Върнаха правомощия на ДАНС от времето на Орешарски

/КРОСС/ДАНС ще разполага с полицейски правомощия. Това предвиждат промени в Закона за ДАНС, които бяха прокарани в преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на тероризма. Промените предвиждат агентите на ДАНС да имат правото да осъществяват арести на заподозрени в тероризъм. На практика те разполагаха с това право при правителството на Пламен Орешарски, когато ГДБОП беше извадена от МВР и инкорпорирана в ДАНС.

Предложението за промени в Закона за ДАНС беше направено от депутати от ГЕРБ.

Атанас Атанасов от ДСБ предложи тези текстове да отпаднат. Той припомни, че повторното връщане на ГДБОП в МВР е направено пак по искане на ГЕРБ с аргументите, че ДАНС е аналитична контраразузнавателна служба и че полицейски правомощия може да имат само полицейските органи. Причината е, че е могат да провеждат досъдебно производство и да предава делата в прокуратурата за привличане под съдебна отговорност. "Защо сега ние се връщаме назад и защо трябва ДАНС да получи полицейски правомощия?", попита Атанасов. Той припомни, че в предходните текстове от промените е предвидена съвместна инструкция за работа на ДАНС и МВР, където се регламентира общата им дейност и където може да се регламентира задържането от полицейските органи. Според Атанасов тези правомощия ще натоварят и финансово ДАНС, защото трябва да има помещения за задържане и структура, която да извършва задържанията. Предложението му беше отхвърлено без дебати.

Също с промени в преходните и заключителни разпоредби се правят промени в Закона за СРС. В тях е предвидено при подозрения в тероризъм специални разузнавателни средства да могат да се прилагат спрямо едно лице в продължение на две години. Според текстовете досега се позволяваше за дейности, свързани с националната сигурност и за предотвратяване на тежки умишлени престъпления срещу републиката подслушването да бъде до 6 месеца. Сега удължаването на срока на прилагане на СРС ще може да се удължава вместо до една до три години. В същото време се дава право на главния прокурор да иска прилагане на СРС.

Атанас Атанасов от ДСБ определи този текст като "гвоздеят на законопроекта". По думите му този текст дава право на главния прокурор в продължение на три години ще може да чете СРС без да дава отчет за това. "Прокуратурата оперативна служба ли е, че ще трябва да има правомощия да прилага СРС за предотвратяване?", попита той. Атанасов припомни, че отношение към обществения ред в страната има Министерски съвет, а не прокуратурата.

"Разширяват се правомощията на прокуратурата. Превърнахме прокуратурата в специална служба", каза бившия шеф на контраразузнаването. По този начин, ако прокуратурата придобие определена оперативна информация, службите няма да имат достъп до нея.

Според него едновременно с това се отнема правото на шефовете на териториални подразделения на ДАНС и МВР да искат прилагане на СРС. "Ако се получи сигнал в Силистра за терористична дейност, вместо местният шеф на ДАНС да поиска СРС, ще трябва да се качи на колата, да отиде в София, да чака два дена пред вратата на началника, за да му подпише искането, което да отиде при председателя единствено и само на специализирания съд", каза той.

"Ако главният прокурор е направил искане за лица заподозрени в терористична дейност, той три години ще слуша някого и ще му докладват само на него. Главният прокурор ще стане читател на СРС", каза Атанасов. Той се обърна към депутатите от ГЕРБ: "Колеги от ГЕРБ, извинявайте, но тази симбиоза на вашия началник с главния прокурор ще ви стовари върху главата".

Иван Иванов от БСП поиска отпадане на продължителните срокове за прилагане на СРС. "Какъв е мотивът службите да правят подслушване две или три години? Какво им пречи шест месеца? Три години, какво е това нещо, това е безкрайност. Връщаме се към едни времена, когато това нещо се беше превърнало в емблема. Какво ще подслушват? В ситуация на терористична заплаха трябва да се реагира бързо. За три години какво ще правим - какво чете този човек, кога ходи до тоалетната ли?", каза социалистът, според когото с удължаване на срока на прилагане на СРС службите ще се демотивират.

Колегата му Красимир Янков също се изказа срещу промените. Той смята, че те ще натоварят допълнително бюджета.

Светослав Белемезов от АБВ също поиска отпадане на по-дългите срокове за прилагане на СРС. Според него те са необосновано завишени.

Димитър Лазаров от ГЕРБ защити текстовете. "Тоя въпрос би трябвало преди това да го поставите, заедно с въпроса, който се задава в публичното пространство: „А има ли спящи терористични клетки в България?". По думите му текстовете ще позволят да се следят преминаващи през страната хора от Близкия Изток и Северна Африка в Западна Европа и обрано.

"Защо всички свързвате СРС само с подслушване? Има и други способи", контрира той.

По отношение на това, че разрешението ще се дава само от спецсъда, той обясни, че текстът е обвързан с подсъдността на престъпленията, свързани с тероризъм.

"Предизвиквате ме да ви кажа, че има спящи клетки в България, но те са по върховете на службите", репликира Атанас Атанасов, според когото 6 месеца е достатъчен срок, за да бъдат проверени каквито и да било данни. По отношение на видовете СРС, той каза, че ако се наложи прилагането на преследване в продължение на три години "бензинът от "Лукойл" няма да стигне.

Въпреки противниците на текстовете, те бяха приети от мнозинството от ГЕРБ и ПФ.