България не издържа стрес-теста за независимост

/КРОСС/На световната политическа сцена се разиграват драматични събития, вътре в България скръбните вести са ежедневие. Страната ни е дестабилизирана отвътре и отвън заради политическата немощ на управляващите. И докато целият свят е замръзнал с надежда и този път да му се размине катастрофата, у нас провалът намери своите шумни адмиратори. Има нещо извратено в модерната българска душевност, някаква необяснима страст към отцеотстъпничеството и разрухата, някаква декадентска гравитация към морална поквара и разрушение, които са си истинско предизвикателство към психотерапевтите. Но ако се абстрахираме от чистата патология и погледнем политическите реакции на случващото се пред Голямата порта на Балканския полуостров, картината е още по-нерадостна.

България не издържа стрес-теста за наличието на национален суверенитет. Провокацията със свалянето на руския Су-24 от страна на Турция, която наглед не ни засяга пряко, и която, слава Богу, не пална искрата на нова война, отведнъж разкри картите на политическите играчи у нас. Освети скритите им намерения и разбули фалша на политическите им пози. Съвсем ясно се видя, че ДПС е не просто етническа, а сервилна, протурска партия, която в критичен за България момент взе страната на чужда държава. По-точно на две държави, чиито интереси в конкретния случай са в пряко противоречие с българските - Турция и САЩ. В нарочна декларация пред парламента ДПС защити турското решение за сваления руски бомбардировач, хвърли вината върху руската военна авиация и повтори шизофреничната атлантическа мантра за борба с ИДИЛ чрез свалянето на сирийския президент Башар Асад. „Позицията ни отразява идентичността на ДПС като последователна евроатлантическа партия на България", заяви лидерът Лютви Местан, представяйки натовския интерес като по-насъщен от националния. В случая обаче дори НАТО се оказа заложник на турско-американската режисура, целяща да вбие клин между Русия и Северноатлантическия пакт и да саботира създаването на широка коалиция в Сирия, която би застрашила протежираните от САЩ и Турция „опозиционери" и общата им цел: свалянето на Асад.

Националното предателство на ДПС не изглежда да смути управляващото мнозинство. Нещо повече - наблюдава се пълно сходство между позициите на протурската партия и управляващата коалиция. И тук падна следващата маска: въпреки привидно българския им характер и членска маса, България в момента се управлява от партии на задгранично подчинение. Унизителна гледка са бивши служители в правоохранителните органи на страната като Борисов, Цветанов и цялата милиционерска орда в редиците на ГЕРБ, които предават (а може би продават) остатъчния ни суверенитет. Вече е повече от очевидно, че България се управлява от партиите от „Вашингтонски консенсус" в родната му, кириакстефчовска редакция. Особено жалко е, че в това национално самоунижение охотно участват и висши военни като бившият шеф на генщаба ген. Михо Михов и дори бившият президент на Републиката Георги Първанов от присъдружната на властта партия АБВ. Парадоксът „Патриотичен фронт" от майцепродавци също е българска екзотика. Тези патриотари жестикулират намусено из медиите и се „зъбят на тирана", но така и не събират смелост да напуснат уюта на властта. За Реформаторския блок дори е излишно да си хаби човек думите. Тази коалиция бе зачената в американското посолство в София и завинаги ще си остане на ръчно управление от Вашингтон.

Не по-малко жалки са и гърчовете на наши дипломати и посланици, наградени със „сладък живот в чужбина" заради специалните им заслуги за разрушаване на българския суверенитет. Посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски, например, усърдно рецитира изрезки от вестници със стара дата, без да е способна на по-задълбочен анализ и обективно представяне на ситуацията в южната ни съседка и произтичащите за България рискове. Последно ни извести, че сваленият руски самолет ще предизвика нова бежанска вълна към България, която впрочем не е секвала, и защити най-общо правотата на турската страна.

С подобен политически елит България е практически незащитена страна, оставена на произвола на чуждата воля, лесен заложник на чужди интереси. Впрочем ние вече загубихме сериозни предимства със спирането на големите руски инфраструктурни проекти, от които страната ни се лиши, като прие ролята на блокираща пешка в американската партия. Същото ни споходи и със санкциите срещу Русия, от които търпим загуби пак заради хатъра на Големия опекун. Така стана с предоставянето на наша територия за военни маневри на НАТО и дрънкането на оръжие срещу Русия, което автоматично ни превръща в мишена при евентуален сблъсък между атовете. Така става и сега, когато вместо да заемем принципната страна за коалицията срещу ислямисткия тероризъм, ние се усукахме около покровителите му. България обективно застана на страната на главорезите от ИДИЛ. Защити човешкото право на главорезите да се гаврят с труп, което няма много общо с „евроатлантическите ценности". И най-вероятно ще платим прескъпо за този погрешен избор.

Българският управленски елит се провали като неспособен да защити собствения си народ, както по отношение на вътрешната, така и на външната политика. А сме на пътя на джихадисткия трафик към и от Турция. Сам по себе си този факт крие огромни рискове, от които турската страна едва ли ще ни избави. Неоосманизмът не се церемони с периферията, както се убедихме в Сирия. В същото време историческите ни освободители (факт неудобен, но неотменен) са заклеймени от българските политици като наши хибридни врагове, тъй че и оттам взорът надежда не види. Американците? Как мислите, ще вдигнат ли ръка срещу традиционния си съюзник, регионалната суперсила Турция?

В това смутно време, когато войната е висящ въпрос, България е слаба, жалка, декламативна и без гаранции за държавния си и териториален интегритет. Еманацията на това падение е българският държавен глава, който, божем, се води и главнокомандващ. Щеше да е комично, ако не беше страшно. Но каквато глава си избере един народ, така и ще го управляват.

Остава ни упованието, че ще ни се размине някак. Че войната ще ни подмине. Че Турция няма да се опиянява от неоосманистки блянове. Макар че ако се съди по агресията, с която предявява териториални претенции в северна Сирия, няма място за самоуспокоение.

Ще има ли Борисов държавническа мъдрост в това критично време? Във всеки случай историята го поставя пред сложна дилема - да докаже държавническите си умения или да залезе безславно и прословутите му магистрали да улеснят придвижването на чужди танкове. Deja vu.

Галя Горанова, a-specto