъртта му сградата да бъде използвана за сиропиталище за стари хора - журналисти и писатели, но и бедни старци - работници от фабриките му. Това обаче не става, защото на власт идват комунистите, които конфискуват цялата му собственост.

Така сградата става болница и остава такава допреди 20-ина години. А днес вече е руина.

Изгубената й красота заживя нов живот в последните месеци - заради усилията на старозагорския фотограф Жоро Хаджиев. Той я открива, изучава историята й и я популяризира.

"Забелязах сиропиталището случайно по време на едно състезание по ендуро, на което бях в организаторския екип. Сградата веднага прави впечатление с внушителната си "фигура" и красивата си архитектура, а по останките от орнаменти по нея, няма как не се досетиш, че е строена преди 1944 г.", разказа Хаджиев. 

От човека на отсрещната бензиностанция той научил в резюме историята й, а за всички останали подробности отишъл в родното село на Пенчо Симов - Цвятковци."Сградата трябва да се спаси, а животът на Пенчо Семов да стане още по-голямо обществено достояние, защото нямаш бъдеще, ако нямаш добро възпитание и няма от кого да се учиш. Сега отглеждаме предимно егоисти, а защо е така, всеки може да си отговори сам... Защото нямаме примери за подражание, защото добродетелността не се поощрява, а се поощрява личното облагодетелстване. Обществото е едно цяло и никой няма да си спомни утре за теб, че си съществувал, ако имаш няколко яхти и имоти на Лазурния бряг. Да, съществува живот и след смъртта, за онези, които го заслужават", завърши Жоро Хаджиев.