ЕС е върнал на България над 400 мигранти за по-малко от година

/КРОСС/ България е приела обратно стотици мигранти, които са били върнати принудително от други европейски страни, след като са избягали от родните центрове за настаняване, пише вестник "Сега". Те са изпратени обратно у нас по силата на регламента Дъблин II, според който бежанците се връщат обратно в първата страна по регистрация, ако бъдат заловени в друга - член на ЕС. Сред тях е трябвало да бъде и 27-годишният сириец, който в неделя вечерта се взриви в германския град Ансбах и рани 14 души, но българската Агенция за бежанците е отказала да го приеме.

За по-малко от година у нас са върнати 449 души. Запитванията от други европейски страни са в пъти повече - 5943. Това значи, че страната ни задоволява под 10% от исканията на други държави. Данните са за периода юли 2015 г. - юни 2016 г.

Директорът на агенцията за бежанците Петя Първанова каза, че сириецът от Ансбах е пристигнал у нас в края на 2013 г. и е прекарал тук около 6 месеца. Младият мъж не е бил с бежански, а с хуманитарен статут. Именно затова не е можело да се приложи процедурата по връщането му в България. Първанова обясни, че е можело да бъде върнат по силата на спогодба за реадмисия, но такава процедура не е била задействана. Германската страна е попитала дали може да го депортира по регламента Дъблин II и след българския отказ комуникацията е била прекратена.

Статут на бежанец се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците на чужденец, отговарящ на критериите, определени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция) и в Закона за убежището и бежанците. Хуманитарният статут също се предоставя от председателя на агенцията и е за чужденец, чиито живот, сигурност и свобода са застрашени поради въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен характер. Чужденците с предоставен хуманитарен статут имат правата и задълженията на чужденците с разрешено постоянно пребиваване на територията на Република България. Тези с бежански статут пък придобиват правата и задълженията на българските граждани, предвидени от конституцията и законите на България, с някои изключения като например правото да участват в избори.

Масовите бягства на мигранти от центровете на Държавна агенция за бежанците са традиционни. Статистика сочи, че всяка седмица оттам си тръгват стотици хора, които преди това са кандидатствали за закрила. От статистиката става ясно, че най-много запитвания, отправени от други страни, е имало през януари - 922. Тогава са осъществени 48 трансфера. Най-много хора са върнати у нас през март - 63. Толкова е бил броят им и миналия месец.

Едновременно с това данните сочат, че домовете на агенцията за бежанците са пълни едва 21%, а тези на дирекция "Миграция" на МВР над 70%. Центровете на МВР са затворени и там се настаняват хора, които подлежат на изгонване, или пък ако се сметне, че са заплаха за националната сигурност. Такава е процедурата и с върнатите.

27-годишният сириец е трябвало да бъде депортиран в България, защото два пъти му е отказан бежански статут, заяви представителят на федералното МВР Тобиас Плат. Плат изтъкна, че сирийците не могат да бъдат депортирани директно в Сирия заради ситуацията там. Представителят на МВР добави, че не може да каже на този етап защо депортирането на 27-годишния не се е случило.

Атентатът разтърси Германия в неделя вечерта. Сириецът се самовзриви на музикален фестивал в град Ансбах. Единствено той е загинал при експлозията, ранени са 14 души, трима от които тежко. Бомбата, изработена от хиляди дребни метални части, е била скрита в раницата му. По-късно стана ясно, че сириецът се заклел във вярност към лидера на "Ислямска държава" във видеозапис, намерен в телефона му. Атентаторът опитал да влезе на музикалния фестивал, но не го пуснали заради липса на билет. Бомбата избухна около 22.00 часа пред ресторант точно на входа към събитието.

Атентаторът бил познат на персонала от градските социални служби като "дружелюбен, мил, незабележим" човек, съобщи пред журналисти говорителят на местния център за социален патронаж Райнхолд Ешенбахер. "Младежът често идваше при нас като кандидат за бежански статут - по повод социалните помощи", обясни Ешенбахер. Сириецът, който живеел в Ансбах, е опитал на два пъти в миналото да сложи край на живота си и бил на отчет в психиатрична клиника, добави министър Йоахим Херман. Мъжът е пристигнал от Сирия две години преди това. Той е имал временно разрешение за пребиваване. В Ансбах живеят над 40 000 жители, като градът се намира на около 40 километра югозападно от Нюрнберг. По данни на градските власти в него живеят близо 600 бежанци. Пред "Билд" други мигранти твърдят, че помежду си го наричали Рамбо.

Малко преди атентата мъж нападна с мачете жена и я уби в германския град Ройтлинген, провинция Баден-Вюртенберг. Нападението е станало в заведение за дюнери. Нападателят е ранил още двама души, след което е бил арестуван от полицията. От там съобщават, че задържаният е 21-годишен сириец. Той е известен на полицията и с други провинения. Според органите на реда, преди да убие жената, нападателят е имал разправия с нея и най-вероятно става дума за несподелена любов. Той е действал самостоятелно и няма доказателства, че е имал съучастници. Тези престъпления стават само три дни след клането в Мюнхен, където 18-годишен германец от ирански произход уби девет души, предимно тийнейджъри. Само преди седмица Германия бе потресена от нападението на 17-годишен афганистанец, който във влак за Вюрцбург рани петима души с брадва и бе убит от полицията.

Правителството на ФРГ призовава да не се отъждествяват терористичните актове с пристигналите в страната бежанци, заяви на брифинг в Берлин говорителката на правителството на ФРГ Улрике Демер. "Мнозинството терористи, извършили атаки в Европа през последните месеци, не са бежанци", посочи Демер.