Прозрачни лихви или игра с огъня

От четири месеца управляващите се хвалят, че готвят коледен подарък на хората с кредити - нови правила, които ще озаптят банките. То не бяха идеи за опрощаване на част от заема на нередовните длъжници, "прозрачни" лихви, нулеви такси и пр., и пр. До момента депутатите не са предложили само да се раздават кредити, които не трябва да се връщат. Но и това сигурно биха направили, за да се харесат на електората.

В резултат една иначе нужна мярка - да се повиши защитата на потребителите на финансови услуги, се превърна в надпревара по популизъм. Игрите с огъня обаче са опасни и големият въпрос е кой ще бъде опареният.

Първо, въвеждането на задължение лихвата по всеки заем - от фирмения и жилищния до потребителския, да се определя като сбор от международен пазарен индекс плюс фиксирана надбавка, ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Не може да се отрече, че идеята да се избегне субективизмът при изчисляването на лихвите по кредитите, така че да не бъде възможно банките да вдигат цената на заема заради независещи от пазара причини като например лош мениджмънт, е добра. Тя обаче може да се осъществи по много по-рационален начин. Например чрез стриктно и изчерпателно записване в договора за заем на показателите, чиято промяна води до вдигане или сваляне на лихвения процент на клиента. В общите условия на повечето банки вече беше направена промяна в тази посока, но контрактите могат да се подобрят още.
Използването на пазарен индекс ще лиши банките от каквато и да е гъвкавост в лихвената политика, което може да има непредвидими ефекти. Един от тях със сигурност ще бъде чувствително вдигане на лихвите по кредитите, защото в момента международните индекси са на нива, близки до нулата. За в бъдеще единствената възможност е те да се повишават. "Така лихвите ще бъдат прозрачни, но клиентите само ще гледат как се повишават, без да могат да направят нищо", коментира главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов.

Големият проблем с индексите е, че те нямат връзка с българските пазар и икономика, не отразяват цената на ресурса на родните банки и освен това работят в банкови системи, в които трезорите имат директен достъп до ресурси от централна банка. Локален индекс като средната лихва по депозитите е по-добър вариант, но и той не е достатъчно точен измерител на цената на ресурса на банките.

По-добра алтернатива на опасните игри с лихвите е премахването (или ограничаване на действието само за първите 12 месеца от договора) на таксата за предсрочно погасяване по ипотечните кредити. Едностранната промяна на лихвата по финансови договори е европейска норма и няма как да бъде премахната. Но задължително трябва да бъде дадена възможност на клиента, ако банката повиши лихвата му, без наказателни такси той да прехвърли ипотеката в трезор, предлагащ по-добри условия. В момента санкцията е 3-5% върху предсрочно погасената сума, което прави рефинансирането на заема неизгодно и на практика блокира конкуренцията по вече сключени договори. Тревогите на банкерите, че това им носи загуби, не са особено основателни, защото въпросните загуби до голяма степен се покриват чрез платените до този момент лихви по кредита. И без това в първите години потребителят погасява главно лихви и почти никаква главница.

Всички такси по кредитите не е нормално да бъдат премахнати, както предлагат депутатите, но не пречи да се въведе някаква регулация, която да обвързва размера на таксата с предоставената услуга. Например такси от по 50 лв. - 100 лв. за удостоверение за липса на задължения, каквито събират част от трезорите у нас, е необосновано висока.

Всички предложения, които облекчават положението на неизрядните длъжници, също следва да се премислят наново. Идеята след продажба на ипотекирания имот заемът да се счита за погасен може да бъде смислена само при няколко условия. Първо, тя трябва да важи само за новоотпуснатите кредити и да бъде възприета в закона като опция. Ако клиентът пожелае такава клауза в договора си, той най-вероятно ще получи заем за не повече от 50-60% от стойността на имота. Това ще има дисциплиниращ ефект както върху банката, така и върху самия потребител. Ако идеята се приложи за стари договори, тя ще създаде лош прецедент, защото ще се стигне до частично опрощаване на заеми на некоректни длъжници. Много вероятно е подобна стъпка да завиши значително процента на измамите и да доведе до загуби, които някой трябва да плати. Не е трудно човек да отгатне, че за пореден път това ще са коректните длъжници, които отново ще трябва да плащат по-високи лихви.

Ако всички експерименти (засега само словесни) на тема банки спешно не отстъпят място на разума, опасността да се вземат погрешни решения е много висока. Тогава греховете на банките ще бъдат еднакво големи с греховете на всички неправителствени организации и политици, които трупат грозни дивиденти от реалните проблеми на кредитополучателите. Лошото е, че тези, които в крайна сметка ще платят сметката, няма да са нито депутатите, нито НПО-активистите, нито банкерите, нито неизрядните длъжници, а клетият коректен кредитополучател.

Коментар на Цветелина Йорданова, "Труд"