Остров „Деконструкция” и танкът на „плурализма”

/КРОСС/ Вестта за спирането на предаването „Деконструкция" по БНР с обвинения срещу екипа на Петър Волгин, Калина Андролова и Божан Петров в липса на плурализъм ме свари в комадировка в чужбина и ме хвърли в ступор, от който още не мога да се съвзема.

По-абсурден мотив да се запуши устата на колегите трудно може да се измисли.

Та това предаване беше едно от последните алибита, че въобще някакъв плурализъм все още нагърчва тук-таме гладката гланцова повърхност на дружното медийно единомислие за случващото се по света и у нас.

СЕМ трябваше да пази и обгрижва този различен глас, дори да се хвали с него, както френската държава си разкрасява демокрацията, субсидирайки опозиционни издания.

Що се отнася до т.нар. плурализъм, схващан като канене на събеседници с различни гледни точки, та да се скарат в студиото и драгият слушател/зрител да забрави за какво са дошли да спорят и да се захласне по сеира, това в изобилие се упражнява от какви ли не радиа и телевизии.

Много пъти са канили и мен в такива предавания

Отначало ходех, блазнена от надеждата, че сред епитети и етикети все ще съумея да вмъкна нещо сериозно и важно, което да накара публиката да се замисли. После спрях, защото разбрах, че това е перфидно измислен похват, прилаган впрочем навсякъде по света в ерата на глобализацията и на манипулацията на масовото съзнание - словесният кеч не оставя място за дискусия, замъглява смисъла, акцентира върху агресивното шоу и скандала.

Водещият се превръща в секундант, а съответната медия не прави с гостите си дискусионна журналистика, която да помогне на обществото да се ориентира в събитията, а просто вдига фонов шум, за да потънат в него именно алтернативните гледни точки и да се открои само удобната за статуквото, набивана със семпли, но кратки и ясни клишета.

На този фон „Деконструция" изпъкваше като ръбато островче срещу политкоректното течение. Както с хапливите си авторски коментари и алтернативните им ракурси, така и с дискусионната си част. Многократно съм гостувала като събеседник в това хитово предаване на БНР и в него диксусиите между поканените в студиото винаги бяха задълбочени и критични, но с уважение към опонента - точно каквито трябва да предизвиква една стойностна и професионална журналистика.

Свидетел съм и на постоянния натиск, на който СЕМ подлагаше Волгин той също да завие към „плурализма", упражняван в други медии. Превърнах се и в „съпътстваща щета" на една от поредните офанзиви в тази посока. Незабравимо за мен ще остане участието ми в изданието на „Деконструкция" на 8 март 2014-та - един хубав ден за жените и за българската демокрация.

Водещият, напътен отново към „плурализма" с поредна строга депеша от СЕМ, ме беше поканил да си говоря в студиото за Украйна с другия гост - Александър Йорданов, бивш председател на Народното събрание и бивш посланик в Полша.

Беше ми ясно, че трудно ще се справя с ролята на баланс пред този виден отвсякъде демократ с еднозначни възгледи, но се надявах парламентарният и дипломатическият опит да са развили у него поне способност към изслушване на опонента.

Голяма грешка!

Озовах се срещу танк, за който няма значение какво се говори, какви факти се изтъкват, изобщо какво или кой стои насреща му - той просто с гърмящ метален трясък прегазва всяка дразнеща го неравност и заглушава всякакъв спор, за да отпечатsт гъсениците му единствената негова истина. Освен, че не ме остави да говоря, господинът се опита да ми припише неща, които не бях и помислила да казвам, и сам доволно ги квалифицира като глупости.

За да оглася поне част от аргументите си, трябваше да се надвиквам с него. А когато виделият се в чудо колега Волгин дори стана от мястото си в опит да успокои неудържимия Йорданов, демократът се развика, че няма да позволи да му запушат устата. Да, той, който се опита да запуши моята, се развика, че запушват неговата.

Тогава си мислех, че по-близка до Оруел ситуация едва ли ще ми се случи. Но ето, че се случва - сега, с „Деконструкция". Онези, които запушват устата на може би последното алтернативно радиопредаване, го обвиняват, че то било запушвало устата на опонентите си...

Танкът на „плурализма" е спуснат върху ръбатото островче - да го прегази, да го размаже, да го запечати с гъсениците си...

Чух всякакви мнения в колегията по казуса с „Деконструция". Наред със силната подкрепа за Волгин и екипа му, която бе изразена от много ярки имена в гилдията ни, включително на протеста срещу спирането на предаването на 22-ри демекври, се появиха и малодушни, и манипулативни, и злоради коментари. Да не говорим за тържествуващите вувузели, които веднага заехтяха отткъм гласовитите проповедници на обратната на „Деконструкция" геополитическа ориентация.

Извън емоционалните полюси обаче се открои и още една, много важна според мен група - на колегите, които макар и да не харесват стила на предаването, макар и да не споделят възгледите на Волгин, твърдо порицаха спирането на „Деконструкция". И съзряха в този акт именно онова, което е - погазване на свободата на словото и на самата същност на демокрацията.

Тук е и сърцевината на проблема

В какъвто и нюнас да са оцветени геополитическите ти предпочитания и идейните ни убеждения, не можеш да отминеш с мълчание, а камо ли пък да приветстваш цензурирането на журналисти, независимо дали са ти симпатични или не, защото такива действия са дълбоко недемократични.

Сегашната разправа направо боде очите, защото е незавоалирана и директна, направо демонстративна. Частните медии, които дръзват да дават гласност на противоречащи на статуквото позиции, се удрят и задушават по-прикрито - финансово, чрез отрязването им от възможност да се издържат с реклама. Но в случая с Волгин и екипа му цензурата действа точно с безпардонността и бруталността на танка.

И точно затова журналистическата гилдия не може да си позволи сега спорадичност, разногласия, мълчание. Смятам, че е редно УС на СБЖ, който вече излезе с достатъчно ясна декларация по случая, да стане инициатор и на електронна подписка с искането за връщане в ефира на БНР на предаването „Деконструкция". Това ще придаде повече сила и обществен резонанс на индивидуалната позиция на всекиго от нас, които държим на свободата на словото и на демокрацията.

Автор: Къдринка Къдринова

Източник: СБЖ