Силата на Бузлуджа

/КРОСС/Обичам да си спомням за Бузлуджа през 2005 година. Тя се проведе в драматична политическа обстановка. НДСВ и останалите парламентарни сили бяха саботирали опита на БСП и ДПС да съставят самостоятелен кабинет. Знайни и незнайни анализатори се упражняваха по темата за парламентарния крах на левицата. И точно по това време над 60 хиляди души се събраха на историческия връх. Това коренно промени нещата. Стана ясно, че левицата няма да се предаде.

Обичам да си спомням за Бузлуджа от 2013 година. Летните протестъри си бяха въобразили, че БСП е натикана в ъгъла, че няма никаква енергия, че изживява последните си дни. Върхът пак беше препълнен с хора. После разни самозвани специалисти търсеха карти, опитваха се да изкарват, че горе е нямало 50 хиляди души, но всъщност бяха стреснати. И то много.

Днес пак сме в същата ситуация. Винаги, когато се намери някой, който със сладострастна лига тръгне да пише некролог на БСП, левите хора намират начин да покажат, че не само са тук, че не само имат глас, но и че няма да позволят на безпросветния реваншизъм да тържествува безнаказано.

Това е различната магия на Бузлуджа. Намерете ми друга партия в тази страна, която е в състояние да събере толкова хора на подобно място. Завръщането към първоизточника на идеите, към мястото, откъдето тръгват идеите за промяна на България, не е само политически ритуал, а създаване на усещането за една общност. Левите хора в страната не са безкритична маса, която гласува по команда. Точно обратното - те се вълнуват от света, имат мнение, търсят съмишленици. Точно заради това е важна Бузлуджа. Тя напомня на чужди и на свои, че идеите са по-важни от всичко. И показва, че дори в най-кризисната ситуация левицата има откъде да черпи своята сила - от своите корени. Жал ми е за хората от партии-еднодневки, които не знаят какво е историята да кипи в твоите политически вени и да имаш примери, с които винаги да се съизмерваш. И тази Бузлуджа показа именно това. Не бързайте да отписвате левицата. Тя е била тук и ще е тук, много след като случайните медийни герои станат само бележка под линия в учебниците по история.

Коментар на Александър Симов, в. "Дума"