Освободеният от правила пазар е антидемократичен

/КРОСС/В последно време много се заговори за плануваното Трансатлантическо споразумение (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ, но широката общественост сякаш не е съвсем наясно за какво точно става дума. Какви са фактическите параметри на този проектодоговор?

Председателят на сдружение "Солидарна България" Ваня Григорова пред в. "Земя"

Заговори се едва след проведения Европейски ден на протест срещу споразумението, в който се включи и България. Управляващите и у нас, и в целия Евросъюз цяла година отбягваха темата, макар този договор да засяга всички сфери на нашия живот.

Накратко целта му не е намаляване на митата, които поставят граници пред търговията, а т.нар. нетарифни бариери. То третира регулациите и приетите стандарти като пречка пред икономическото развитие. Тук са включени безброй нормативи - трудови, потребителски, стандарти за безопасност на храните, екологични правила и пр.

Това е своеобразен Закон за движение по пътищата на обществения живот. И до сега собствениците на големи, лъскави автомобили намират, че имат предимство на пътя, само защото возилата им са по-мощни. Безогледното премахване на правилата ще доведе до това, че когато, образно казано, такъв автомобил те притиска и изблъска от платното, ти няма да имаш право да се противиш.

Вече има примери за подобно споразумение, като това между Канада, Мексико и САЩ от 1994 г.- NAFTA. Какви са резултатите от него 20 години по-късно?

Канада е един от големите световни производители на петрол. Поради наложените ограничения за държавна намеса в сектора, около 65% от добитият на територията на страната петрол се изнася за САЩ, а източната част на Канада страда от недостиг на нефт.  Налага се да внася от Венецуела и Норвегия.
В началните преговори водите са изключени от обхвата на преговорите. Впоследствие обаче те са добавени чрез регионални поддоговори. В първите години от действието на NAFTA Канада губи около 1,4 млн. работни места. В момента компанията за добив на шистов газ съди държавата за компенсации в размер на 250 хил. долара за това, че е наложила мораториум върху фракинга в част от провинция Квебек.
Неравенствата в трите държави се увеличават през последните 20 години. Намалява и темпът на растеж на БВП. Твърди се, че договорът цели по-бурен икономически ръст, но реално защитава интересите на корпорациите.

Не е тайна, че редица обществени организации и синдикати в цяла Европа са категорично против подписването му. Франция дори вече излезе с официална позиция, че няма да го подпише през 2015 г. На какво се дължат тези негативни реакции?

На изтекли документи от преговорите, които се провеждат на тъмно. На отделни изказвания на участници в процеса. Например един от основните преговарящи от американска страна заяви: „ако определена храна е годна за консумиране от американците, то тя е годна за консумиране и от европейците". Но ЕС и САЩ имат различни стандарти за безопасност на храните. Имаме печален опит от т.нар. говежда война. ЕС и САЩ се съдят 20 години, защото Европа не позволява внос на говеждо месо третирано с хормони. В резултат на ЕС са наложени санкции в размер на 128 млн. долара. Спорът приключва преди две години с отстъпки от наша страна.

При нас е приет т.нар. „принцип на предпазливостта", което означава, че определен продукт получава достъп до пазара, само след като е доказана неговата безопасност. За разлика от Европа, щатите чакат доказателства, че продуктът  е вреден.

Отпорът от страна на европейските синдикати е породен от факта, че САЩ не са подписали златните трудови стандарти - осем основни, минимални трудови права и защити на Международната организация на труда. Те гарантират свободата на сдружаване, мерки срещу принудителния труд, конвенции за равно недискриминационно заплащане, мерки за защита на детския труд - минимална възраст и изключване на най-тежките форми на труд.

Защо тогава този договор получава подкрепа на най-високо ниво в европейската администрация, въпреки че последните анализи сочат, че европейските икономики ще претърпят големи загуби от подписването му?

Един от последните анализи е именно на експерт от Международната организация на труда - Джероним Капалдо. Базирано на наложени икономически модели, изследването доказва, че ТПТИ ще доведе до висока финансова нестабилност и по-нисък дял от БВП на трудовите възнаграждения. С други думи - положителните икономически резултати ще се насочват все повече към собствениците на корпорациите, за сметка на работниците и служителите. Работните места ще намалеят, доходите от труд - също. Както и приходите в държавната хазна. А това ще доведе до все по-голямо неравенство.

Договорът получава подкрепа в Европейската комисия - тъкмо тези висши служители, които ние - европейските граждани не избираме. Знайно е, че голяма част от еврокомисарите имат неразривни връзки с корпорации тъкмо от областите, които следва да регулират. От години ЕК декларира, че се бори с т.нар. „въртяща се врата" между политиката и бизнеса. С фундамента на олигархията, макар и префинена. Въпреки това и в настоящия формат на комисията се оказа, че дузина комисари идват от големи компании. Например бивш петролен магнат, наречен от в. „Таймс" „г-н Петролна зависимост" е сложен начело на справянето с климатичните промени. Трябва да сме много наивни, за да вярваме, че тези хора ще бранят нашите интереси.

Впрочем не всички европейски представители подкрепят безпрекословно ТПТИ. Преди месец депутати от Европейската лява партия и Европейската зелена партия протестираха срещу потайните преговори. Дори тях не допускат до документацията на проекта.

По време на организираната от „Солидарна България" на 10 ноември дискусия „ТПТИ - Демократичният отговор" Георги Пирински заяви, че „има конфликт, между замисъла и фундамента на ЕС, и онова, което се налага със споразумението". Къде точно се крие този конфликт?

Конфликтът е идеен. ТПТИ залага на максимална свобода на пазара, което е в противоречие с демократичните принципи. Тъй като безкрайно свободния пазар налага мощта на големите икономически субекти. Те според либертарианците са силни, защото пазарът така е отредил. И  това се приема за правилно. От другата страна е демокрацията, която дава предимство на мнозинството - което не притежава банки, международни корпорации, икономическа власт.  По замисъл Европейският съюз се гради на основите на демократичността и солидарността между европейските народи.

Много експерти изразяват опасения, че ТПТИ ще нанесе удар върху основите на социалното законодателство в Европа и защитата на личните данни. На какво се дължат и доколко са обективни тези опасения?

Социалното законодателство не се ограничава до социални помощи. Включва здравеопазване, образование, общодостъпна инфраструктура и пр. Основните опасения в Германия са, че ще бъде ограничено публичното здравеопазване. Че обществените болници ще бъдат приватизирани или закрити. Аналогични са рисковете пред образованието. Защото издръжката на държавните училища може да се третира като непозволена държавна помощ. Механизмите на ТПТИ изискват равноправност на всички субекти в една сфера. Т.е. или същите финансови средства се отпускат и на частни (в това число и чужди) училища/болници, или финансирането се преустановява. Първото е невъзможно от чисто финансова гледна точка. А без държавно образование ще имаме малоброен елит и огромно мнозинство неграмотни.

Впрочем и понастоящем правителството предприема стъпки към финансиране на частни училища и детски градини. Наместо да отпусне повече средства на държавните образователни институции, мнозинството от които са в отчайващо състояние - сгради, оборудване, възможности за спорт, допълнителни занимания и пр.

Едно от първите неща, които направи Даниел Митов, в ролята си на външен министър, бе да отиде на крака в Американското посолство и да засвидетелства подкрепата на страната ни за подписването на Трансатлантическото споразумение. Това предизвика вълна от негативни реакции и коментари. Какви са основните заплахи за България при евентуално подписване на споразумението?

Митов не спря до там. На парламентарен въпрос във връзка с позицията на България за споразумението, той „успокои", като ни уведоми, че между ЕС и САЩ е постигнато съгласие за отваряне на читални в американските посолства в столиците на държавите-членки на ЕС, в които да бъде предоставен достъп до конкретните текстове на партньорството. Ще четем наш, европейски договор в американските посолства?! Нали има представителство на ЕК у нас? Защо не там, ако е толкова невъзможно да се публикува? Ето това е основната заплаха! Загубата на суверенитет, на власт над личния и обществения ни живот. Още във фазата на преговорите.

Как би се отразил върху българското земеделие и родните земеделски производители, след като реално то би им дало свободен достъп до огромния американски пазар?

Несериозно е да сравняваме дребния български земеделски или какъвто и да е производител с американските корпорации. Представете си как собственикът на кварталното магазинче се конкурира с Walmart - една от най-големите мултинационални корпорации. Немислимо е. Малкият, дори средният бизнес, има нужда от протекции, за да не бъде унищожен от едрия. Не от разбиване на предпазните бариери.

Дори едрите за нашите мащаби земевладелци са миниатюрни на фона на наднационалните компании. А отделните собственици на няколко десетки декара обработваема земя у нас са още по-уязвими. Необединени и без държавна подкрепа са обречени да загинат. С тях и цялото ни традиционно зеленчукопроизводство. Впрочем допускаме, че тъкмо земеделието е причината Франция да се обяви против споразумението преди дни.

Съществува ли възможност при определени промени в съдържанието му ЕС и в частност страната ни все пак да спечели от подписването на Трансатлантическото споразумение?

Във формата и с целите, които преследва - категорично не. Никакво лустросване на идеята няма да доведе до приемливи резултати.

Това не означава, че сме против споразуменията и взаимодействието по принцип. Но на алтернативна основа. Подобен договор дори е наложителен, за да се противодейства на глобалните финансови спекулации, които породиха световната финансова и икономическа криза. Прилагането на данък върху финансовите транзакции; запор на офшорните зони; бойкот за внос от страни, в които не се спазват минимални екологични, хуманитарни и цивилизационни  изисквания може да се случи само в подобен наднационален договор. За съжаление тези базови теми не се предвижда да се засегнат в ТПТИ.

Групата „Солидарна България" е флагман в борбата срещу подписването на ТПТИ у нас. Какви са основните оръжия и лостове за противодействие на обикновения европеец/българин срещу силата и интересите на трансграничните корпорации, символ на които би било подписването на този договор?

Протести, настояване за повече прозрачност и ясни управленски отговори, подкрепа за Европейската гражданска инициатива за спиране на преговорите по споразумението. Това са единствените възможности.

Настояваме управляващите да дадат отговор на въпроса: Какви позиции защитава правителството в процеса на преговорите? Г-н Митов заяви, че позиции има. След като са национални, български следва да бъдат обсъдени с българските граждани.

Да публикуват информация колко договора с включена клауза за защита на инвеститора (ISDS) е сключила до момента в България. Знаем, че EVN вече ни съди за нереализирани печалби. Искът е в размер на над 1 млрд. лева.

Междувременно българските и европейските граждани имат възможност да подпишат инициативата за спиране на преговорите. За съжаление Еврокомисията отказа да регистрира Европейската гражданска инициатива - механизъм чрез който гражданите имат възможност да изразят мнението си по различни въпроси. Отново показа, че е отворена за лобистите на международните корпорации и няма никакво намерение да чуе гласа на европейските граждани.

Въпреки това над 300 граждански организации от цяла Европа се обединихме и започнахме събирането на подписи. Само за месец са събрани почти 1 милион подписа. Това е ясно и категорично „НЕ" на опитите зад гърба ни други да решават нашия живот.
Българската квота, подобно на тези в цяла Източна Европа, изостава. Нужни са още 11 000 подписа. Формулярът може да бъде намерен на всяка страница на сайта на „Солидарна България".