Третата чеченска война

/КРОСС/ Анализ на проф. Владимир Чуков

"Солидарна България"

В интервю за американската телевизия PBS иракският премиер Хайдар Ибади обяви, че приветства разгръщането на руски военни части на територията на Ирак. Той отбеляза, че така Москва ще има възможност да се бие срещу 2 500 чеченци, които се сражават в рамките на ИД на територията на Ирак. Основна роля ще играе създаденият координационен център в Багдад. Целта му е да координира преминаването на руските и ирански транспортни самолети в иракското въздушно пространство, които основно прехвърлят ирански военни части и шиитски милиции на територията на Сирия.
Експерти отбелязват, че Москва и Багдад вече са се споразумели руските ВВС да използват военната база ат Такадом, в Хабания, на 74 км западно от столицата. Тя ще се използва паралелно от преминаващи руски самолети, но също така и като база на руските машини, нанасящи удари в Северен Ирак и Северна Сирия. Интересното е, че този руски военен „анклав" е предоставен за ползване и на американски военни с численост около 5 000 души.
Чеченците в Близкия Изток и по-специално в Сирия играят изключително важна роля за постигнатите победи на ислямистите над правителствените войски. В Сирия те са разделени на три основни части.
Първата е тази в състава на ИД. Тя е разположена, както в Сирия, така и в Ирак. Експерти твърдят, че броят на въпросния контингент е около 10 000 души, но той е силно преувеличен. Предполага се, че чеченците в Сирия са около 2 500 - 3 000. Те се отличават с това, че нямат централизирано ръководство и бързо сменят дислокацията си в двете държави. Прави впечатление, че през последните седмици командването на ИД избягва да ги включва в битки, като изнася като авангард най-вече сирийците в ИД. Военният съвет на ИД, който реализира тактическото ръководство на терористичната организация, възприема чеченците като своеобразни „елитни части". Според теренни източници чеченците в ИД са дислоцирани най-трайно в град Баб, в източната част на област Халеб, град Минбах, в северната част на област Халеб и ислямистката столица Ракка. В чеченския контингент има специално формирани „елитни части", които наброяват около 1000 души, и които представляват гръбначният стълб на т.нар. Армия Дабик. Въпросната военна част е тази, която се смята, че ще влезе в „най-решаващия момент на битката". Според лидерите на терористите от ИД този момент наближава и битката ще се проведе до историческата позиция Дабик. Там, на 25 км северно от Халеб, в община Изаз, през 1516 г. се провежда битката между войските на Османската империя и Мамелюкския султанат, при която първите завоюват Сирия, а впоследствие и целия Близък Изток. Неслучайно официалното списание на ИД също се нарича „Дабик".
Чеченците са основния личен състав от т.нар. „армия на непокорството", своеобразен корпус за бързо реагиране от около 500 души. Те биват бързо прехвърляни между Сирия и Ирак при нужда.

Втората група е тази, която воюва в рамките на фронта „Нусра", сирийският клон на терористичната мрежа Ал Кайда. Те са организирани в множество военни отряди, тъй като тяхното присъединяване към „организацията - майка" става постепенно, на групи. Всъщност ускорен процес поприсъединяването се наблюдава в последно време вследствие на указанията на лидера Айман Зауахири, да се привличат подобни отряди в сирийския клон на Ал Кайда. Основните чеченски групи в рамките на „Нусра" са следните:
1. Армията „Ал мухаджерин уа ал ансар". Известният чеченски терорист и настоящ водещ полеви командир в ИД Омар ал Шишани (истинското му име е Тархан Патрикашвили, бивш сержант от грузинската армия) е създателят на тази банда. Понастоящем той е член на ръководния оперативен орган Консултативния съвет, шура на ИД. Някои го възприемат като военен министър на терористичната организация. През ноември 2013 г. той решава да положи клетва за вярност към ИД и преминава към най-силната терористична организация. По-малката част от бойците не следват грузинеца и остават под ръководството на Салахедин ал Шишани като заявяват, че няма да влизат в братоубийствени битки срещу чеченци от ИД. С течение на времето той успява да привлече още чеченци и други кавказци с претенциите, че е единственият официален представител на Ислямското емирство Кавказ в Сирия. Салахедин ал Шишани се опитва да сключи съюз с представителите на Туркменската ислямска партия в Сирия (уйгури), но последната отхвърля предложението. Причината е, че решението не зависи от тяхното ръководство, а е в ръцете на турските служби. През юни 2015 г. Салахедин ал Шишани е отстранен от лидерския пост и на негово място е избран Абу Ибрахим ал Хурасани, а полеви командир става Омар ал Дагестани. Преди около десет дни тази група обяви, че се присъединява към „Нусра". В нея членуват около 200 кавказци и е дислоцирана предимно в западната част на област Халеб.

2. Бригадата „Сейфудин ал Шишани". Създава я чеченецът Сейфудин ал Шишани под наименованието „Муджахидините от Кавказ и Шам". Този терорист отказва да се присъедини, както към Омар ал Шишани, така и към Салахедин ал Шишани. Той решава да действа сам и да сътрудничи с ислямистите от бандата „Джунд аш Шам". В края на 2013 г. преценява, че няма да оцелее сам и затова полага клетва за вярност към „Нусра". През февруари 2014 г. е убит от сирийската армия при опит да ръководи операция по превземането на Централния затвор в Халеб. Понастоящем лидерът на бандата е Абу Обейда ал Мадани, който официално я преименува на бригада „Сейфудин ал Шишани" в памет на нейния създател. Численият състав на групата е около 350 души. Групата основно е дислоцирана в западната част на област Халеб и източната част на област Едлеб. Някои от членовете се заселват в стария квартал на Халеб, след като „Нусра" напусна позициите си в северната част на провинция Халеб.
3. Бригадата „Таухид уа джихад". Лидер е Абу Салех ал Узбеки като мнозинството членове са таджики. Тя наброява между 500 и 700 терориста. Тя е основно звено в т.нар. „Армия на завоеванието", която работи активно с турското разузнаване. Понастоящем тази банда е активна в източната и северната част на провинция Едлеб и западната част на провинция Халеб. Бригадата играе основна роля при превземането на стратегическото селище Джисър ал Шугур и летището Абу Духур, контролирани доскоро от сирийската армия. Понастоящем, след нанесените въздушни атаки от руската авиация, правителствените войски, заедно с ирански части и бойци на Хизбула готвят атаката за възстановяването на контрола там.
Третата чеченска група е съставена от членове на т.нар. „Ислямско емирство Кавказ". Става въпрос за малки, самостоятелно действащи групи, които „Нусра" се опитва активно да привлече на своя страна. Най-известните самостоятелни кавказки банди са:
1. „Ислямското емирство Кавказ за помощ на хората от Сирия". Ръководството на отряда претендира, че то е легитимният представител на кавказките ислямисти в Сирия. Всъщност това е група, която се е отцепила от бандата на Салахедин ал Шишани. Според експерти към последната са се присъединили едва двайсет души, докато към „Ислямското емирство" - около 400 муджахидини.
2. „Войниците на Кавказ". Наблюдатели твърдят, че тази банда е една от най-добре обучените и подготвени за бойни операции. Тя наброява около 500 души. Нейният лидер, Абдел Керим ал Шишани, има огромен боен опит. Едва на 34 години той е полеви командир още от 90-те години на миналия век. Води терористични действия на територията на чеченската столица Грозни. Основната локация на бандата е северната част на провинция Латакия. При нужда провежда операции и в провинциите Едлеб, Халеб и Хама.
Говорителят на отряда Абу Обейда ал Ширкаси (един от малкото, които говорят арабски език) споделя пред арабски източници, че ще си останат независими, но може някой ден да помислят да се присъединят към „Нусра". Той е убеден, че е въпрос на време руските самолети да ги вземат на мушка, но твърди, че са готови да ги посрещнат. Абу Обейда разказва, че в състава на бандата има муджахидини, които са воювали още в Първата и Втората чеченски войни срещу Русия, рамо до рамо със саудитския идеолог на чеченските терористи Тамер Салех ас Суелам, познат под полевото му има Хатаб (1969 - 2002) и с Шамил Басаев (1965-2006). Главорезът изразява удовлетворение, че руснаците са дошли при тях и скоро ще се срещнат. Ислямистът отбелязва, че техният джихад е насочен срещу трима основни врагове - Русия, режима в Дамаск и Иран.
3. Групата „Войници на Шам". Неин лидер е Муслим ал Шишани, истинското му име е Мурад Маркашвили и също е грузинец. Членове на бандата твърдят пред арабски източници, че въпросният терорист е воювал под знамената на легендарния полеви командир Хатаб. Числеността на групата е около 350 души и е активна в северната част на провинция Латакия и западната част на провинция Едлеб.
Най-сетне някои чеченски джихадисти воюват в състава на смесени по своя национален състав терористични банди. Най-значими в това отношение са отрядите, бригадата „Имам Бухари" (около 200 кавказци) и групата „Войници на ал Акса" (около 300 кавказци). Те са активни на територията на провинция Едлеб.
Счита се, че тактиката на чеченците е създадена от цитирания саудитски полеви командир. Основно тя се заключава в това, че са разпръснати на малки групи, нямат постоянен щаб и са готови във всеки момент да се предислоцират съгласно военните приоритети на момента.