Едва 8% от човешкото ДНК изпълнява някаква функция

/КРОСС/ Според специалистите от Оксфорд само 8,2% от човешкия геном са функционални, тоест играят някаква роля в биохимичните функции на организма. Останалото е еволюционен боклук.

Тоест едва всеки 12-и ген изпълнява определена функция в организма. Останалите гени абсолютно нищо не правят, с други думи те не носят нито полза, нито вреда.

Учените от Оксфорд твърдят, че 92% от ДНК нямат никакво значение, а просто заемат място в ядрото на клетките и се явяват т.нар. еволюционен боклук.

Новите данни на генетиците значително се отличават от оценките с двугодишна давност. През 2012 година учените, занимаващи се с проекта ENCODE (Encyclopedia of DNA Elements - Енциклопедия на ДНК елементите), твърдяха, че 80% от нашия геном притежават определени биохимични функции. Това твърдение предизвика нееднозначна реакция сред другите генетици. Много специалисти смятат, че определени "биохимични функции" се тълкуват прекалено широко. Само тези видове активност на ДНК, които имат явни последствия за организма, могат да се нарекат функционални.

Учените от Оксфордския университет решили да определят с помощта на еволюционен механизъм какъв именно тип ДНК активност наистина играе сериозна роля. Те успели да проследят част от човешкия геном, който не е претърпявал изменения в продължение на 100 млн. години еволюция на бозайниците. Този факт според експертите се явява показател за важността на гените - техните функции са толкова важни, че трябва да оцелеят във всички случаи.

Компютърният анализ позволил да се сравнят ДНК последователностите на различни бозайници: мишки, морски свинчета, зайци, кучета, коне и разбира се - човека.

"Съвременната генетика е склонна да смята, че всички ДНК последователности имат важна роля в човешкия организъм. Всъщност функционална е едва малка част от човешкия геном", казва д-р Крис Рандс от Оксфордския университет.

Както се оказало, само 8,2% от човешката ДНК може да се смятат за функционални. Малко повече от един процент от гените са отговорни за координирането на белтъците, задействани във всички критично важни биологични процеси. Останалите 7% се занимават с включване и изключване на гените, кодиращи белтъците в различни части на човешкия организъм, в зависимост от едни или други фактори, пише novini.bg.