- 25 Дек 2024 |
- USD / BGN 1.8819
- GBP / BGN 2.3566
- CHF / BGN 2.0949
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
България поема близо 2 млрд. евро нов външен дълг
16 Март 2016 | 07:42
/КРОСС/ България пое близо 2 млрд. евро нов външен дълг от международните пазари, съобщи Министерството на финансите. Новият дълг е разпределен в два вида книжа. Стойността на продадените 7-годишни облигации е 1,144 млрд. евро, а емисията се допълва от транш от 12-годишни облигации на обща стойност 850 млн. евро.
Транзакцията е най-мащабната сделка в евро за региона на Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка за тази година до момента и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на Европейската централна банка от миналата седмица.
Състоянието на пазарите и възможността за евтин дълг провокира финансовото министерство да избере именно този момент за излизане на външните пазари. При 7-годишните облигации България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари. След тази транзакция броят на емитираните български облигации на международните капиталови пазари достигна седем, в резултат на което беше допълнена евровата бенчмаркова крива на държавата.
Според икономиста Георги Стоев времето на изтеглянето на новия дълг е избрано неслучайно, но: „Моята лична прогноза не би била толкова смела, че толкова бързо ще излезем от спиралата на падащи лихви".
Цената на българския дълг зависи и от правителството: „По-стабилно правителство, с по-ясна визия и действия за консолидиране на своя бюджет, съответно очаквания, за по-малко нужда от дълг, означава, че пазарите ще бъдат по-благосклонни към кредитиране на такъв длъжник и от там, би могло да се очаква да паднат лихвите, или поне да падне рискът за българското правителство. Ако правителството не очаква да пада рискът, значи не планира да прави добра икономическа и фискална политика".
Новият дълг ще бъде използван за рефинансиране на стари задължения, покриване на дефицита и евентуално - за ликвиден буфер след оценката на качеството на активите в банковата система. Ако не се наложи държавата да осигурява ликвидна подкрепа, част от новия дълг ще бъде използвана за плащането на голям падеж през януари догодина.