Данък ли е „данък уикенд“?

/КРОСС/ Вкараха ни по терлици още един данък. По втория начин. Тихомълком. Удариха фирмите. Ще плащаме за двата почивни дни седмично. - заглавия на статии и медийни коментари, относно промените в нормативната уредба за ДДС. Изригна вълна от недоволство. Разбираемо, при огромното недоверие към управляващите народът очаква да го цакат още с поздрава „Добро утро!" в сутрешните блокове. „Какво ли са замислили този път тия...?!"

Понеже Народът трябва да тича на работа, да заведе и вземе детето от детска градина, да помогне на майка си да отиде на преглед, да се бори със задръстванията и ЧЕЗ, бюрокрацията и „Софийска вода", той няма време да отвори законите или пък да се поинтересува как работи ДДС и защо данък „Уикенд" не само не е нова норма, но не е и данък. Като няма време, ще разчита на чужди интерпретации. А програмите и страниците трябва да се пълнят с нещо. Колкото по-скандално, толкова по-продаваемо. Пошлият ПР напълно подмени смисъла. Още по-лошо - практикува се от всички, абсолютно всички видими организации, които би трябвало да ориентират гражданите, не да заблуждават в преследване на краткотрайна слава.

Притоплена манджа

Собственикът няма право да си купува лични вещи, да ги отчита като фирмени и да пропуска да плаща ДДС и понастоящем. Това се отнася и за услугите, които ползва като физическо лице. Този текст може да бъде намерен в действащия от 2007 г. Закон за ДДС. Със сигурност го има и преди това, защото това е смисълът на данъка добавена стойност - облага се и се заплаща от потребителя само допълнителната стойност на стоката, формирана в конкретното предприятие. Личното ползване не добавя стойност към стоката, поради което не може да се освободи от данък.

Ако някой реши да провери, да погледне чл.6 ал.3, т.1 и чл.9 ал.3, т.1 от действащия закон с поправки от 2013 г. или старите варианти на чл. 6 и чл. 9 от 2007 г. Ужасно конфузна ситуация за гения, който нарече поправката данък „уикенд". В случай, че не го е направил с умисъл и има малко професионална съвест.

Данък „уикенд" плащаме ежедневно

Всички ние като потребители плащаме ДДС, не само през уикенда, а ежедневно и за всичко. Някои собственици на бизнес  - без значение от големината на предприятието, се изхитряват и купуват личните си вещи като фирмени. Така платеният от тях ДДС им се връща.

Да разгледаме един пример: В случай, че гражданин (физическо лице) си купи нов апартамент за 120 000 лв., с тази сума той плаща и ДДС. Ако собственик на фирма купи същия апартамент, запише го като актив на предприятието, но го ползва лично, от държавата ще му бъдат върнати 20 000 лв. В допълнение имотът ще се амортизира по план за 25 години, разходите ще бъдат вписани във фирмената документация, с тях ще се редуцира годишната печалба на компанията. Ще се намали и дължимият данък печалба, разбира се.

Принцип на действие на ДДС

Накратко - това е един от най-антисоциалните данъци. Данък, който се прехвърля изцяло върху крайния потребител. Неговата тежест е по-голяма за ниските слоеве, защото те харчат целия си месечен приход. По-заможните спестяват, а върху влоговете ДДС не се начислява.

Данъкът е още по-несправедлив, когато работи дефектно. Като в примера с апартамента горе. За тези, които не са попадали на схемата на действие на ДДС, предлагам опростен пример от курс по ценообразуване - производство, което приключва само в два етапа.

1)      Производителят на дървен материал начислява ДДС върху сумата от разходите за добив на дървен материал и печалбата. Неговата крайна цена от 10,01 лв. включва и данък добавена стойност в размер на 1,67 лв. Той ще получи този данък от производителя на столове, който закупи от него материала и ще трябва да го внесе в държавната хазна.

2)      Производителят на столове от своя страна ще произведе и продаде финалния продукт - дървен стол на крайният потребител, с включен ДДС общо 4,09 лв. Част от него, както е написано в т.1, вече е внесен в бюджета от първия производител във веригата. Собственикът на фабриката за столове ще внесе само разликата (4,09 лв. минус 1,67 лв.). Това е и размерът на ДДС, изчислен върху сумата от разходите и печалбата на този втори етап от производствената верига.

Всеки производител/търговец по веригата „изтласква" данъка от себе си към крайния потребител. В случай, че успее да не плати ДДС за активи, които ползва за лични нужди, има два варианта:

• Въпросният актив - автомобил, апартамент, скъпа техника, се включва в разходите на фирмата чрез амортизацията, катоувеличава цената за крайния потребител.
• Амортизацията на стоката се начислява, като счетоводно увеличава разходите, без да се отразява на крайната цена на произвежданите от компанията продукти, но със сигурност намалява печалбата на фирмата. От тук намаляват и постъпленията от данък печалба в държавния бюджет, които се ползват за социални и други нужди.

Истерията

Ето защо никога не е било приемливо активи за лично ползване да се отчитат като фирмени. Поради това е учудващо първо защо работници и служители се възпротивиха, второ защо изригнаха видни десни функционери. Тъкмо те трябва да знаят как работи техния данък. Или ДДС е хубав налог, само когато не трябва да го плащаме ние?

На горната картинка може да се видят тегобите на собственика на малък или среден бизнес (не е ясно точно какъв). Да приемем, че описаното е 100% истина, дори и да останат дребни съмнения, че авторът, който е бил политическо лице на ръководен партиен пост, използва повода за агитация. Но със сигурност има такива случаи, дори точно този да не е сред тях. Напълно справедлива е критиката към бюрокрацията и корупцията. Тя се допълва с изразеното другаде несъгласие, че едни трябва да плащат, когато ползват активи в лично качество, а други (като Бойко Борисов, министри, депутати и присъдружни) ползват държавни активи, за да не плащат от личния си джоб. Хитруването на едни обаче не може да е алиби за злоупотребите на други.

Остават въпросите:

• Авторът на статуса, който е и бизнесмен, сега ли е разбрал, че не може да ползва фирмени активи за лично ползване, без да декларира този факт?
• Защо близо 6000 (???) човека, одобрили това мнение, не познават основите на данък добавена стойност? Немалко от тях също бизнесмени.

И най-важният въпрос: Ако се позволи на предприемачи да продължават да „пестят" данък, може ли и ние като физически лица да не дължим ДДС? В крайна сметка личното ни потребление е вложение в качеството и количеството на „работната сила", която ползват малки, големи и още по-големи бизнеси. Плащанията за данък добавена стойност формират 1/6 от целия ни месечен доход. Това би следвало да тежи много повече за работещите (дори на офис-тружениците), отколкото че работата им щяла да се утежни с попълването на още един протокол.

„Промяната"

Всъщност не е никаква промяна. Както стана ясно, и до момента текстът присъства в закона за ДДС, без да е уточнено как се изчислява личното потребление. Според вносителите - министерство на финансите, уточняващите текстове се правят под натиска на решения на Съда на ЕС. Предложението премина през няколко варианта - от прилагане на твърд процент за лично ползване (според Менда Стоянова - 30%); през методики, които работодателите сами изготвят (то беше отхвърлено от самите работодатели); до настоящия вариант, който видимо нищо не уточнява. В тази връзка дебатите са добре дошли. Но дебати за начина на изчисление на личното ползване, не поредната манипулация, в която пробизнес настроените медии манипулират наемните работници да бранят привилегиите на бизнеса. За кой ли път.

И не, това не е идеологическо противопоставяне. ДДС е несправедлив данък. По-добре да го няма. Но докато го има, не бива да се прилага дефектно, за да става още по-порочен.

Всъщност идват празници. Май не е време за размисли. Да пишемданък „уЙкенд" и да бегаме

Автор: Ваня Григорова
Източник: Solidbul