Едва през 2040-2050 г. ползите и разходите на България от членството в ЕС да се изравнят

/КРОСС/ Икономическите и финансови показатели на нашата страна в сравнение с останалите държави от Източна Европа са най-незадоволителни след 10 години членство в Европейския съюз.

Според анализа на БАН, представен на пресконференция, може да се очаква, ползите и разходите на България от членството в Европейския съюз (ЕС) да се изравнят някъде към 2040-2050 година.

Въпреки това Годишният доклад за икономическото развитие и политики в България, посветен на първите 10 години от членството в ЕС, на БАН прави извод, че членството на България в съюза да бъде запазено, пише Money.bg.

"Когато говорим за ползите, трябва да говорим и за цената, която сме платили. В резултат големите очаквания за рязко подобрение за живота след присъединяването не се потвърдиха. Причините за това са много", коментира професор Иван Ангелов.

По неговите думи България е спечелила от присъединяването по отношение на възможностите за прилагане на европейските закони и правила за ускорено догонващо икономическо развитие.

Повече са възможностите за получаване на трансфери от българите в чужбина, а за миналата година те са достигнали 1,700 милиарда лева. Откриха се още възможности за пътуване, работа и образование в Европа. Икономистите от БАН отчитат и изграденото по-голямо доверие към страната като цяло.

По отношение на разходите, произлезли от членството в съюза, от БАН припомнят голямата тежест на преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ "Козлодуй", като тук прибавят и вложенията в заместващи мощности за около 10-12 милиарда евро, и ограничаването на национален суверинитет, произтичащо от това.

По време на представянето на доклада проф. Ангелов напомни и за солидната годишна членска вноска, достигнала 1 милиард лева за 2016 г.

Като пречка пред българската икономика от БАН виждат ниската конкурентоспособност в комбинация с отварянето на границите за търговия в съответствие с политиката на ЕС и на Световната търговска организация.

"Преждевременното откриване на нашите граници за внос и износ, преди да сме станали конкурентоспособни и без никаква протекция, доведе до огромни загуби. Само при три от важните продукти ние сме запазили или дори леко сме увеличили производството - електроенергия, пшеница и царевица", смята експертът.

"Приказките, че свободната търговия била изгодна и за бедни, и за богати, не е вярна. Тя е изгодна за еднакво конкурентни страни, защото една наша фирма на 10-15 години не може да се конкурира с чуждестранна на 100 години", допълни проф. Ангелов.