Лекарство помага в борбата с шизофренията

/КРОСС/ Животът е пълен с решения и понякога е трудно да знаеш дали си направил правилното. Но лекарство, което блокира притока на норадреналин в тялото, може да повиши увереността. А също така може да доведе до нови лечения на шизофрения и заболяването обсесивно-компулсивно разстройство, съобщава New scientist.

Изследването, извършено от екип учени от Института Макс Планк, University College London и Centre for Computational Psychiatry and Ageing Research, е публикувано в списание eLife.

Доколко се доверяваме на своите решения се ръководи от процес, който използваме, за да одобрим нашето поведение и способности, наречен метакогниция. Нашите оценки оформят как ще се държим в бъдеще. Например, ако играем фризби и смятаме, че го правим лошо, то тогава сме по-малко склонни да го правим отново, пише Тобайъс Хозър (Tobias Hauser) от University College London.

Да имаш ниско доверие в своите действия може да играе роля в състоянията, свързани с умственото здраве. Хаузер твърди: "Виждаме много симптоми, свързани с лоша метакогнитивна оценка при шизофренията и обсесивно-компулсивното разстройство. Например, при обсесивно-компулсивното разстройство хората непрестанно отиват и проверяват дали вратата е заключена. Те не успяват да преценят дали са направили нещо правилно или не".

Тест за доверие

Малко се знае за невронните основи на метакогницията, но вероятно този процес включва префронталния кортекс и хипокампуса, две мозъчни области, които силно се повлияват от допамина и норадреналина.

При изследването си Хозър и неговите колеги карат 40 души да приемат лекарство, което блокира допамина или норадреналина преди или след плацебо. Други 20 души получават две последователни дози от плацебото.

Осем минути след получаване на второто лекарство, участниците изпълняват задача, при която трябва да решат дали цялостното движение на случайно движещи се точки е наляво или надясно.

Трудността на задачата непрекъснато се променя, така че участниците давали правилния отговор в 70% от времето, но те не знаели това. След приключване на задачата, доброволците са запитани колко уверени са в своите преценки.

Сравняването на самооценката на увереността на доброволците с тяхното реално представяне разкрива ефектът на всяко едно от лекарствата. Лекарството, което намалява норадреналина повишава активността на метакогнитивния поглед - то прави доброволците по-наясно със собственото си представяне, без да влияе на точността на техните решения. Човек е по-вероятно да каже, че е бил прав, когато наистина е бил и да знае, ако е сгрешил. Нито лекарството, което блокира допамина, нито плацебото са имали някакъв ефект.

"Това изследване е много интригуващо - то е първото, което показва, че метакогницията може да бъде избирателно увеличена от лекарства, при което няма разлики в качеството на изпълнението на задачи", коментира Стив Флеминг (Steve Fleming) от University College London.

Хозър допълва, че норадерналинът се освобождава, когато има неочаквана несигурност в света, като когато правим грешно решение. „Ние смятаме, че това отделяне на норадреналин в отговор на грешка, изтрива информацията за задача, която скоро си запазил в своята памет".

Това може да означава, че участник, който взима грешно решение или се опитва да вземе някакво решение може би "се рестартира", което го прави неспособен да извлече достатъчно информация, за да може по-късно да оцени своето решение. "Повече не си в състояние да оцениш правилно дали си се е справил със задачата, тъй като съдиш за действията си, използвайки по-малко доказателства",обяснява смята Хаузър.

Блокирането на норадреналина изглежда помага на хората да преценят увереността в своите действията. Лекарството, наречено пропранолол, сега се използва за лечение на високо кръвно налягане, но може да се окаже полезно за лечение на психиатрични симптоми като тези при обсесивно-компулсивното разстройство или шизофренията.

Възможно е някои хора, при които не се наблюдават такива състояния, също да имат известни ползи от намаляването на количеството норадреналин в системата си. Хаузър допълва: "Има доста вариабилност в метакогницията. Тя вероятно има ефект при взимането на решения в истинския живот. Дали се доверяваш на това, което пишеш; дали си уверен в това, което казваш - всичко това включва метакогницията".

От своя страна Флеминг обяснява: "Добрата метакогниция е полезна поради много причини - да осъзнаваш своите способности и умения е важно за способността ни да се учим и да работим с другите". Ученият отбелязва, че би било интересно да се види дали същото лекарство може да подобри нашата преценка за представянето ни и при други аспекти на познанието като паметта.