Бизнес средата в България не се подобрява

/КРОСС/ Не се подобряват индикаторите на бизнес средата и правата на собственост в България. Този извод направи доц. Красен Станчев, един от учредителите на Института за пазарна икономика.

На пресконференция в БТА той представи своето изследване върху инвестиционната среда в България, в което съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите в България се разглеждат като основни елементи на политическия риск.

След 2008 г. инвестициите у нас намаляват. И докато страни като Румъния и Чехия успяват да възстановят притока на инвестиции след кризата, то у нас положителна промяна няма.

Във фокуса на изследването са 19 случая на лошо управление на закона, разделени в 3 групи. Едните са в банковия и финансовия сектор, другите касаят регулаторното преразпределение и манипулиране на пазара, а третата група - твърдо и меко завземания на бизнес/ресурси.

Изследваните казуси обхващат периода 2007 до 2015 г., т.е след влизането на България в ЕС.

Според доц.Станчев те са довели до загуба на милиарди за икономиката ни.

Забавянето на концесионния договор и изпълнението на концесията на "Дънди Прешъс Метълс" за Крумовград от страна на Министерство на околната среда и водите е струвало почти 1 млрд. лв. загуби за икономиката. Към това се прибавят и около 160 млн. лева загуба от ДДС и над 60 млн. лева загуба от концесионни възнаграждения.

Около 1,5 млрд. лв. е чистата загуба от проекта "Белене".
280 млн. лв. по-малко за икономиката е струвало отлагането на инвестиции в областта на търговските вериги.

Индексът за управление на закона на Световната банка сочи, че България се нарежда в една група с Турция и Украйна. Украйна е по-зле от Турция. Румъния, Македония са много по-добре от България. Дания е най-добрата страна в света по отношение на управлението на закона.

Добрата данъчна система е положителната черта, която доц. Станчев изтъкна за страната ни.
По думите му, прозрачността на данъчната система позволява на правителството да има резерви за решаване на проблеми, които се смятат за важни. В сравнение с 2004 г. сега обаче гражданите плащат 3 пъти повече данъци, уточни той.