Все не случваме на български еврокомисари

/КРОСС/ Не ни върви на еврокомисари и това си е! Особено при Бойко Борисов.

Първа бе Румяна Желева със своите VIP танци и представяне на равнище секретарка в селско кметство. Отрадно все пак бе, че знаеше думата "проактивен".

После дойде Кристалина Георгиева. Нейното представяне не че бе много по-добро, но като отракана дългогодишна служителка бе научила точните думи, правилната бюрократична лексика, че дори свойските жестове на брюкселското чиновничество, така че бе приета радушно като свой човек и прекара еврокомисарските си години напълно слята с тамошното братство. Кариерата й на този пост обаче завърши драматично и плачевно с голям сакатлък и грозно коварство. Дали поради извънмерни амбиции, или като част от задкулисни интриги на големите играчи, тя се намеси срещу българската кандидатка за генерален секретар на ООН Ирина Бокова и ако шансовете на последната да спечели този пост не бяха особено големи, с нейната намеса станаха нулеви. Така България успя да извърши безпрецедентен жест, като зрелищно се простреля и в двата крака.

И ето че сега, повече от половин година след подаването на оставката от страна на Кристалина Георгиева, през което време едно еврокомисарско място стои вакантно, България събра кураж да излъчи нов еврокомисар.

Не беше никак лесно на горкия ни премиер да посочи подходяща кандидатура и ние трябва да го разберем. От една страна, стои нелепото изискване да излъчим не кандидат, а кандидатка. От друга, тази кандидатка трябва да се харесва на брюкселските чиновници и да прилича на тях. От трета, банката с кадри на ГЕРБ е празна като банка в градче от Дивия Запад след поредния обир на местните разбойници.

Но нали сме вече част от европейското семейство! Европейската рода ни се притече на помощ и сама си избра българския еврокомисар. Стори го лично нейният pater familias Жан-Клод Юнкер. Човекът се постара да подбере кандидатура достатъчно незабележима, което би трябвало да означава, че не е имала тежки отрицателни прояви, следователно не е омаскарена. Освен това кандидатурата е завършила право, което означава, че е универсален боец и пасва на абсолютно всичко - било цифровизация, било финанси, било социален диалог, било растеж и конкурентоспособност. Дори единни зарядни устройства за GSM апарати.

Разбира се, изслушванията са нож с две остриета, но пък когато са затъпени, може някак да се мине и през тях. Особено ако се аранжират добре и се изпратят достатъчно хора с правилни въпроси и добре подготвени коментари. Пък и е знайно, че кандидатурата е много ученолюбива, старателна, изпълнителна и запаметяваща - все ще успее да наизусти каквото се очаква от нея. Само да не прекалява с термина "проактивност", че навява лоши спомени.

Въпросното ученолюбие, допълнено със старателност и изпълнителност, освен за преминаването през иглените уши на препитването, има и своите големи плюсове за бъдещата дейност на кандидатурата в Еврокомисията. Една ученолюбива, прилежна и добра еврокомисарка е мечта за всеки началник на Еврокомисията. Особено ако е от страна като България, чийто премиер гледа в устата г-жа Меркел и тъкмо когато тя реши да си я отвори и да каже нещо, я изпреварва с думите: "Каквото и да кажете, напълно подкрепям Вашето мнение!".

А какво ли би трябвало да стане, ако имахме нормален министър-председател със собствено мнение и визия за развитието на България, Европа и света? Разбирам, че това не е съвсем реалистично, но защо да не помечтаем?

Първо - условието, което се поставя, че еврокомисарят трябва да бъде жена, може да е политически коректно, за да не се дискриминира нежният пол, защото имало само 9 жени еврокомисари, но това определено е дискриминация спрямо мъже, които биха се справили по-добре в дадения ресор. Така да се каже, сексизъм в най-чист и неподправен вид. Като оставим настрана, че основният ресор на Георгиева отдавна е даден на друга държава и това за България е голяма загуба, за която Борисов не е поел отговорност, за всички е очевидно, че с широк жест ни се освобождава девета глуха линия, на която нашата родна кандидатура да бъде лашната. За да не се мотае из магистралните линии и да не пречи, че най-малко може сериозно да обърка движението. По магистралните линии се позволява да летят само големите, проверени момчета и тук-там някое момиче.

Второ - България би могла да посочи друг, далеч по-важен ресор, какъвто все още не съществува в Еврокомисията - например ресор "Трансформация на Евросъюза". Както е известно, въпросният ЕС вече втора година се тресе и пука по шевовете. Европейското единство, братство и взаимопомощ се оказаха високопарни думи и красив мираж - при първото по-сериозно предизвикателство в лицето на милионите мигранти всяка страна тръгна да се спасява от напастта поединично, изоставяйки художествената лексика. Последва Брекзит, който може да се окаже само началото. Колкото и да ни плашат и стряскат със страхотиите, които можели да извършат нароилите се внезапно националисти, колкото и да ни убеждават, че те са против Европа и затова не трябва да се гласува за тях, те вече са реалност, породена от много дълбоки, явно грешни политики. Замазването на положението може да помогне в още няколко кризи, но неминуемо някоя от тях ще бъде началото на края на съюза. Холандия може да реши да излезе от Евросъюза по чисто икономически причини, тъй като тя в момента е един от най-големите донори. Не по-малка заплаха са нерешеният гръцки проблем, както и огромните дефицити и финансови проблеми на Италия, Испания, Португалия, дори Франция...

Очевидно европейските народи се сблъскаха с една конструкция на Европейския съюз, която е погрешна в основата си и е без възможности за реформиране, развитие или усъвършенстване.
В един кюп бяха събрани народи с напълно различен исторически опит, държавнически традиции, манталитет, социални практики и равнище на развитие. Народи на двата полюса на заможността и бедността.
Тези народи бяха залъгани с красивата идея, че са съюз на равноправни членове. Оказаха се също толкова равноправни, колкото обитателите от "Фермата" на Джордж Оруел. Сиреч има едни, които са по-равноправни. Съюзът на Отечествата, за който мечтаеше Дьо Гол, отдавна е фикция. Оформена бе бюрокрация със засмукващата мощ на огромен октопод, която е съсредоточила в пипалата си всички ресурси и особено силно е засмукала периферията, за да вървят нейните жизнени сокове към главата. Европейският организъм работи със скоростта на вол, но се е наел да участва в състезание с тигри, пантери и гепарди. Очевидно е кой ще пристигне пръв на финала, а също и кой кого ще изяде.

Но млъкни, сърце!

Не бива да се тревожим с такива страхотии! Ние сме верни и предани еврочленове. Дори евроатлантически такива. Ние имаме дюнерджийници на всеки ъгъл и това е нашият творчески принос в ЕС. Имаме и прекрасен премиер, когото всички прегръщат, трима папи са го галили по главата и един бивш премиер му мереше ширината на гърба с педя. Той дори веднъж силно прегърна приятеля си от Острова Дейвид и после последният три седмици едва си поемаше дъх, че всички ребра го боляха.

Пък и не това е главното в нашия текст. Това е ей-така, за разнообразие. Главното е, че нашата кандидатура все пак ще се представи пред европейския синедрион. От това няма да последва нищо. Което е много радостно.

Да ѝ пожелаем успех!

Източник: Петър Клисаров, в. "Сега"