Бизнесът поиска отпадане на минималната работна заплата

/КРОСС/ От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояват за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата през 2017 г., съобщиха от АИКБ, цитирани от news.bg.

Те предлагат да има стипендии за техническите специалности, а студентите държавна поръчка да имат отговорност да работят тук. Да се разшири обхвата на "Синята карта", да се премахнат осигуровките за стаж, работодателят да не плаща първите 3 дни от болничния, искат още от бизнеса.

Според Васил Велев заетостта расте, безработицата спада, но състоянието на човешките ни ресурси е критично.

Според представените от него данни, работната сила в България намалява със 73 хиляди души през 2016 г. Общият брой на хората извън работната сила достига 2 900 000 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят.

По данни на МВФ, България е сред най-потърпевшите страни от емиграцията. Към 2012 г. около 16% от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на Брутния вътрешен продукт (БВП) със 7%.

Прогнозата е, че към 2020 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще намалее с още 4 на сто. Сравнителните данни за страните от Европейския съюз и България показват, че през 2013 г. производителността на труда у нас е била 15% от средната производителност на труда в 28-те страни членки.

В същото време средната работна заплата (СРЗ) за България отнесена към средната работна заплата в 28-те страни-членки на ЕС е 21%. България изостава спрямо средната за ЕС производителност на труда, но възнагражденията у нас изпреварват с няколко процентни пункта достигнатата производителност на труда, смятат от АИКБ.

В ЕС има и страни без регламентирана минимална работна заплата, но доходите на работещите там са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се в страните, където има регламентирана минимална работна заплата, както е и в България. Безработицата в страните без минимална работна заплата (МРЗ) е с 40% по-ниска от безработицата в страните с МРЗ.

Затова мерките, които предлагат от АИКБ, са да се развие колективното договаряне на ниво икономическа дейност. МРЗ за страната да бъде заменена от комплекс от минимални работни заплати по икономически дейности, договаряни на отраслово равнище от представителните организации на социалните партньори.

Очакванията на ръководството на АИКБ са свързани с това правителството да преосмисли държавната политика по отношение на човешките ресурси в две посоки. Първо, хората, които получават висше образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимента да работят в България.

За техническите специалности трябва незабавно да се заделят финансови ресурси за отпускане на стипендии за учащите, както за висше, така и за средно професионално образование. Тази стипендия също да е свързана с ангажимент за работа в България или за български компании, или институции за определен, по-продължителен период от време.

Второ, досегашната политика, без пазарен тест (с така наречената "Синя карта") да се приемат високо квалифицирани специалисти само в IT сектора е необоснована. Необходимо е незабавно да се разшири обхватът на действие на "синята карта" в България и за ред други, крайно необходими за индустрията специалности.

Третият приоритет, според работодателите е да се подпишат двустранни спогодби със страни с българска диаспора за облекчен достъп на наши сънародници до българския пазар на труда.

От АИКБ искат да бъде премахната осигуровката за стаж, но да има по-гъвкаво определяне на извънредния труд. Те предлагат:

Законодателни промени за премахването на Минималния осигурителен доход и "класовете";

Отмяна на временно въведената мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични;

Реформа в медицинската и трудовата експертиза и прекратяване на злоупотребите с пенсии за инвалидност;

Преглед на режима за извънреден труд, с оглед допускане на по-голяма гъвкавост при полагането му.