Десницата на коафьорите с либерална нагласа

/КРОСС/ Ако тези дни човек отвори произволно издание на "Америка за България", някои от излъсканите кресливолиберални сайтове у нас, ще разбере, че култовият дух на "Работническо дело" от 1955 година никъде не си е тръгвал. Той е още тук, той е сред нас и десетките брутално сладникави репортажи от учредяването на партия "Да, България" го доказват. Между другото народът, както винаги, е на висота. Още преди формацията да бъде официално създадена, името на партията бе трансформирано в "Дай, България", а пък понеже бе учредена в столичен мол, хората веднага започнаха да я наричат партия "МОЛец".

Пропагандата ала "Работническо дело" мина през десетки възхвали на св. Христо Иванов и почти свидетелски показания, че едно ръкостискане с него лекува лумбаго, червен вятър и остеопороза. Тя се изяви под формата на пряко предаване на учредителното събрание и напоително пресътворяване на думите, които са казани там. Разбира се, има известни разлики между 1955 и 2017 година - в миналото основен герой на пропагандата беше работникът, а сега се набляга с любовно възхищение на ай-ти специалистите, предприемачите, мениджърите, тенисистките-филантропки и коафьорите с либерална нагласа. Хиляди спящи клетки, които доскоро минаваха за активни, но необвързани граждани, сега бяха разконспирирани, защото очевидно им бе спусната директива колективно да стават членове на "Да, България" и да бичат фейсбук-статуси, пълни с любовен патос, колкото първите поетични опити на млада гимназистка по време на хормонална буря. Така от грантовото блато изпълзяха на припек и Антоанета Цонева, и Емил Джасим, и Виктор Стоянов, и страшно много други градски сноби, позабравени идеолози на летните протести и посетители на луксозните ресторанти. В самия ден на учредяването знак за живот даде и ексрепортерът Найо Тицин, който получава титлата "Писател на най-снобския статус за 2017 година", защото не вярвам някой друг да е в състояние да го бие. В него Тицин пишеше, че пие бразилско кафе в Париж, отворил е Макбука си, който бил създаден като идея в Калифорния, но бил сглобен в Китай, джиткал из фейсбука и гледал учредителното събрание на "Да, България", първата автентична антикорупционна партия от 13 години насам, която била създадена не в лабораториите на ДС.

Е, да, друго е да се похвалиш колко си богат и да дадеш знак, че новата формация, въпреки стоновете за бедността в България, си остава свърталище на умните, красивите и доходоносните. По-късно Тицин се опита да си изтрие статуса, но в електронната епоха следите винаги остават. Заради това ще използваме неговите откровения, за да започнем анализа си на новото явление. Забележете - според ексжурналиста от 13 години насам не е имало друго такова явление. А какво е станало преди 13 години? Това е много важен въпрос, защото в неговия отговор ще можем да разбием върховната опорка на св. Христо Иванов, че няма ляво, няма дясно, важното е всички да сме срещу корупцията. И отговорът е очевиден - преди 13 години бе създадена партията Демократи за силна България, персоналната секта на Иван Костов, формацията на богатите реститутки и антикомунистическите зомбита. Две трети от присъстващите в залата на мола учредители на "Да, България" последователно са били гласоподаватели, а и членове на СДС, след това на ДСБ, на Реформаторския блок, а сега и на новата формация. Едни и същи хора като политически паразити правят проект след проект, изяждат сърцевината му, смучат кръв и надежди от избирателите, а след това като изнасилвачи изоставят черупката и тръгват да правят нещо ново. Това е цикълът на развитие на българската десница и той става все по-очевиден с всеки нов проект, който ни се рекламира на хоризонта като върховно оръжие на морала, като титаничен оргазъм на честност, почтенност и битка с неправдата.

Новото в "Да, България" е, че старата десница с ужас установи, че в най-бедната държава в ЕС не е гот да се прави на върховен богаташ този, който никога не е знаел какво чудо е това да не можеш да си платиш сметката за тока или да се чудиш с какви пари да пратиш децата на училище. Заради това в патетичните откровения на Кристиан Таков по време на учредяването за първи път в историята на дясната мисъл от време на прехода у нас бе засегната бедността, но от сто километра си личи, че това е единствено упражнение по лиризъм и нищо повече. Събраните в залата на мола никога няма да могат да избягат от психиката на затвореното клубче, което съществува основно онлайн и мисли с хаштагове, а не с реални проблеми. Упражненията по социалната тема са опит да се поправят грешките от 2013 година, когато същите хора се оказаха в огромна изолация на жълтите павета и яко глътнаха вода, нещо, което се опитаха да представят като победа. Тогава, въпреки всички опити в провинцията, никой не излезе да протестира, защото хората по никакъв начин не се припознаха в кресльовците-сноби, които твърдяха, че е позорно да се протестира срещу високите цени на тока, защото е много по-яко да се скача за морал в политиката.

Върху доклада на св. Христо Иванов пък може да се разсъждава в отделна статия, но тук ще отбележим една друга върховна ирония, останала неразпозната от колективната найотициновщина. Иванов нарече появата на партията си "историческа необходимост". Яко. Това е върховна марксистко-ленинска постановка, което ознчава, че свободният полет на мисълта на новото дясно, което крие, че е дясно, стъпва върху класиците, макар и несъзнателно. Престанаха да преподават Маркс в университетите у нас, но ето "Да, България" го преоткри интуитивно, дори и това да причини суицидални пориви у Антоанета Цонева.

Проблематичното в "няма ляво, няма дясно" десницата е това, че вероятно за първи път в българската история една фондация си прави партия. Няма как да избягаме от усещането, че всички стипендианти на "Америка за България" и любими събеседници на порочния кръг "Капитал" бяха натикани в една зала, зорлем да създават политически проект, преди Доналд Тръмп окончателно да ореже държавното финансиране от страна на САЩ. В този смисъл в бързането може да видим нещо позитивно - пророците на грантовата демокрация се усетиха заплашени и заради това колективно се втурнаха да се спасяват, защото геополитическите промени в света вещаят много буреносни времена, особено за редовните посетители на коктейлите в американското посолство. Това е последен опит за инженерство, за имплантиране в тъканта на българското общество всички странни обяснения на света, за да може грантовата интелигенция да си осигури нов цикъл на паразитно съществуване.

Заради това в тази политическа драма изниква още един въпрос - каква ще е съдбата на ДСБ. Защото според Тицин и сие това е била другата антикорупционна партия в България. Ако приемем, че между двете има интелектуална приемственост, тогава трябва да предположим, че и "Да, България" ще се движи на нива между 2 и 4 процента и при първа възможност ще се коалира с ГЕРБ. Защото св. Христо Иванов доказа, че тази трансформация е възможна и закономерна. Точно една година бе минала от репликата му, че Бойко Борисов е мутра и той стана министър в кабинета на "мутрата". Обаче ДСБ все още не се е изпарило от дясното бунище и можем смело да твърдим, че традиционно стриганият с лъжи десен избирател ще бъде разтърсен от мощна шизофрения кое точно е нашето момче - Радан Кънев или Христо Иванов. Вероятно инженерите в сянка от "Америка за България" вече работят върху проекта за коалиция между двете партии, но това е нож с две остриета, защото ще разбие опорката на "Да, България", че няма ляво и дясно. Радан се самообяви за консерватор, а Христо Иванов почти преоткри марксизма, макар и в пристъп на антикорупционен патос. Как ще се развиват тези два вектора е една интелектуална мистерия, която обаче не е достатъчно интересна, че да й се посветим изцяло.

"Да, България" още отсега дразни доста, защото представлява метафора на дясното лицемерие. И понеже не е добре да говорим с общи приказки, ще дадем пример с конкретен човек - Антоанета Цонева. В патетичен статус във фейсбук тя обясни защо се записва за член на партията - "Каквото и да вещаят всички спин доктори - аз вчера попълних декларация да стана член на Да, България, и знам, че това е организацията, която ще хакне системата. Участвам!".

Ще хакне системата?

Хакне?

Тук намирисва на пълзящ путинизъм. Иначе не мога да си обясня защо, когато Путин хаква системата, това е много лошо и катастрофа, а като го прави Антоанета Цонева, това трябва да ни изпълва с радостни предчувствия. Да припомним - госпожа Цонева последователно е вярвала, че СДС, ДСБ и Реформаторския блок също ще хакват наляво и надясно, а те единствено бъгнаха България. Позата на абсолютна невинност е отвратителна, когато идва от хора, които отново и отново са съучаствали в големите кражби на прехода, дори и само с гласа си. Опитът винаги да се правиш на политическа девственица може да е добър маркетингов трик за девойка от публичен дом, но в политиката това издава само върховна мерзост. Същите хора, които само преди три години ни убеждаваха във върховната си моралност, след това се гушнаха с Бойко Борисов в името на държавните заплати и заместник-министерските кресла. Заради това е трудно да повярваш, че тази партия ще направи хак на системата.

Автор: Александър Симов (Поглед.инфо)