Защо децата трябва сами да избират книгите, които да четат в училище

/КРОСС/Учениците, погълнати от интернет и впечатлени от всичко интерактивно, все по-малко четат книги. Те не четат произведенията, които са включени в задължителните програми по български език и литература. Училището, от своя страна, по никакъв начин не стимулира децата да заобичат четенето и книгите. Самото литературно образование не ги стимулира. Проблемът обаче не е само български, той е световен.

Преди време много от държавните училища в САЩ дават възможност на учениците да четат книги по свой избор. Идеята се заражда от теорията (подкрепена от здравия разум), че когато могат да избират, децата ще четат това, което им е интересно, ще се наслаждават на четенето и следователно ще четат повече. За съжаление това не продължава дълго и по-голямата част от училищата прекратяват практиката да дават свобода при избора на книги на своите възпитаници.

Joanne Yatvin смята, че създаването на навик да потърсим книгата за удоволствие и почивка или за да се информираме за нещо, което ни интересува, прави повече за развитието на способността за четене, отколкото традиционното образование може да направи. 

Въпреки, че в идеалния случай привързаността към книгите започва от дома, можем да превърнем четенето в навик за децата, като им дадем свободата да четат самостоятелно избрани книги в училище. Предписанието за "балансирана грамотност", което включваше самостоятелно четене на книги по желание, за жалост, бързо бе изместено от методически програми, които обещават повишаване на резултатите на учениците и по-добра подготовка за "колежа и работното място", обяснява Джоан в "The Washington Post", цитирана от detskiknigi.com.

Аз бях учител по време на разцвета на SSR и мога да споделя собствения си опит, казва тя. Според нея, ако училищата имат желание за промяна към по-добро, могат да се предприемат редица стъпки в подкрепа на четенето, сред които по-гъвкаво време за свободно четене и осигурявне на интересни за децата книги, които да са безплатни (чрез дарения и създаване на училищна мрежа за обмен на книги) и т.н.

Но, посочва Джоан, - ако бях кралица на света, щях да издам указ, с който да постигна две неща: Първо, на учениците да бъде дадено време, за да четат книгите, които искат през цялото си образование. И второ, на всички начинаещи читатели да бъде отреден един възрастен, който да чете на глас всеки ден. Чрез свободното четене децата придобиват богатството на широтата на познанията; сами достигат до изводи и схващат същността на нещата.