Френският посланик: Мониторингът над България от ЕС може да бъде засилен

/КРОСС/ Няма изгледи Механизмът за сътрудничество и проверка в България и Румъния да приключи, дори може да бъде подсилен, заяви посланикът на Франция в България Ксавие Лапер дьо Кабан на конференция, посветена на европейското бъдеще на балканските държави.
"Върховенството на закона в България и Румъния не изглеждаше достатъчно добре установено в момента присъединяването им към ЕС", добави дипломатът. По думите му прилагането на Механизма, известен повече като мониторинг, е имало за цел да промени политическите елити в двете страни и те да започнат да се подчиняват на европейското право. Но успех не е постигнат и това е причината надзорът на Европейската комисия да продължава много по-дълго от предвиденото.
Дипломатът отбеляза като значимо постижение това, че България е успяла да не допусне нито един конфликт на територията си през последните 20 години и да преодолее "националистическите съблазни" на част от политическите сили в страната.
Между отделните държави на Балканския полуостров има прекалено много различия в управленски, исторически и културен план, за да е възмжно те да бъдат разглеждани като "политическо цяло", заяви Ксавие Лапер дьо Кабан.
"Всяка генерализация за Балканите води до погрешно опростяване и не дава информация за политическите реалности в региона", посочи дипломатът, като добави, че всяка държава трябва да бъде оценявана от Брюксел според нейните собствени постижения.
Според дьо Кабан ЕС все още не е посочил красноречиво дали приема като необходимост всички държави от Балканския полуостров да станат част от Европейския съюз. Посланикът даде за пример позицията на Франция, която се фокусира върху получаването на гаранции, че разширяването към Балканите ще се случи чрез конкретно установен порядък и с гаранции, че всяка от бъдещите членки ще бъде подготвена законодателно и ще има потенциал за ефективно и равностойно членство.
Моменти от историята на ЕС доказват, че подписването на договори между ЕС и други страни само по себе си не означава, че те ще бъдат спазвани. Трябва задължително съотвената страна да възприеме ценностите и целите, които стоят зад съотвеното законодателство.
Членството в ЕС ще донесе позитиви за балканските страни, които имат статут на кандидати, добави дипломатът и даде за пример България, където по думите му контролът от Брюксел не позволява на министрите да превръщат произволни хрумвания в закони, на депутатите - да гласуват предложения, обслужващи личните им интереси, а на магистратите - да се подчиняват на натиск.
Присъединяването към ЕС на малките страни от Балканския полуостров ще ги защити от риска да загубят правото си на глас при решаването на въпрпосите за бъдещето на Европа, смята дьо Кабан.
Тромавият процес на процедурата по разширяване, дългите преговори и несигурността дали ще получат членство в Общността, може да обезкуражи националните правителства на кандидатите и да остави "отворена вратата за конкурентите" на Обединена Европа, предупреки посланикът. В този контекст посланикът спомена ролята на Турция в региона като сила със сериозно влияние, която "има право да защитава интересите си".
В момента балканските държави, които имат статут на кандидат членки, са Албания, Македония, Черна гора и Сърбия. Със статут на потенциални кандидати (на които е обещана перспективата за членство, когато са готови) са Босна и Херцеговина и Косово.