Св. мчци Терентий, Неонила и чедата им. Св. Димитрий, митр. Ростовски

/КРОСС/ Блаженият Терентий, благочестив християнин, се съчетал в законен брак с единоверната Неонила и от този брак им се родили седем деца: Савил, Фот, Теодул, Иеракс, Нит, Вил и Евникия, които те възпитали в благочестие. Когато децата заедно с родителите си били хванати от нечестивите и изправени пред беззаконния съд, те ясно изповядали Христа и похулили идолите. Заради това те били окачени и измъчвани със стъргане, при което поливали раните им със силен оцет и ги обгаряли с огън. А светиите се молели с усърдие и се утешавали един друг. Бог не презрял моленията им и им изпратил Свои свети ангели, които ги освободили от оковите и подали изцеление на раните им. Като видели светиите внезапно освободени от оковите и изцелени от раните, нечестивите се ужасили. След това светиите били хвърлени на зверовете, за да бъдат разкъсани, но не претърпели никакво зло, тъй като по Божия заповед зверовете били кротки като овце. Тогава те били хвърлени в котел с врящ катран, но в същия миг огънят угаснал и котелът се охладил, а катранът заприличал на прохладна вода. Като видели, че мъченията не нанасяли никаква вреда на светиите, злочестивите мъчители отсекли главите им с меч. (Светците приели мъченическа смърт по време на царуванети на Деций (249-251 г.).

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Св. Димитрий Ростовски се е родил в 1651 г. в гр. Макаров, при Киев. При светото Кръщение бил наречен Даниил. Баща му Сава бил офицер. Даниил постъпил на училище в Киев. Още от ранни години проявявал усърдие както в молитвата, така и в учението. Предпочитал да чете книги и да слуша благочестиви разговори, вместо да се увлича в шумните игри на своите съученици. С течение на времето това настроение у него се засилило. На 18-годишна възраст, с благословение на родителите си, постъпил монах в киевския Кириловски манастир. Бил постриган в 1668 г. с името Димитрий. В манастира младият монах Димитрий укрепнал във вярата и благочестието. Наред с богословски и други науки се заловил да изучава и разни езици.

Надарен от Бога с богати умствени сили, той употребил за добро тия скъпоценни дарове. Подобно на верния служител от притчата на Господа за талантите (Мат. 25:14-30), той преумножил поверените му таланти, като ги посветил в служба на Бога и ближните. Димитрий проповядвал вдъхновено словото Божие в Киев, Чернигов и разни манастири. Станал игумен на Максаковския, а по-късно на Батуринския манастир. Мъдрите и красноречиви негови проповеди привличали множество слушатели.

В Руската църква по това време се чувствала силно нуждата да се съберат житията на светиите. Митрополит Макарий Московски (XVI в.) бил подел отдавна това дело. В своите "Четии Миней" той събрал много жития на светии из разни книги. След това Киевският митрополит Петър Могила пожелал да издаде тия творения на по-достъпен език, но умрял, без да може да изпълни намерението си. Новият Киевски митрополит Варлаам търсел човек, комуто би могъл да възложи тая задача. И намерил тоя човек в лицето на духовника Димитрий, станал вече известен както с благочестието, така и с учеността и трудолюбието си.

Димитрий започнал тоя полезен труд, когато бил игумен на Батуринския манастир. Работил в тая област в продължение на 20 години като архимандрит в Чернигов и Новгород - Северски и като митрополит Ростовски. Той събрал житията на светиите в "Четии-Минеи", подредил ги по месеци и дни. С това заслужил голямото признание както на Руската така и на другите православни църкви.

Между това император Петър Велики (1672-1725 г.) назначил Димитрий за митрополит Сибирски и Тоболски. Но започнатото от него дело и разстроеното му здраве не му позволявали да предприеме далечно пътуване за Сибир. Затова бил преназначен за митрополит Ростовски и Ярославски. В тоя висок сан Димитрий усилил още повече трудовете си, като е имал за правило думите на Спасителя: "От всекиго, комуто е много дадено, много и ще се поиска" (Лук. 12:48).

Той се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Устроил в гр. Ростов училище на свои средства. Следял преподаванията и сам често преподавал, когато това му позволявали разнообразните занятия. С уроци и проповеди непрестанно изяснявал Христовото учение. Въздържан, богобоязлив, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло. Непрекъснатите архипастирски грижи и дела не му пречели да продължава усърдно събирането и съставянето на жития. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание. Показал се автор на молитви и духовни книги.

Смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 години той заболял и почувствал своя край, макар болестта да не изглеждала смъртоносна и да не внушавала опасения. В навечерието на своята кончина той повикал при себе си певците и изслушал с внимание създадените от самия него духовни песни. Като изпратил всички, той задържал един от певците, който му помагал усърдно в преписването на съчинения. Беседвал дълго с него за живота, за длъжностите на християнина. След това го освободил. Като го изпратил до вратата на килията си, поклонил му се ниско и му благодарил за всички, оказани от него услуги.

- На мене ли, последния служител, ти се кланяш тъй ниско, владико свети? - запитал смутен певецът.

Митрополитът пак му се поклонил, като повторил:

- Благодаря ти!

След това коленичил и почнал да се моли. Певецът си отишъл в своя дом с тъжно предчувствие. На другия ден, рано сутринта, камбанният звън известил за смъртта на светителя.

Хората от митрополията го намерили умрял на колене, както се молел. Това станало в Ростов на 21 септември 1709 година.

Приживе светителят бил раздал на бедните всичко, което имал. При смъртта му в килията не намерили нищо друго, освен свещени книги.

Четиридесет и три години подир смъртта на св. Димитрий Ростовски (2863 г.) честните му мощи и самите одежди били открити в гроба му нетленни. В 1763 г. по заповед на императрица Екатерина Велика те били поставени в сребърен ковчег.

Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 г.