Проектът за Стратегия за съдебна реформа е абстрактен, неточен и неясен

/КРОСС/Даниела Попова, ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, в интервю за "Правен свят"

Госпожо Попова, преди близо месец беше публикуван проект на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната реформа, в която значимо място е отделено на прокуратурата и като че ли среща отпор точно от средите на държавното обвинение. Какво е Вашето мнение за стратегията?

Обсъдихме с колегите проекта на стратегията и всеобщото мнение, което се затвърждава, е следното: Да, трябва да има реформа в съдебната система. Не сме против нея. Но сме против безцелните реформи, както често се случва досега. Този проект на стратегия, според нас, е твърде абстрактен, неточен и неясен. Предвижда много условности, а според нас, за да има стратегия, трябва да има крайни цели, които да се преследват. В този проект ние не видяхме нито една предвидена реформа в някоя област, която да води до конкретна положителна промяна. Например, структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) с предвидените две квоти - прокурорска и съдийска. Какво става с парламентарната квота? Ще бъде ли част от тези квоти? Как ще става разделението, там има и адвокати? За мен всичко това е абсолютно неясно.

Следващ момент е дали заседаването на сесии на ВСС ще бъде по-удачно, както се предлагаше в стратегията и дали да бъде с постоянни комисии, които ще се излъчват от Общи събрания на съдиите и на прокурорите. Имахме вече един ВСС, който заседаваше не на сесии, а всяка сряда. Пак съдии и прокурори...Това според нас е връщане назад, към стария модел. Каква е разликата дали ще бъде на сесии или само в сряда? В общи линии е същото.

Относно постоянните комисии пак има неяснота - как ще се избират, те отново предполагат откъсване на прокурори и съдии от същността на нашата работа. В тази стратегия по принцип е заложена неяснотата. Не може да се направи извод за това какво ще се подобри в системата на прокуратурата или на съда, за да бъде полезна.

Добре, на Вас не ви допада стратегията, защото намирате публикувания вариант за неясен или не Ви допада изцяло философията ѝ с предложенията за разделяне на ВСС?

Първо, философията на това разделяне е неправилна. Ние сме една съдебна система. Може да има разпределение на задачи и дейности, но генерално щом сме единна система, няма възможност за разделяне на квоти. Това е моето лично мнение и мнението на много мои колеги.

Какъв е проблемът кадровите въпроси по отношение на прокуратурата да се решават от прокурорска квота?

Ако останат няколко човека да решават тези въпроси, примерно 4-5 съдии или прокурори от квотата, плюс представителите на парламентарната квота, къде отива независимостта, къде ще бъде обективният поглед върху нещата? Отново ще се казва, че изборът е непрозрачен, необективен, защото по-малкият брой мнозинство винаги оставя тези съмнения.

А защо според Вас, особено в средите на прокуратурата, когато се започне този разговор за ВСС, веднага се стига до извода, че това е първа крачка към изваждане на прокуратурата от съдебната власт, както се изрази и главният прокурор? Никъде в стратегията няма такава заявка, а правосъдният министър няколко пъти изрично подчерта, че мястото на прокуратурата е в съдебната власт.

В интерес на истината някои политици много често поставят въпроса за изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Правят го основно предизборно. Според мен когато има политик, който е засегнат, той започва да говори за изваждането на прокуратурата. Изключително много се страхуват от силна прокуратура.

Въпросът бе, защо тези опасения в средите на прокуратурата тръгнаха от точките в стратегията, а не от предизборни изказвания на политици.

Защото много се говори за това изваждане, затова двете неща се свързват. В самата стратегия действително няма предвидено изваждане на прокуратурата. Но все пак ние се опасяваме да не се стигне дотам, защото някои политически формации имат желание да се намесят по-смело в действията на прокуратурата. Затова се опитваме предварително да ги предотвратим.

Друг въпрос в стратегията, който засяга пряко прокуратура е за международната експертиза, която като че ли предизвика недоволство във вашите среди. Защо, според Вас?

Колегите от специализираната прокуратура смятат, че ако има подобна експертиза, то тя трябва да обхваща и съда. Да видим тази международна експертиза как ще се произнесе не само за работата на прокуратурата, но и на съда. Само в прокуратурата ли има проблем? Нека реформата обхване всички звена на съдебната система.

Аз не виждам с какво ще допринесе една такава експертиза за реформата. Да ни даде външна оценка за работата? Едва ли някой може да придобие цялостно впечатление за работата на прокуратурата отвън, след като не знае вътрешните ни специфики.

Нима този непрекъснат мониторинг от ЕК не е същото или подобно? Те ни дават постоянно оценка за работата, която вършим. Иначе, нямам нищо против.

Критични сте по повечето точки в стратегията, но и идеята беше тя да мине сега през широко обсъждане. Имате ли и свои виждания, които бихте искали да намерят място там?

Разбира се. Например по отношение на конкурсите за назначаване и повишаване на магистратите искаме да отпадне изпитването по наказателно-правна теория в събеседването. Има и предложение членовете на комисиите да се назначават по списък, одобрен от общото събрание на съответната колегия от ВКС и ВАС. Смятам, че това предложение трябва да бъде допълнено с ВКП и ВАП.

Не одобряваме, обаче, идеята за централизирано атестиране от комисии, съставени от командировани магистрати, защото би довело до ситуация магистратите да бъдат оценявани от съдии и прокурори, които нямат впечатление от работата им и ще им се наложи да се допитват до колеги, които са запознати с работата на атестираните.

Не споделям и предложението за програмно бюджетиране. Невъзможно е бюджетът да се обвързва с прогнози за натовареност, а освен това няма модел за обективна оценка на натовареността, защото тя не може да се прави само на база на количеството, без да се оценява сложността на делата.

Да поговорим за конкретните предложения за специализираните органи. В стратегията е поставен въпрос за ползата от тях, а в Програмната декларация на управляващите виждаме вече записан ангажимент за силна специализирана прокуратура.

Виждаме, че по-скоро се налага разбирането, че специализираната прокуратура налага своя авторитет в държавното обвинение. Това, според мен, е продиктувано от успеха, който имаме до момента. Да, някои могат да кажат, че този успех е крехък, както бе записано и в доклада на ЕК от януари. Но това е така, защото съществуваме от 2 години и за това време не могат да се извадят генерални изводи за такава специализирана структура.

До скоро обаче разговорът бе за нуждата от специализирани прокуратури и съдилища, като се изказаха много мнения, че експериментът е бил несполучлив.

Ако знаете колко е демотивиращо това... Аз съм съвременник на много промени и всяко едно изговаряне за нещо, което ще бъде закрито или преструктурирано е крачка назад. Реформите трябва да се вършат много по-бързо.

Това обаче не подменя темата и за проблемите в работата на специализираната прокуратура. Остава впечатлението, че разследванията се случват по-бавно.

Работим с изключително формален наказателен процес и той по никакъв начин не облекчава специализираните прокуратури, които се занимават с изключително тежки дела. Не знам да има държава с такъв процес, където тези дела да не се точат с години. Първо са разработките, които текат няколко месеца, а после имаме един изключително тежък и тромав наказателен процес, който в никакъв случай не е облекчен за организираната престъпност. Средствата, с които се бори една кражба на ламарина са същите, с които се борим срещу организираната престъпност. Би трябвало да се въведат други средства, ако държавата има политическа воля да защити държавния интерес.

Една от признатите и от Вас слабости бе, че спецпрокуратурата не се справя с финансовите и данъчни дела заради неопитност. Има ли напредък в това отношение и какво се случва с най-шумно отразеното разследване около Гриша Ганчев?

Към настоящия момент вече имаме 6-7 обвинителни акта по данъчни дела, внесени в съда. Делото, свързано с Гриша Ганчев е пред финализиране, материалите се предявяват. Кръгът на обвиняемите и обвиненията остава същият.

Мисля, че всяка година имаме подобрение в работата на прокурорите, както в количествено, така и в качествено отношение. Ако ни се предостави възможност, ще покажем и много по-добри резултати, но ще трябва и политическа воля за това.

Какво имате предвид? Какво очаквате от политиците?

Политическата подкрепа виждаме в няколко посоки. Първо, с не толкова формален наказателен процес. Създаване на специален инструментариум на специализираните прокуратури, насочен към увеличаване възможностите за разследване. Т.е. една организирана престъпна група (ОПГ) не трябва да се разследва само с тези средства, които са за разследване на дело за управляване на автомобил с наличие на алкохол в кръвта (без да омаловажавам тези дела). За разследване на една ОПГ, за да събереш информация, че това е трайна организация, че има йерархична структура, че има организация и се поставят и изпълняват задачи, ако не се снабдиш с човек от групата, няма как да добиеш тази информация. СРС-тата вече не важат, никой не говори по телефона за такива неща. Ако извадиш едно лице от групата и го направиш свидетел без да е обвиняем пък нарушаваш закона. Или трябва инструмент, или няма как - ядрен физик за свидетел на дейността на ОПГ, няма как да намерим.

Често споделяте, че сте затрупани с много дела за леки престъпления. Кои престъпления бихте искали да не се разследват от специализираната прокуратура?

Една кражба, в която е замесен полицай, дори и във Варна, към настоящия момент се разследва тук, което е работа на районната прокуратура. Няма защо да се разходва материален, човешки и всякакъв вид финансов ресурс, за да докажем една елементарна кражба. Многократно съм споделяла тези проблеми, пред ЕК също - за трети път ме изслушват и аз повтарям едно и също. Те ни пишат, че специализираните прокуратури се разпиляват в разследването на леки дела, а същевременно често ме питат дали корупцията трябва да бъде отделена от организираната престъпност. Винаги казвам - "Не". Те се движат заедно. Организираната престъпност генерира средства и за да може да ги инвестира, трябва да има протекция.

Друга необходимост според мен е Глава 26 от НПК да не важи за специализираните прокуратури. Тази глава от лятото на миналата година ни спъва, макар да не става дума за наши дела, а за тези, които идват от общите прокуратури. Там тези дела са разследвани по 4-5 години и повече. Те директно попадат в Глава 26 от НПК. И след като съдът прецени, че обвинителният акт има недостатъци, връща въпросното дело вече в специализираната прокуратура - а тя за един месец трябва да отстрани недостатъците, да напише нов обвинителен акт и да го внесе в съда. Така беше с делото за т.н. "Нежен октопод", по което трябваше да привлечем наново като обвиняеми 43 лица и да предявим материалите. За един месец не можеш да привлечеш всички тези лица с всички права, които имат, да уведомиш адвокатите... Невъзможно е. Затова тази глава за специализираните структури и за разследване на организираната престъпност е неудачна.

Но нали идеята беше да се премахне онзи статут на т.н. вечен обвиняем.

Аз бих искала и да се увеличи срока за разследване на тези дела. Разбирам, че законодателят иска да дисциплинира прокурора, следователя или разследващия полицай по-бързо да приключи делата и по-малко да стои фигурата на обвиняемия. Но тази дисциплина по-скоро трябва да обхваща по-леките дела, защото сега тя е една амнистия за организираната престъпност. Те могат две години да шиканират процеса, а НПК им дава тази възможност и същевременно делото е застрашено от прекратяване. Сроковете не бива да са така тежащи за тези дела.

Другото, което смятам за нужно е създаване на някакъв механизъм за мотивиране на магистратите. Финансов не виждам как ще стане, но все пак може да се помисли в тази насока. Виждането ми е, че трябва да се стимулират магистратите да дойдат на работа в специализираната прокуратура. Ако не е финансово, то поне да могат да разчитат на някакво кариерно израстване, в случай, че устоят да работят примерно 4 години тук. Знаете за какво натоварване става дума при нас, това са дела с много обвиняеми, колегите са постоянно в зала, мерките за неотклонение много често продължават до 4-5 часа сутринта. От други прокуратури идват колеги, стоят известно време и после казват: "Съжалявам, за същите пари, при никакво кариерно израстване и при несигурност дали ще ни има, или не, просто не си струва."

Има ли прокурори, които се отказват от работата в спецпрокуратурата?

Да, разбира се. Имаме случаи, в които идват колеги от районните прокуратури. Реално за тях това е израстване в кариерата. Но като се сблъскат с тежестта на делата и се отказват, кандидатстват за преместване или дори за връщане на предишните им работни места. В специализираната прокуратура са предвидени 22 щатни бройки, а към момента са 16. В апелативна са 13 бройки, заедно с мен и заместниците, а към момента сме 11. Като административен ръководител съм с 60% натовареност, влизам по дела. Надзорен прокурор съм на множество дела, включително "Килърите" 2, "Килърите" 5, Златко Баретата. Работата действително се увеличава.

След образуването на двете дисциплинарни производства срещу ръководителя на Специализираната прокуратура Светлозар Костов, туширано ли е напрежението между прокурорите, след като и обвинители от АСпП подписаха писмото срещу него до ВСС?

Наистина колегите бяха депозирали сигнали във ВСС. Когато има нещо, от което са недоволни, абсолютно нормално е да сигнализират. А какво ще е развитието и дали ще има такова, ще бъде решено от ВСС. Иначе, напрежение има навсякъде, важно е то да не пречи на работата.