Близо половината от българчетата живеят в материални лишения , алармират млади депутати социалисти

/КРОСС/ Новата национална стратегия за детето да се фокусира както върху детето, така и върху семейството. Това препоръчаха народните представители от „БСП за България" Теодора Халачева и Петър Витанов на министъра на труда и социалните грижи. Поводът беше парламентарният им въпрос относно изпълнението на настоящата стратегия, чийто десетгодишно действие завършва в края на 2018. И двамата депутати на левицата бяха категорични, че целите й не са постигнати на задоволително ниво. Все пак предстои нейното отчитане, но и сега видно, че липсва интегрираност на различните програми и мерки, с които участват отделните министерства, институции и звена. „В България липсва целенасочена политика за инвестиране в децата и родителите. Редица изследвания сочат, че инвестициите в децата, особено в ранното детско развитие, са с много по-високо обществена възвращаемост от инвестициите във всички други сфери", посочи най-младият народен представиотело Теодора Халачева и цитира стряскаща статистика.

През 2016 г. Националният статистически институт (НСИ) , въз основа на данни за 2015 г., отчита, че 31.9% от децата на възраст до 17 години в България живеят в бедност. В хиляди това се равнява на 385.4 деца. Това е най-високият дял на бедни деца, отчитан през последните 9 години, като праг над 30% е преминаван само през 2014 г. Увеличението на показателя спрямо предходния период е с 6.5 пункта или близо с 80 хиляди деца. Бедността сред децата продължава да бъде водеща, като немалка част от нея се наблюдава в семейства с един родител (47.4%) или в семейства с три и повече деца (70.5%).

По отношение на комбинирания показател риск от бедност и социално изключване цифрите сочат, че 45.6% или 550,3 хиляди деца в България попадат в тази група, което отново е увеличение спрямо предходния период (43,7%) с 1.9 пункта., и твърде далеч от средната стойност за ЕС по този показател, който е 25.8%. По отношение на тяхната уязвимост от изпадане в бедност или социално изключване те се нареждат на второ място след възрастните над 65 години (45.9%). 48% е делът на децата, които живеят в материални лишения т.е. семействата, в които растат, отговарят на поне 4 от 9 показателя за този индикатор.

„91% от българските родители смятат, че политиката на държавата за подкрепа на семейството е неефективна. Следващият документ е добре да бъде с 5-годишна перспектива и да акцентира на семейната среда като най-важен фактор за развитието на детето", подчерта Витанов.