205 г. от рождението на Чарлз Дарвин

/КРОСС/ „Мистерията за началото на всичко е неразрешима за нас. Затова аз ще се задоволя с това да остана агностик".

„Човекът, с всичките си благородни качества... все още носи в телесната си рамка неизличимия печат на своя по-низш произход".

Това са думи на английския ученЧарлз Дарвин.

Днес, 12 февруари, се навършват 205 г. от рождението на Чарлз Дарвин - английски учен и естественик. Дарвин е първият, който обяснява развитието на всички живи същества с еволюцията. Теорията си за естествения подбор развива в труда на животаси си „Произход на видовете" (1859 г.), преведен и на български език. Друга негова книга, която може да бъде намерена в родните книжарници, е „Дарвин: За изразяването на емоциите при човека и животните". Макар да е авторитетно име в научните среди, заслуженото признание получава чак години след смъртта си, през 30-те години на ХХ век. Умира 1882 г. 

В последните години материалите, които са посветени на опитите да се защити или отхвърли възприеманата като единствена възможна от научна гледна точка теория за еволюцията на видовете, създадена от Чарлз Дарвин, постоянно се увеличават. Най-новите "невероятни" научни разкрития, както и "забравените" необясними археологически находки постоянно наливат вода в мелницата както на единия лагер (защитниците на "дарвинизма"), така и на другия (противниците на Дарвин).

Теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията на видовете, която в днешно време е постоянно атакувана от доказателствата на Кремо, Карл Боуг и други учени.

Още в годините, непосредствено след като Дарвин написва "Произход на видовете" (1859 г.), много образовани хора смятали, че е невъзможно - и дори смехотворно - да се предполага, че човекът не е нещо друго, а по-развит наследник на родословието на човекоподобните маймуни. В самата книга Дарвин се спира съвсем накратко върху въпроса за човешкия род, като в последните страници отбелязва, че "ще бъде хвърлена нова светлина върху произхода на човека и неговата история".
Новата книга на Дарвин "Произход на човека", в която той подробно излага възгледите си за човешката еволюция, излиза едва през 1871 г. "Човекът е произлязъл от космато и опашато четириного, което най-вероятно е живеело по дърветата и е обитавало Стария свят", обобщава Дарвин.

Днес съвременните палеоантрополози смятат, че успешно са оправдали очакванията на Дарвин, откривайки безспорни останки от човешки прародители в Африка, Азия и на още много места.
Според днешните представи първите подобни на човекоподобни маймуни създания са се появили през олигоцена, който започва преди около 38 млн. години. Смята се, че през миоцена са живели и първите човекоподобни маймуни, които са част от родословието на човека. Този период обхваща времето отпреди 5 допреди 25 млн. години. Сред тези видове е и дриопитекът.

След това настъпил плиоценът. Тогава сред фосилните останки се появяват първите следи от хоминиди - човекоподобни примати с изправен вървеж. Най-ранният известен хоминид е австралопитекът - "южната човекоподобна маймуна", чиято датировка може да се изтегли до 4 млн. години назад във времето.

Вярата в постепенното зараждане и "еволюиране" на вселената и живота на земята води началото си от древността. С постиженията на естествените науки през XVIII-XIX век тази вяра започва да се противопоставя на вярата на сътворението на света от Бога, класифицирана вече като несъвместима с науката религия
Така псевдонаучната еволюционна теория започва да се смята за един от крайгълните камъни на съвременното знание. Отхвърляйки християнската вяра в Божественото сътворение на света, еволюционистите вярват, че всичко съществуващо се е развило и изменяло постепенно от по-простото към по-сложното, без внезапни обрати. Въпреки доказаните си слабости, еволюционната теория е преподавана на поколения като необорима и призната наука, и е залегнала в основата както на цялото естествознание, започвайки от астрономията и завършвайки с психологията, така и в основата на обществените науки.

Еволюционистите вярват, че цялото разнообразие на света е произлязло по пътя на бавно, постепенно и безкрайно приспособяване на формите към условията на външната среда, и че всичко съществуващо дава основа на ново разнообразие на формите, защото то неизбежно е подложено на по-нататъшна еволюция.

Чарлз Дарвин никога не е мислил чрез своята теория да руши религията и да отрича съществуването на Бога, защото сам той е бил религиозен и вярвал в Бога. Със своята теория той искал да изясни един естествено-научен въпрос, а именно, как са се появили разновидностите в органичното царство. Неговото обяснение, разбира се, се градило на естествени сили и закони. Това, обаче, съвсем не е в състояние да унищожи религията и да отрече Бога. Напротив, сам Дарвин казва в своето съчинение "Произходът на видовете": "Има нещо величествено в този възглед за живота, според който той с всички свои различни сили първоначално е създаден от Твореца из малко форми, или, може би, само из една".