Как да се удвои бюджетът за култура

/КРОСС/ Удвояването на бюджета за култура е лесно - закрийте ДАНС и прехвърлете парите за нея в Министерството на културата.

Двете институции са получили една и съща сума от националния бюджет в предишни години. Едната обаче използва парите за финансиране на археология, театри, концерти, реставрация на стари манастири и крепости. Всичко това е оценено от населението и подобрява глобалния имидж на България.

Другата създава скандал след скандал - от подслушвания до изтичането на информация и до предполагаеми връзки с организираната престъпност през голяма част от преходния период. Така че е оптимално да се дадат ресурсите от едната на другата.

Това е пример за програмно бюджетиране. Програмните бюджети се практикуват в няколко държави от Европейския съюз и се считат за най-добра практика. Холандия е по-напред от всички останали в приемането на програмно бюджетиране, следвана от Финландия и Швеция.

Може би е време програмното бюджетиране да бъде прието в България

Ние направихме първите стъпки през 2010 г., но не разширихме тези стъпки след това. Това бе грешка. Но все пак примерът е полезен, за да илюстрира как работи програмното бюджетиране и как то може да увеличи бюджета за култура.

През 2006 г. холандският министър на финансите Герит Залм ме покани като част от екипа на Световната банка да преразгледам бюджетната процедура на неговото министерство. Холандците бяха приложили програмно бюджетиране две години по-рано, през 2004 г. и поискаха международна оценка. Беше извикан екипът за правене на бизнес, който ръководех в онзи момент. Посетихме министерството, парламента, независимата служба за бюджета и разгледахме тази нова практика.

Всяка година през март в Холандия започва бюджетната процедура. Министърът на финансите кани всяко министерство да предложи бюджет за следващата година и да представи оценка за различни инициативи и програми. След като всички бюджети се поставят заедно, става ясно каква е финансовата дупка - министерствата навсякъде винаги искат повече пари. Дотук добре - нищо необичайно.

По-интересна е следващата стъпка. Всяко министерство може да оспори бюджета на други министерства и да твърди, че неговите програми са по-ефективни от тези на други министерства.

Така например министърът на културата може да оспори бюджета на Министерството на вътрешните работи и да каже (в случая с България), че ДАНС е загуба на пари на данъкоплатците.

Независимата служба по бюджета преценява ефективното използване на публичните средства.

Ако оспорването е успешно, министърът на културата може да вземе част от бюджета на Министерството на вътрешните работи.

След това бюджетът се представя на парламента, който прави съответните промени в бюджета.

Третата стъпка е още по-интересна. На всяка половин година всеки министър отива в парламента и защитава своя бюджет

Ако членовете на парламента решат, че някой не изпълнява обещанията си, бюджетът се преразпределя към по-ефективни министерства.

Гледах една такава процедура през юни 2006 г. Бях изненадан колко спокойни бяха дискусиите. В този случай Министерството на промишлеността бе загубило значителна част от своя бюджет в полза на Министерството на здравеопазването заради разбирането, че неговите програми не са достигнали малките предприятия.

Опитайте се да си представите как този процес може да работи в България. Първо, той би бил много по-разгорещен - както в Министерския съвет, така и в парламента.

На второ място, може да се очакват бързи обрати като склонност решенията да се сменят след тежко лобиране от пострадалото министерство.

Все пак може да се наблюдава известно уравновесяване. Мисля, че ще бъде лесно за министър Рашидов да убеди членовете на парламента, че програмите му са по-ефективни от тези на ДАНС.

Това ще направи целия процес на бюджета по-ефективен. А не, както е сега - финансовият министър и министър-председателят срещу всички други министри.

Симеон Дянков, министър на финансите в кабинета „Борисов” (2009-2013)

„24 часа"