- 23 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8784
- GBP / BGN 2.3506
- CHF / BGN 2.1094
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
За опасност от радикализация на непридружените деца бежанци у нас, алармира Манолова
09 Август 2016 | 15:02
/КРОСС/От началото на 2016 г. до този момент през центровете за настаняване на бежанци са преминали 2288 деца. Ако темповете се запазят, техният брой до края на годината ще достигне 4000, което е два пъти повече от преминалите през 2015 г. - 1880.
Това заяви омбудсманът Мая Манолова, която представи резултатите от извършените от нея проверки на местата за настаняване на бежанците и настанените в тях деца мигранти.
Омбудсманът настоя и отправи препоръка незабавно да бъде създадено защитено пространство за децата бежанци, тъй като те са жертва на трафик.
„Това са деца, които са жертва на трафик. Те така или иначе не искат да останат. Аз не открих нито една причина децата да останат тук, затова няма абсолютно никакви условия. Гледа се безучастно на това дали просто няма да се радикализират заради всичко това, което се стоварва на техните глави. Незабавно да бъде създадено защитено пространство. Ще отправя и препоръка и за приемането на координационния механизъм за взаимодействие при работа с деца", заяви Манолова.
Освен това съществува законово ограничение непридружените деца да не бъдат настанявани в тези центрове за бежанци. И това според омбудсмана се случва „на ръба на закона". По закон малолетните и непълнолетните лица следва да се настаняват в специализирана институция, да им се предостави социална услуга от резидентен тип или да им бъде осигурена приемна грижа, тъй като в центровете няма никакви условия за тяхното настаняване.
Мая Манолова настоя да бъдат отграничавани децата, които са без придружител и децата, които се явяват пред властите с така наречения „значим възрастен", тоест лице, което се явява негов близък или в общия случай придружител, към който се прикрепя името на детето.
Така на първия етап - условно наречен „пристигане в България" - непридружените деца биват залавяни, пресичайки незаконно зелена граница, заедно с други възрастни чужденци. Тъй като има законова забрана за принудително настаняване на непълнолетни лица, в част от случаите непридружените се вписват формално с част от възрастните, които често са и дори от различни националности. След което непридружените лица биват накарани да подпишат по една молба за закрила, въз основа на която биват настанени в Регистрационно приемателен център. Това, по думите на Манолова, също е на ръба на законовите изисквания.
Тя заяви, че проблемът е именно в липсата на специални условия за малолетни и непълнолетни. Омбудсманът разказа, че децата първоначално се настаняват в отделни стаи, след което преминават в общите спални при възрастните чужденци.
„В единия от центровете разговарях с две 14-годишни момчета от Афганистан. Решени са да стигнат до крайната точка - Норвегия. Там живее братовчед - далечен родственик на едно от децата. Децата казаха, че чакат каналджии. Кой ще плати на тези каналджии - те не знаят, аз не зная. Децата ми споделиха, че са били 10 хлапета, но 8 от тях вече са тръгнали с каналджии към Германия, Австрия", посочи Манолова и изтъкна, че всички ние ставаме съучастници в това.
„В другия център видях 6-годишно момиченце, за което възрастен мъж твърди, че е негов дядо. Възрастният отказва да участва в интервю. Той не може да бъде заставен да направи това", коментира Манолова.
Тя бе категорична, че е необходим регистър на всички деца, регистрирани в центровете, както и необходимост да се информират децата относно процедурата по международна закрила, а също и за рисковете, които крие незаконното минаване на граница.
Мая Манолова заяви, че друг проблем в центровете е липсата на социални работници. „Няма профилирани служители, които да се занимават специално с деца", каза още тя. Омбудсманът бе категорична, че материалните условия във Военна рампа в София, както и в „Овча купел", са изключително лоши и не позволяват там да бъдат настанявани деца. Манолова бе категорична, че е необходимо обособяването на защитено пространство, в което да се предоставят условия за образование, здравеопазване, нормална среда за живот на тези деца.
Тя обясни, че за непридружените деца се информират още в първата фаза ДАЗД, дирекция „Социално подпомагане" и съответната община. Мая Манолова определи текста като изключително лош и изцяло неработещ, тъй като се възлагало на кметовете да определят отговорник за непридружените непълнолетни или малолетни чужди граждани.
Манолова заяви, че по време на проверката са се натъкнали на най-различи порочни практики. Така например един районен кмет в София е определил куриерът на общината да отговаря за всички непридружени деца, настанени в приемателния център. Куриерът естествено напуснал работа, разбирайки че не може да се справи с тази отговорност. Конкретният повод за напускането му е наложила се тежка медицинска интервенция на едно от децата. Омбудсманът настоя за законодателни промени в тази насока.
„Всички непридружени деца идват в България незаконно и напускат България незаконно, ползвайки услугите на каналджии", заключи омбудсманът Мая Манолова.
Конкретен повод за извършената проверка е писмо, изпратено към всички институции в страната от Линда Алани, председател на Съвета на жените бежанки в България.
Стана ясно още, че при проверката омбудсманът Мая Манолова е получила информация за лица, занимаващи се с каналджийство, която ще бъде подадена към ДАНС.
Омбудсманът Мая Манолова ще предаде към ДАНС сигналите за каналджийство и трафик, получени по време на проверката в центровете за бежанци.
Пред журналисти тя заяви, че е абсурдно институциите да са просто наблюдатели на това как деца влизат незаконно в България и след това потъват в каналджийството, отново през границите в неизвестна посока. „Ако по закон не упражня всичките си правомощия, ще се чувствам съучастник в това престъпление и наистина недоумявам как маса държавни институции просто констатират как деца влизат незаконно и изчезват с неустановено местожителство някъде в Европа", изтъкна омбудсманът.
„Аз установих, срещнах се с деца и разбрах, че те пътуват абсолютно сами. Нямат пари, нямат телефони. Имат някаква имагинерна крайна цел, в която имат някакъв роднина - как ще стигнат дотам, кой ще плати, дали децата няма да платят с извършване на престъпление, с проституция, кражби, трафик, дали част от тях няма да станат донори на органи, дали няма да се радикализират заради тежката ситуация, в която са попаднали, прекосявайки Европа", посочи омбудсманът Мая Манолова.
Тя бе категорична, че още в началото на септември ще запознае народните представители с изготвения доклад от проверките в тези центрове.
Тя се закани още да не оставя институциите намира, докато не бъдат взети реални мерки за закрилата на тези уязвими деца.
„Факт е, че две години се работи по координационен механизъм, който да разпредели отговорностите и синхрона между институциите и както се оказа, че заради това, че не могат да се разберат кой да плати бензина или кой да работи след 17.30 часа този механизъм не е приет. Това е абсолютно не допустимо", категорична бе Манолова.
Тя посъветва институциите да излязат на терен и да видят проблемите такива, каквито са.
Освен това по време на кръглата маса стана ясно, че могат да бъдат изгубени европейски средства, предоставяни именно за осигуряването на превод, защото огромен проблем пред работата на социалните работници в центровете е именно невъзможността за превод. Често се използвала и връзка по скайп с преводача, който примерно е в София.
Оказва се, че огромната маса от децата бежанци, които са без придружител, са от Афганистан и Пакистан. Според справка на центъра за настаняване „Военна рампа" в столицата от началото на тази година до 31 юли 2016 г. в него са регистрирани 537 непридружени лица. Към 2 август 489 от тях са напуснали центъра, без да е довършена процедурата по предоставяне на закрила. Според данни на работещите в центъра към този момент местонахождението на всички тези деца е неустановено. От тези 489 деца, заминали в неясна посока - 394 са от Афганистан, 69 са Пакистан, 17 са от Ирак, 7 са от Сирия, от Иран и Бангладеш са по едно. Средният им престой в центровете са от една до три седмици.
Запитана дали това, че е казала по време на дискусията, че след една година ще съберат отново, означава, че не гледа към президентските избори, Мая Манолова заяви, че въпросът е абсурден. „Влагам цялото си лице в тази работа и мисля, че съм полезна на хората", подчерта тя.