Съвсем пристрастно за много харесван от мен доскоро млад човек-журналист

Един талантлив млад човек-журналист постоянно губи почва под краката си и изостря своя език, смята, че колкото по-гръмко каже нещо, толкова по-аргументирано става то. Като че ли аргументите на силата (дори словесна) нарастват силата на аргументите.

Жалко е, че този млад човек-журналист болезнено не може да си даде сметка как от принципно говорене преминава към говорене по принцип. И че дори с най-радикалния изказ може да обслужва най-законсервираното статукво.

Млад човек, а на практика заема склеротизирали позиции и отстоява престарели принципи...

Няма връщане към златната клетка на социализма, където бе сигурно, защитено, храната бе гарантирана по три път на ден, но не позволяваха да се излиза извън клетката и казваха с кого да си в клетката, какви песни да пееш и ннарждаха да се подчиняваш на дневно-нощния режим, спуснат „отгоре" за обитателите на клетката.
Не е ли по-отиващо на младия човек-журналист да спомага за това - хората да се научат да се справят извън клетката, където наивните птички са застрашени от ястреби, котараци и злобни същества стрелящи с прашки?
Няма връщане към хлорираните води на социалистическия басейн, край който подтичваше спасител с космати гърди и загрижено-самодоволен вид.
Не е ли по-отиващо на младия човек-журналист да спомага за това - хората да се научат да се справят в бурните и солени (в прекия и преносния смисъл) води на Черното море, в което трябва да плуват?
Но не - този млад човек-журналист се опива от докопаното право да вещае истини от последна инстанция в национална медия!
И когато му казват, че върши това с парите на всички данъкоплатци, той се прави, че не разбира какво чува, ами отговаря - аз правя това не само с парите на „вашите данъкоплатци", но и с парите на „не-вашите данъкоплатци", т.е. вкл. и с парите на тези данъкоплатци, които се опиват, когато слушат колко по-добре е да бъдеш щастлив и здрав, отколкото нещастен и болен, но смятат, че държавата единствена трябва да им гарантира това, докато те през останалото време ходят на контрапротести...
Младият човек-журналист обявява всички, които не мислят като него в тоталитаризъм, а на практика с всяка изречена дума по националната медия оплодотворява обществената почва, върху която никнат всички видове тоталитаризъм.
Младият човек-журналист възклива по пасторски: „Нима не се борихме за това да има разномислие и разноговорене?!", но със словесни палки и щитове прегражда в своето предаване пътя на всяка думица, която е поне с мъничко, поне с нещичко раазномислена или разноговорена от единствената плоча, която той върти в предаването си и при това го прави така упорито по един и същи начин, че понякога ти се струва, че плочата е зациклила и повтаря едно и също...
Младият-човек журналист вопи срещу омразата на тези, които нямат достъп до микрофона му и в същото време е превърнал този свой микрофон в рупор на омразата, а своето студио - в амвон на същата тази разкъсваща отвътре душата му омраза...
Младият човек-журналист обаче не иска да разбере, че когато някой ден нещата си дойдат на местата, когато тези „горе" и „отзад", които потриват сега олигархически и посттоталитарни политически кунки пречупят гръбнака на самата мисъл у обществото да протестира, тогава именно те, а не несъгласните с младия човек-журнлист слушатели и читатели, ще закрият предаването му...
Те ще направят това още на следващия ден, защото неговото предаване ще е изпълнило мисията...
Но мисията не такава, каквато младият човек-журналист си я представя, а мисията такава, каквато онези задушаващи страната ни социални, икономически и политически вампири-олигарси и посоттоталитарчици си я представят и със зле прикрито задоволство оставят да се лее словесно в ефира на националната медия.

И какво ще се случи, когато това неизбежно се случи?

Ами най-вероятно същият този млад човек-журналист ще се окаже захвърлен на борсата на труда - дълбоко неуважаван от всички, с които имаше обща кауза, но волно или неволно ги предаде и саркастично презиран от всички, с които той нямаше общ път, но неволно или волно ги обслужи...
Или още по-вероятно, същият този млад човек-журналист ще обърне плочата и ще заговори съвсем различни неща, давайки си сметка, че е бил остроезичен срещу някои по-неестетични симптоми на болеста, но на практика е допринесъл за задълбочаване на самата болест...
А по-по-най-вероятно, понеже младият човек-журналист е на годините на нашите деца и затова не знае какво е истинската мъка да виждаш как държавата си отива, пропадайки надолу, а децата ти си отиват от нея, заминавайки на Запад (към гнилите, според младия човек-журналист, обществени практики на Запад) - той също се си събере куклите и парцалките и ще замине на Запад, където има всички шансове да успее!
Защото е талантлив млад човек и беше много добър журналист, но преди да затъне в собствените си непреодолени комплекси и преди да започне да търси отговорите по аналогичния начин, както леко подпийналият каубой си търсил ключа - не където го е загубил, а под електрическия стълб, защото там е най-светло...

Коментар на Николай Слатински