25 години Конвенция за правата на детето

/КРОСС/На 20 ноември 1989 г., преди точно 25 години, Организацията на обединените нации (ООН) приема историческата Конвенция за правата на детето. Това е най-широко признатият документ в историята на човешките права, ратифицирана от 194 страни по света.

"Тази дата не е просто един ден, а Конвенцията не е просто един документ. Това е денят, в който светът е направил своето обещание към децата по света: че ще неправи всичко до силите и възможностите си да утвърди и засили спазването на правата им", отбелязват от Детския фонд на ООН - УНИЦЕФ. Това обещание не е само към някои деца, а към всички, и не е предназначено да гарантира някои от правата им, а всичките - да живеят и да растат, да учат, да бъдат чути, да достигнат пълния си потенциал на развитие, да бъдат защитавани от дискриминация и насилие.

"От 1989 г., когато бе приета Конвенцията за правата на детето, е налице огромен напредък по цял свят, включително в някои от най-бедните държави - като най-забележимото постижение е стремежът да се подсигури общодостъпно основно образование за всички деца. Това е предпоставка за нов свят на надеждата и възможностите за милиони деца по света", пише в есе по повода генералният директор на организацията за образование и наука на ООН - ЮНЕСКО Ирина Бокова, цитирана от "Дневник".

По думите й обаче има и още много работа по това да се осигури качествено образование за всички деца по света. "Глобалната образователна криза нарушава основни човешки права", убедена е тя.

Въпреки усилията в последните две десетилетия и половина, 58 милиона деца по света са извън образователната система. Други 250 милиона деца не могат да четат, пишат или смятат дори и след като са преминали основните класове. По-голямата част от това число продължават да бъдат момичетата, които в много общества са спирани от училище.

Особено уязвими в момента са и децата, които се намират в ситуации на конфликт. Това са 28 милиона момчета и момичета в Ирак, Сирия, Южен Судан и в много други страни, засегнати от война, които са принудени да бягат от дома си, а училищата им са мишени за атаки.

"Може да изглежда, на първо четене, че е неуместно да се говори за образование, когато много деца и техните семейства всъщност се борят за живота си. Но истината е, че разпадът на образователната система води и до разпад на цялостното общество", смята Бокова и дава примери с Ирак, където недостатъчните инвестиции в образование през последните 10 години са оставили 20% от населението неграмотно, и с Южен Судан, където "властелините на войната нахлуват направо в класните стаи, за да вербуват деца воини".

"Най-ефективният начин да се борим с екстремизма е като първо се преборим с невежеството, което го подхранва. Това означава, че образованието трябва да се интегрира във всички миротворчески процеси - още от самото начало", настоява генералният директор на ЮНЕСКО. По думите й обаче няма смисъл да се строят нови училища, ако те стават мишени на боевете или терени за набиране на нови екстремисти. В момента голямата част от оскъдните средства, предназначени за образование от хуманитарната помощ - 2% - се харчат именно за изграждането на нова инфраструктура, която много бързо се разрушава отново. Вместо това трябва да се наблегне на качеството на преподаването и на методите на оценка на наученото, убедена е Бокова.

"Повече от всякога са децата, доживели петия си рожден ден. Повече са ваксинираните деца срещу болести като детски паралич, който е почти ликвидиран. Повече деца се възползват от по-добър достъп до образование, санитарна инфраструктура, вода и храна. Повече младежи са ангажирани с проблемите, засягащи собствения им живот и имат своя роля в определянето на собственото им бъдеще", пише и изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк в своето обръщение за годишнината на Конвенцията.

В същото време обаче, вглеждането в статистиката от различни точки на света показва и продължаващи тревожни нарушения на правата на децата и жестоко предателство на детските надежди и мечти за по-добър живот. "Не можем да твърдим, че правата на децата се спазват, когато 17 000 деца на възраст под 5 години умират всеки ден главно по причини, които можем да предотвратим. Когато момиче в Афганистан е държано вкъщи и не ходи на училище, за да изпълнява домакински задължения, докато братята й се образоват. Когато майка в Пакистан няма достъп до обикновена ваксина срещу детски паралич за детето си, защото живеят в отдалечен район. Когато приблизително едно от четири американски деца живее в бедност. Когато деца биват откъсвани от семействата им, мобилизирани във въоръжени групи и принуждавани да се сражават и умират за каузи, които едва ли могат да проумеят", изброява Лейк.

"Тези деца са бъдещите лидери на своите общности, бъдещите лекари и новатори, мечтатели и хора на действието. Как ще възприемат те света и отговорността си към този свят? Ако собствените им права са нарушени, как ще се научат на уважение към правата на другите, което е в основата на гражданския дълг и гражданството?", пита генералният директор на УНИЦЕФ и настоява, че отговорите трябва да се търсят упорито, особено на годишнина като днешната.

"Инвестирането в децата в най-неравностойно положение е стратегически императив за всички нас", смята Антъни Лейк.

Инвестициите в здравето, прехраната, закрилата и оцеляването на децата увеличава продължителността на живота на поколенията, а всяка допълнителна година живот се равнява на 4% увеличение на икономическото производство на една нация. Всяка допълнителна година училищно обучение пък е равна на около 10% ръст на потенциалните доходи. Затова дългът към децата е и дълг към бъдещето на целия свят, уверен е директорът на УНИЦЕФ.

Осигуряване на качествено образование за всички деца и подобряване на инфраструктурата на училищата са основните препоръки в доклад на ООН, посветен на най-малките граждани на света.

Документът препоръчва инвестиции в хигиенната и санитарните помещения на училищата, програми за ваксинация на децата и осигуряване на условия за образованието на момичетата. От особено значение са инвестициите в развиващите се страни, където живеят 90 на сто от младите хора по света. Повече от половината от тях обаче не посещават училище, отпадат от образователната система или не могат да си намерят работа.

Днес остбелязването на годишнината у нас ще бъде съпроводена с протест срещу незачитането на нормите на Конвенцията на ООН за правата на детето от институциите у нас, организиран от Асоциацията за детско развитие "Член 24". Според иницаторите на акцията, макар България да е подписала конвенцията, то у нас все още има случаи на неспазване на детските права.

Любомир Данков от асоциацията коментира пред БНР: С тази инициатива ние не се обръщаме към държавните институции, защото очевидно е безсмислено да молим държавата да спазва закона, защото конвенцията - това е също закон, който трябва да се спазва. Обръщаме се към гражданите, които трябва да четат тази конвенция и да търсят правата си - своите и на своите деца. Твърде много са направленията, в които не се работи както трябва, като се започне от образование, има незаконни осиновявания, продажба на деца, незаконни отнемания на деца от родителя, с цел усвояване на някакви средства.

По повод годишнината Национална мрежа за децата стартира кампанията ЗНАЕШ ЛИ?, която цели да повиши обществената чувствителност към правата на децата. Част от нея са: Манифест, 3 видеа с фокус правото на мнение, правото на участие във вземането на решения и правото на защита от насилие, апликация „Защитник на кое право на децата си ти?" във Facebook и интервю с Алисън Шейфър, канадски психотерапевт и консултант в областта на възпитанието.

Спазването на правата на децата е необходимото условие за тяхното хармонично развитие и благосъстояние, както и израстването им като успешни и отговорни възрастни.

Този юбилей дава повод да направим равносметка за изпълнението на ангажимента, който българската държава е поела към децата в България.

Несъмнено, за изминалите години са положени немалко усилия в посока на подобряването на живота и благосъстоянието на децата в България. Това включва приемането на Закона за закрила на детето и изграждането на системата за закрила, развиването на услуги в подкрепа на родителите и алтернативи на настаняването в институции, подкрепата за приобщаващото образование и др. Същевременно, редица факти говорят за това, че децата все още не са приоритет за нас като държава и общество.

Нужна е систематична и последователна работа, която да гарантира устойчивост на предприетите действия и усилия за гарантиране на правата на децата, която да включва:

1. Приемане на единен нормативен акт, който регламентира в цялост отношението към децата като субект на права, а не само като обект на закрила.

2. Разработване на самостоятелна политика за подкрепа на семейството, която да включва мерки за подкрепа на раждаемостта, на трудовата заетост на родителите, социалното подпомагане и данъчните облекчения, жилищното настаняване, както и услуги за подкрепа на родители и семейства в кризисна ситуация.

3. Разработване и приемане на многосекторна рамка за интегрирани политики и подходи в областта на ранното детско развитие.

4. Модернизиране на образователната среда за децата ни. Училището, детската градина и детските ясли трябва да станат достъпни за всички деца и родителите активно да са включени в образованието на децата.

5. Осъществяване на реформа в областта на правосъдието за деца. Това включва приемане на Закон за детско правосъдие и отмяна на Закона за борбата срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който в същността си е репресивен и не отговаря на международните актове и модерни подходи за работа с деца в конфликт със закона.

Национална мрежа за децата ще продължи да се застъпва и да подкрепя изпълнението на ангажиментите на България, поети с подписването на Конвенцията на ООН за правата на детето.