Празникът на писмеността е рожденият ден на българите

/КРОСС/ Празникът на българската просвета, култура и писменост е рожденият ден на българите, на българския дух. Имало е българска държава и преди това, но нашата писменост е майка на нашия български дух. Това каза академик Антон Дончев пред БТВ.

„Тази писменост идва в момент, в който по нашите земи живеят три народа, три цивилизации и парчета от разни други племена и народи. Живеят главно траки, славяни и българи. Всеки си има език, богове. След 150 години Василий II е наречен Българоубиец, т.е. срещу него вече е имало един враг, един народ. Какво е станало за тези години? Появява се българската писменост и тя научава хората на един език, на едни букви. Ражда се българската култура, българският народ", посочи Дончев.

„Българският дух живее въпреки двата века византийско и петте века османско робство", добави той.
„Разпространението на писмеността е нещо невероятно, изумително, почти не е за вярване. За седем години свети Климент Охридски обучава 3500 свещеници в Охридската школа. Това е било наглед невъзможно. Първо трябва на свещеника да дадеш евангелие, което се пише на пергамент. Трябва да се одерат 100 хил. крави, да се обработят кожите им и да се напише на ръка в 10 - 15 хил. екземпляра. Тези хора, с евангелието под мишница, тръгват на изток и по времето, по което България загива, те спасяват Русия, изместват гръцките свещеници", каза Дончев.

Благодарение на писмеността, българският народ разбира евангелието, „толкова добре го е разбрал, че е ражда богомилството. Това не са хора, които са водени като овце, а хора, които мислят", добави той.

Помолен да коментира как се стига от свещения български език тогава до езика на омразата днес, гостът каза: „Буквите са си същите, а с какво ще ги напълним, зависи от нас. Това е като бутилка - може да я напълниш с отрова, с вода, с чудесно вино. Езикът си е същият, а това, че сме си изтървали юздите на устата и на душите си, това си е наш проблем. Това, което става, е грозно, страшно и почти невероятно. Ако трябва да сме честни, огромна вина има телевизията, изобщо средствата за информация. В т.нар. провинция, където хората общуват помежду си, е невъзможно да съществуват, ако има атмосферата, която има в нашето Народно събрание. Ругаят се, приказват нецензурни думи и радиото и телевизията ги мултиплицират. Хората не са такива. Нашата държава е пълна с нормални хора", смята Дончев.

Според него са загубени главните ориентири на нашето съществуване - мястото на духовното и съответно мястото на материалното в живота на човека.

Запитан заслужили ли сме да живеем в разрушена и обезлюдена страна, Дончев посочи, че България е „залив в световния океан - височината и солеността на водата се определя от него. В целия свят се случват лоши работи".

Той коментира и класацията „18 книги за 18-годишните", в която фигурира романът му „Време разделно". Младите четат, по-малко от нас, но четат, посочи той и добави: „Уплаши ме, че в тази класация го няма (Йордан) Йовков, няма Елин Пелин, няма Ангел Каралийчев, няма (Иван) Тургенев, (Николай) Гогол, (Антон) Чехов, (Виктор) Юго, (Оноре дьо) Балзак. За да прочетат тези книги, трябва някой да им ги посочи, а това може да стане в училище. Т. е. проблемът започва от училището".

Според Дончев няма опасност България да изчезне: „България ще оцелее, защото е България. Като погледнеш назад историята и знаеш през какво сме минали, като си представиш, че 500 години е нямало държава, а е имало народни песни, танци и шевици и сме още тук, България ще пребъде, защото има бащи като Кирил и Методий".