Българското председателство на ЕС през 2018-а не е важна тема за българите

/КРОСС/Нивата на запознатост по въпроса за предстоящото българско председателството на Европейския съюз все още са ниски. Съвсем малки са дяловете на респондентите, които могат спонтанно да назоват точната година на българското председателство - 3% посочват 2018 г., а налучкването не е изключено. 80% не съумяват да отговорят, а останалите на практика посочват неверни отговори.

Това са част от наблюденията в проучване на „Галъп интернешънъл болкан", проведено чрез телефонно интервю сред 1013 души.

Резултатите са закономерни на фона на факта, че към момента темата не е актуална и не е свързана с дебат в публичната среда. По традиция въпросите, свързани с Европейския съюз, са и по-далечни на широката публика. С повишаване на възрастта и образователния статус по-чувствителни изглеждат дяловете на запознатите, но дори и това не променя основното съотношение на отговорите.

Мненията по въпроса дали българската държавна администрация ще се справи добре, или няма да се справи добре със задачата, са разделени на приблизително две равни части - 47% и 45%. Липсата на преобладаваща увереност във възможностите на страната ни е пряко следствие и от ниските нива на доверие спрямо българската държавна администрация въобще. Въпреки всичко, сред по-възрастните поколения се наблюдава и по-оптимистично виждане - вероятно свързано и с нивата на лоялност в мненията.

Интересна картина се очертава в отговорите на въпроса на какво трябва да наблегне България, за да се рекламира посредством председателството на ЕС. Двете опции, които набират най-много посочвания, са всъщност дадености - природата (32%) или българската история (27%), т. е. обстоятелства, които не зависят в почти никаква степен от сегашния капацитет на страната.

В по-малка степен се избират опции като квалифицираната работна ръка у нас, възможностите за бизнес, културата и изкуствата. Вероятно тук се проявява и традиционното разбиране за България най-вече като туристическа страна.

Липсата на увереност в сегашните възможности на страната е пряко следствие от традиционно ниското доверие в националните институции и преобладаващия на различни нива песимизъм. Проучването доказва необходимостта от бързи управленски действия по темата, както и от мащабна информационна кампания, която би могла в оставащите години до председателството да промени тенденциите.