Целта на здравната карта не е да затваряме болници

/КРОСС/ Д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването, пред "Стандарт"

- Д-р Шарков, ще има ли достатъчно пари за здраве през 2016 г.?

- Това, което е предложено в проекта на Закона за бюджета на НЗОК, е със 130 млн. лв. повече спрямо бюджета й за 2015 г. Има и един резерв от над 300 млн. лв., който ще бъде разпределен след подписването на Националния рамков договор, тоест от 1-ви април, което гарантира едно по-добро здравеопазване и достъп на българските пациенти до лечебните заведения. Макар че като лекар бих казал, че колкото по-малко боледуват хората, е толкова по-добре.

- Стана ясно, че от догодина лимитите за болниците ще отпаднат. Но какво ще се случи, ако дефицитът в НЗОК нарасне?

- През последните години - и по мнение на Българския лекарски съюз, ние сме достигнали тавана на хоспитализациите в България. Гарантирайки този таван, с всичките условности, които той има - къде честни, къде недотам честни хоспитализации и отчетени пациенти, все пак смятам, че сме готови да се преборим със всякакви дефицити.

- Ясно ли е вече как точно ще бъдат разпределени заболяванията в двата здравни пакета - основен и допълнителен?

- Да, критериите са ясни, пакетите са разделени. На първо място всички клинични пътеки, които касаят онкология, майчино и детско здравеопазване, сърдечни и съдови заболявания, централна нервна система, всички онези клинични пътеки за заболявания, от които най-често боледуват и умират българите, са в основния пакет и тяхното изпълнение категорично ще бъде финансирано и съответно всички тези дейности трябва да бъдат остойностявани в лечебните заведения за болнична помощ. Заболявания, които могат да бъдат отлагани във времето и не изискват хоспитализация по спешност, са в допълнителния пакет. Единствено в случаите, които те касаят деца и бременни жени, както и при някои случаи на онкологични заболявания, влизат отново в основния пакет. Така че проблем в това отношение не може да има.

- Кога ще е готова Националната здравна карта и ще има ли затворени болници?

- Националната здравна карта ще е готова до края на годината. Тя няма нито идея, нито цел, нито пък възможност да затваря болници. Националната здравна карта може да каже само там, където има излишък на болнични легла, кои са тези лечебни заведения, които осигуряват най-качествено лечение и най-добър достъп на пациентите и кои ще бъдат финансирани през публичния фонд. А това дали едно лечебно заведение ще продължи да съществува, зависи изцяло от неговия собственик и решенията му.

- Докъде стигна работата по данък "обществено здраве" и как приемате критиките на бизнеса срещу въвеждането му?

- Категорично мога да кажа, че грижа на Министерство на здравеопазването е да осигурим здраве и здравословен живот на българските граждани. Това категорично минава през начина на хранене. Ние не говорим за вредни храни, а само за съставки, които са вредни в определени количества над нормата. Към това върви целият свят и ние, като част от него, рано или късно също ще го направим. Но е по-добре да го сторим по-рано, защото заболеваемостта на българските граждани е на едно от най-високите нива в Европа. Затова всяко отлагане означава да харчим пари за здравеопазване, които бихме могли да похарчим за здравословно и безопасно хранене.

- Кога ще бъдат въведени пръстовите идентификатори в болниците и аптеките и как точно ще се случва идентифицирането на пациентите?

- В голяма степен неразбирането за какво говорим до голяма степен предизвика целия този диспут. Все пак голяма част от българските граждани отключват телефоните и компютрите си именно с такива пръстови идентификатори. Не става дума за пръстови отпечатъци. Никой няма идеята да събира пръстовите отпечатъци на хората. Това е идентификатор, който съдържа поредица от числа. Генерирани по този начин, тези числа ще бъдат гаранция за това, че никой няма да се опитва да ви впише като пациенти при положение, че вие не сте поискали това от него. Жалбите, които сега имаме от пациенти, които преглеждайки здравните си досиета в НЗОК си установяват, че са били хоспитализирани в дадено болнично заведение, а това не се е случвало, ще станат 0.

- Как оценявате кампанията на в. "Стандарт" "Млад медик"?

- Единственото, което мога да кажа, е: Поздравления за това, което правите! Защото колкото повече се чува за добрите постижения на българските лекари, толкова по-добро става отношението към гилдията и медицината в България, а това е изключително важно, тъй като трябва да бъде повишавано доверието на пациентите. За да бъде успешен един лекар, за да бъде успешно едно лечение, едно от най-важните неща е доверието на пациентите.

- Какви усилия положи Министерство на здравеопазването през тази година в посока на специализантите и задържането на младите лекари у нас?

- Бих казал, че едно от първите неща, които направихме, бе новата Наредба 1 за специализациите. Тя не е свещена крава, разбира се. Винаги можем да я коригираме, както направихме за общопрактикуващите лекари - да не бъдат на трудов договор при своите колеги, а да бъдат на договор за обучение. Нещо, което бе проблем, и мисля, че вървим в правилната посока. Току-що завършилите млади хора, които са останали да специализират у нас по новата наредба, са 660, което мисля, че е добър показател.

- От Българския лекарски съюз се заканиха, че лекарите ще излязат на протест и че няма да подпишат Националния рамков договор за 2016 г...

- Нека да минат всички разговори и да видим крайния вид на Закона за бюджета на НЗОК. Мисля, че досега сме показали, че всичко, което правим в Министерство на здравеопазването, е съгласувано както с БЛС, така и с пациентските организации, затова създадохме и партньорството за здраве. Така че добрият диалог, който е вървял досега, може да продължи и занапред.

- А какво мислите относно искането на БЛС за текстовете, които дават право на НОИ да санкционира лекарите в ТЕЛК, да отпаднат?

- Мисля, че НОИ трябва да промени своята практика. Те въведоха това от 2 г., но не е добре нито за хората, които имат нужда да се явят пред ТЕЛК, нито за българските лекари. Едно от нещата, което сме си поставили като цел за 2016 г., е да променим и тази част от законодателството, която касае дейността на ТЕЛК.