Лека нощ, роби!

/КРОСС/ Мислех да не коментирам днес и да си остана с книгата, но все пак реших да ви кажа мислите си от вчерашния ден. Две наричащи себе си патриотични партии легнаха по корем пред един бодигард, за да подпомогнат връщането му на бял кон във властта. Не че не се очакваше, не че не се знаеше. Но като стане, боли. Воеводи. Патриоти. Не зная нямат ли срам да се наричат с тези имена. Какви патриоти и какви воеводи?! Дадоха се без бой на един евроатлантически слуга от СИК, с надеждата да съберат някоя и друга троха от опосканата национална трапеза.

А „реформаторските" охлюви, дето протриха жълтите павета да протестират и да надуват цяла година вувузели, сега набиват остатъците от кокалите и се тъпчат под масата с подхвърлени залъци. Един мазен подмазвач, допълзял на четири крака до премиерската службица, раздава агенции на любовниците им, купува лимузини S класа, докато другият ухилен предводител на нацията, дето са му се разцентровали тотално жиците на възприятията, се репчи и пъчи на Руската мечка с нелепото самочувствие на хлапак, неосъзнавайки, че може да бъде размазан от същата като муха в стъкло.

Смях. И срам. Много срам. Светът е във война и вече е в хватката на ужасяваща епидемия, през границата ни нахлуват необезпокоявани пришълци от къде ли не, носещи със себе си дявол знае какво, а нашите умници се съвещават с трите лелки и нижат правителство, треперейки да не изпуснат кокала. България е в тотален морален апокалипсис. Почти цялото население е абсолютно зомбирано и невменяемо. И отказва да осъзнае какво се случва. Шепа будни мозъци се гърчат в невъзможността и безсмислието на всичко това. А плужеците, охлювите и мутрите дописват заедно финала на сценария.

Побиват ме тръпки от факта, че живея сред зомбита. Щастливи или нещастни - няма значение. Зомбита. Едните се фръцкат с новите роклички и обувки, разхождайки фризираните си кученца, другите се въргалят в нищета и глад, вперили взор в Нищото, трети са твърде извисени, за да се занимават със земните дела и обитават духовните си фантазии. Но това, което ги обединява, е че нямат никаква идея какво се случва. Мисля, че няма и да имат.

А през това време един друг народ, дето е малко вляво от нас на географската карта, един народ, дето натовските изроди го бомбардираха с уранови бомби, демонстрира отново силата на духа и паметта си. И показа среден пръст на съвременния атлантически Нерон и неговите лакеи в брюкселските катакомби.

ПОКЛОН, БРАТЯ СЪРБИ. И лека нощ, роби.

Автор: Христина Христова за Афера.бг