Румен Радев: Не говоря брюкселски, а български

/КРОСС/ Несправедливостта задушава хората, трябва да им върнем упованието в държавата, казва кандидатът за президент Румен Радев пред "Дума"

- Ген. Радев какво научихте за България и българите по време на обиколките си из страната?
- Убедих се, че българите не са се предали. Те са уморени от несправедливостта, носят старите си дрехи, оцеляват с оскъдни пенсии, но са настроени за борба. Иначе видях една красива, октомврийска България, която на няколко километра встрани от магистралите и основните шосета обезлюдява и се чувства забравена. Чух стотици човешки истории, повечето гневни. Хората роптаят срещу несигурния живот, ниските доходи. Мнозинството млади са в градовете или на гурбет, а това е травма за всички: деца, родители и възрастни хора.

- А за себе си какво научихте?
- Опитвам се бързо да усвоявам един нов за мен занаят. Опонентите посочваха липсата на политически опит като моя слабост, но според мен тъкмо това е предимството ми. Не говоря брюкселски, а български, а това улеснява диалога с хората. Разбрах какво изпитание е да провеждаш по четири-пет митинга дневно. Да излезеш на трибуната пред хиляди погледи. Голяма отговорност е да говориш пред камери и смартфони, които следят всеки твой жест и дума.

- Казват за вас, че не сте удобен за статуквото. Вие говорите, че то въстава срещу заплахата от промяна. Моля, опишете "статуквото"? Защо то се бои от вас?
- Статуквото е установената несправедливост, в която живеем. Това е и разделението на богати и мизерстващи, и сривът в образованието и здравеопазването, и повсеместната корупция и административният рекет над дребния бизнес. Статуквото е и заличеното разделение на властите, защото в последните години ГЕРБ се разрасна до партия-държава. В провинцията кметът, съдията и шефът на полицията често са в една ловна дружинка. Днес политическото статукво се олицетворява от дясната коалиция в парламента. Бях издигнат от единствената последователно опозиционна партия в сегашния парламент, затова съм благодарен на БСП. На тези избори десницата има няколко кандидат-президенти, но партиите им управляват заедно. Затова моето решение е да дебатирам само с г-жа Цачева, кандидатът на ГЕРБ, а не с партньорите й. Някои кандидатури бяха издигнати без шанс за сериозно участие, но с единствената цел да фрагментират левицата. Това е разрушително и обслужва интересите на властта.

- От 1989 г. насам България участва пряко или косвено във всички военни акции на САЩ по света. Какво спечели страната ни от това? Трябва ли винаги да участваме в поредната коалиция на желаещите?
- Много страни днес гледат критично на своето участие в Ирак, Афганистан или Косово. Българското усърдие навремето беше мотивирано със стремежа ни България да влезе в НАТО. Самите войни обаче имаха опустошителен ефект върху съответните региони. Великобритания неотдавна излезе с парламентарна анкета по темата за британското участие в иракската кампания от 2003 г. Заключенията са унищожителни. Днес рухналата държавност в арабския свят е причина за наплива на мигранти към Европа. Мисля, че не само България, но и цяла Европа има интерес да се угасят бушуващите пожари. В никакъв случай не бива да се разпалват нови.

- Премиерът Бойко Борисов преди време пред сдружението на общините заяви, че светът е в предвоенно положение. Вие съгласен ли сте с това твърдение? Каква трябва да бъде политиката на България в усложнената международна обстановка?
- Че светът е в предвоенно положение, личи от новините. Не са необходими разузнавателни сводки. От Карибската криза насам напрежението не е достигало такъв пик. Политиката на България трябва да бъде прозорлива и изпреварваща. Затова считам, че президентът отдавна трябваше да е свикал КСНС по въпросите на миграционната криза. Най-напред, защото дълго чакахме обща европейска политика по темата, каквато не се роди. Имаме само отделни мерки, като съвместната охрана на границата. На второ място, защото българската граница е пропусклива, през страната функционират канали за трафик на нелегални мигранти. На трето място, поради институционалната слабост на България. Тук трябва да отбележим, че Дъблинският регламент, който днес регулира политиката на ЕС спрямо бежанците, е неизгоден за България, защото превръща периферните държави в буферни зони. Затова е важно да набележим пакет от изпреварващи мерки. Оградата трябва да бъде спешно доизградена. Армията да има готов план за развръщане в случай на ескалация на мигрантската криза. България да поиска ревизия на Дъблинския регламент заедно с други потърпевши страни като Италия, Испания и Гърция. А МВР да предприеме решителни мерки за пресичане на каналджийството.

- Много водещи европейски политици изразяват мнение, че ЕС е изправен пред реалната заплаха от разпадане. Споделяте ли тези страхове, ако да, от какво са продиктувани те? Как може да се преодолее кризата? Трябва ли страната ни да има разработен план "Б" в случай на най-негативно развитие на ситуацията за ЕС?
- Рискът е реален. Германският външен министър Щайнмайер неотдавна го заяви в прав текст. Видно е, че ЕС не успява да изработва общи решения. В мигрантската криза необмислените действия на Германия създадоха проблем за цяла Европа, а Вишеградската група отказа да изпълнява плана на Брюксел за разселването на мигрантите. Много политици настояват за реформа на Шенген. Италия заплашва да спре да плаща вноската си в съюзния бюджет. Друг пример за кризата в ЕС е подписването на договора за свободна търговия с Канада (СЕТА), който крие огромни опасности за европейските икономики. Той бе подписан въпреки голямото обществено недоволство в много страни. Впрочем аз поех ангажимент да сезирам Конституционния съд по повод на СЕТА, защото договорът изземва правомощия от българския съд и ги прехвърля на международните търговски трибунали, а това е противоконституционно. Тъй че кризата в ЕС е очевидна. Евентуален разпад на ЕС обаче крие риск от войни, защото ще отвори пътя на националистите в разните страни.
Що се отнася до план Б, аз не бих го нарекъл така. Считам обаче, че България трябва да води активна политика с преките си съседи, с Турция, с Русия, да развива активни търговски отношения с динамичните икономики извън ЕС, българските банки и фирмите трябва да са готови за момента, когато еврофондовете ще секнат, той наближава, а може да се случи и по-рано от предвиденото, ако кризата в ЕС се задълбочи. Трябва да сме лоялни към ЕС, но не и безпомощни без него.

- Моля, разшифровайте фразата "президент на всички българи". Имахме пресни примери, че президентът е по-президент за тези, които са по-млади, по-умни и по-красиви от сънародниците си. Как ще избегнете това?
- Президентът е призван да обединява нацията. Разбира се, той е човек със свои ценности и няма как да е в съзвучие с всички, винаги част от обществото ще го критикува или дори отхвърля. Но държавният глава трябва да уважава всички мнения, да не си позволява да говори авантюристично, при положение, че риска от думите му носи целият народ. Президентът Плевнелиев често правеше лекомислени изказвания по повод Русия, а идеята за Черноморска флотилия беше откровено авантюристична.

- Ген. Радев, имате ли своя рецепта как да се преодолее разделението в българското общество?
- Всеки от нас трябва да надмогне ожесточението си. Но разделението не може да бъде преодоляно без възстановяване на справедливостта. Това предполага ред и функциониращо правосъдие. Несправедливостта буквално задушава българите. Трябва да им върнем упованието в държавата.

- Какво може да направите като президент, за да се спре опростачването на нацията и деградацията на обществените отношения? Може ли демографската криза да бъде обект на заседание на КСНС?
- Демографската криза е проблем на сигурността. Тя руши социалните системи, обезлюдяват цели региони, ерозира културната идентичност. Дали КСНС е органът, който да стартира дебата, е въпрос на преценка, но демографската криза изисква незабавен пакет от мерки, с който трябва да бъдат ангажирани всички власти. Не може да строим стадиони в обезлюдени села, а да нямаме пари за адекватно стимулиране на доброто родителство.
Що се отнася до опростачването, то е най-печалното наследство на прехода. Култура се гради трудно, а се руши бързо. Липсата на справедливост също е причина за опростачването, защото тя насажда усещането, че успехът минава през произвола, а не през правилата, през халтурата, а не през културата, през силата, а не през труда. Затова справедливостта трябва да се утвърждава с всички инструменти. Образованието е друг ключ към преодоляването на проблема. Българските деца са умни, но днес образованието често пилее таланта им. Те трябва да получават модели на поведение различни от тези, които насаждат комерсиалните медии.

- Готов ли сте да влезете в открит конфликт с изпълнителната власт, ако тя продължи със сегашната си политика спрямо приема на мигранти от Близкия изток?
- Ще отстоявам своето мнение и се надявам да не стигаме до вътрешен конфликт по темата, а да постигнем консенсус. В сферата на сигурността всякакви партийни различия трябва да отстъпят пред общата цел, защото всички българи сме в една лодка. България не трябва да приема ролята на европейско гето за мигранти. Това ще минира нашето бъдеще. Идеята, че демографската криза може да се реши с механичен внос на мигранти, е абсурдна и не отчита културните противоречия, които възникват при интеграцията. Големи страни се провалиха, нашите слаби институции въобще нямат капацитет да се справят с подобна задача.

- Каква е идеологията на ген. Румен Радев?
- Бих казал социална в широкия смисъл. Аз съм роден далеч от София, в скромно семейство, и едва ли щях да стана пилот и командир на ВВС, ако се бях родил сега, защото днес усърдието и способностите не стигат. Днес децата нямат равен старт. Така пилеем таланта на нацията. Това е несправедливо. Смятам, че трябва да градим солидарно общество, защото тези общества са най-устойчиви, най-задоволени и най-хармонични.