Рекордно висока избирателна активност сред българите зад граница

/КРОСС/Рекордна избирателна активност сред българите зад граница на вота за избор на президент и на референдум, регистрираха от Временните обществени съвети в чужбина.

"Организацията от страна на ЦИК и т.нар. Временен координационен пост /ВКП/ беше безобразна", заяви Димитър Иванов - координатор на Временните обществени съвети в чужбина пред БНР.

"Десетки комисии от хора, които са работили в продължение на 20 часа без да спират, а след това с часове сме обработвали протоколите, чакаме между четири и осем часа, за да получим едно "Ок". Това е едно пълно неуважение към труда на стотици български доброволци от цял свят. Те на практика поемат 80% от физическия товар за организиране на изборите в чужбина. Това е скандал", възмутен е Иванов.

Въпреки организационните несполуки, той отбелязва, че на 2/3 от местата по света активността на гласуване разбива собствените си рекорди от предишни избори.

В Цюрих - от 473 вече сме на 548, в Мюнхен беше постигнат 2098, като се надмина рекорда от 2022. Друга такава секция е в Льовен в Белгия - от 103 на 325 - това е тройно увеличение. Без изключение, всички секции в Австралия и Нова Зеландия постигнаха своите собствени рекорди, което е изключително, предвид абсолютната отдалеченост на тези общности от родината, коментира Иванов активността на българите в чужбина, които гласуваха за избор на президент и на всенародното допитване.

Той каза още, че активността за президентския вот е по-висока, отколкото тази на референдума. Според него най-голямата мотивация за българите в чужбина да отидат да гласуват е това, че всички са ангажирани със съдбата на родината, както и фактът, че този път имаше и референдум.

Висока избирателна активност на българските граждани има и в Лондон. Там изборът на сънародниците ни бе сякаш предопределен от мястото, където живеят. Хората, живеещи и работещи в крайните квартали, обикновено са имали свой фаворит. За разлика от тях, тези, които живеят и работят в по-централните части на града, сякаш са огорчени от пренебрегването на българите в чужбина и не видяха достойни сред дългия списък кандидат-президенти.