Ангел Семерджиев: В закона има празнота която не бива да нарушава инвеститорския климат

/КРОСС/ Минималните правомощия на всеки енергиен регулатор в страните от Европейския съюз са формулирани в различни директиви. Нашият регулатор отговаря на тези изисквания. По повод на последното прехвърляне на акции, което се случва с ЧЕЗ, възникна проблем, който в различните страни се решава по различен начин, обикновено той се решава от самия пазар. Това обясни в предаването „Неделя 150" бившият председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев, като посочи:

"Тоест има един естествен процес на подбор на фирми, които биха се занимавали с тази специфична дейност, свързана с разпределение на електроенергия."

Оттук нататък нашият регулатор има доста правомощия, категоричен бе Семерджиев.

Очевидно има празнота. Въпросът е тази празнота как ще бъде запълнена и дали няма да отиде отвъд някаква граница, която да наруши нормалния инвеститорски климат в една държава. Тук трябва много внимателно да се търси баланса, коментира Ангел Семерджиев по повод предлаганите законодателни промени:

„Обществената интуиция може би върви в посока кой монопол е по-добър - частният или държавният. Исторически погледнато няма никакво съмнение, че при определени условия обикновено по-добре се справя държавният. Няма компания, която да инвестира в определен сектор и да не очаква максимизиране на печалбите. Ние не трябва да си правим илюзии, че който и инвеститор да дойде - голям или малък, той доброволно би се отказал от повишаване на печалбите или от непрекъснато поддържане на някакво ниво."

Връщайки се на изтеглянето на ЕОН от България, Семерджиев припомни, че процесът е преминал далеч не така горещо като при ЧЕЗ, а "Енерго Про" по думите му се справя много добре с електроразпределението в Североизточна България:

"Тоест ЕОН е бил поставен в същата позиция, в каквато е сега ЧЕЗ - да прехвърли бизнеса си на компания, която да продължи този бизнес. Критериите, по които работят компании, които се изтеглят, са, разбира се, да получат колкото може повече за своя бизнес и своите акционери и да го прехвърлят на дружество, което би могло да осъществи тази дейност.

Такива големи компании като ЕОН и ЧЕЗ разчитат на ресурси, които се простират далеч от лицензионната им дейност в страната, тоест те имат достатъчно ресурси в други проекти с подобен характер и обикновено осъществяват синергия между тези дейности и намаляват разхода за тази дейност.

Това е предимството на големите компании в сравнение с малките компании, които трябва да изграждат целия бизнес отново и съответно се очаква, че така изграденият техен бизнес - от нулата, на зелено, би струвал по-скъпо като цена за тяхната дейност и в крайна сметка за потребителите."