Законът за публичните финанси – неофициално оповестеният фалит

/КРОСС/ У нас всичко е митология. Дори законите. Дори стабилността, за която коалицията - управляваща и (не)опозиционна, ни проглуши ушите.

Последният пример е с промените, които предлага финансовият министър Горанов в Закона за публичните финанси. С тях Законът за бюджета на държавата става безпредметен и нищо незначеща хартия, някакви записани за прах в очите числа, които няма да се спазват.
Защото според предложените промени финансовият министър и правителството ще могат да правят каквото искат и независимо от това, което е гласувано и уж е закон.
Честито ви завръщане в социализма! Честито ви неофициално оповестяване на фалита чрез поредния законопроект!
Апропо, същият спектакъл беше и Законът за фискалния съвет. Водевил! Спектакъл! Защото той уж има някакви контролни функции. На хартия. Например да „наблюдава спазването на числовите фискални правила". Добре, но съществуват и нечислови фискални правила.
И пак на хартия - може само да „препоръча" на финансовия министър да спазва правилата, ама само „да препоръча" и само ако се нарушават не една, не две, не три, а четири години поред!
Спектакълът завърши с гротеска - в този закон едни негови членове се позовават на алинеи в други членове, които...вече няма да съществуват според сега предвижданите промени.
Ето ви и доказателството:
„В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „задействат автоматични корективни механизми, определени от Народното събрание", се заменят с „прилагат разпоредбите на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми".
Механизми, които вече няма да са задължение на парламента да ги измисли и запише в закон. Няма да са задължение и на правителството.
И въобще произвол с бюджетите вече ще има - узаконен, а отговорности за произвола - няма да има.
Големи структурни реформи или ключови инвестиционни проекти ще могат да се осъществяват с държавни пари, дори ако има опасност да доведат до отклоняване от средносрочната бюджетна цел на държавата.
А популярно казано: нито разходите, предвидени в бюджета, ще се спазват - ще се надхвърлят, нито пък записаният дефицит ще се спазва. И той ще се надхвърля.
Ето го текста:
§ 3. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от задължителната годишна корекция на бюджетното салдо до размер съгласно съответните изисквания на Европейския съюз се допуска при провеждането на значителни структурни реформи или еквивалентни на тях инвестиционни проекти с положителен ефект върху фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Колко време ще е „дълговременно"-то, какво означава и какви параметри ще има този „ефект" е пропуснато да се дефинира. Случайно ли? - Надали!
Ето и още един текст в тази „посока"::
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Временното отклонение по ал. 2 следва да се коригира в рамките на период от четири години.
Четири години!!! Т.е. четири години могат да се приемат бюджети на държавата и законово да се нарушават показателите им, докато най-сетне Законът за публичните финанси се присети, че това е напълно незаконно.
Развързват се ръцете на държавата да поема дълг над записаното в Закона за бюджета максимално количество нови борчове, които може да се вземат за съответната година.
Ето го текста:
§ 4. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите „не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт" се заменят с „е в размер, при който не се нарушава изискването по чл. 25, ал. 2.".
2. Алинея 5 се отменя.
А тя не допускаше да се надвиши максимално допустимия дефицит. Проминят се и др. членове и алинеи относно новия дълг, който може да се вземе за съответната година - условия, записани в бюджета.
В законопроекта са предвидени - цитирам от мотивите му: „необходимите промени в Закона за държавния дълг, свързани от една страна с необходимостта от прецизиране на някои текстове, а от друга, кореспондиращи с предложените промени в Закона за публичните финанси относно ежемесечното публикуване на официалната информация за дълга и гаранциите на подсектор „Централно управление".
Т.е ще ни заглавичкат с непрецизна и „коригирана" информация или въобще с липсата на такава.
Ето ги два от текстовете:
Чл. 35. (1) Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за предоставяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и на социалноосигурителните фондове, включително за техните намерения за поемане на дълг, както и за издаване на гаранции от общините."
Алинея (2) се отменя
Министърът определя информацията, а това, което се отменя, досега му даваше право „да изисква информация за състоянието и движението на дълга и от други субекти, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление".
Тези и др. текстове ще позволят на всякакви държавни структури също да поемат неограничени и неконтролирани количества дълг - държавни предприятия, разни разпоредители с бюджетни средства, разни фондове. И веднага се присещам за Фонда за гарантиране на устойчивостта на финансовата система (банките), за Фонда за гарантиране на влоговете, за Фонд земеделие, за Фонд Пътища и т.н.
Т.е. не само правителството ще си прави каквото иска с дълга и ще преценява дали и как да ни информира. същото ще прави и всеки висш чиновник за своето си ведомство. Министърът ще е с измити, чисти ръце от отговорността - по закон няма право дори да се информира, камо ли пък да вземе някакви мерки.
И т.н., и т.н. - да не изброявам другите „хватки", че постът ще натежи. Но целта им е една - хазната е във фалит и сега законово се уреждат нещата, така че:
това да не се разбере скоро и да се спечели време
да се изгребе до дъно без никакви ограничения за каквото (и за когото) трябва
да се крепи властта - ох, простете, наричат я „стабилността" с цената на всякакви нови дългове и задължения , които после ще ни излязат през гърлото като на гърците.
И вече ни излизат, защото държавата е докарана до там, че не може да си плаща дълговете, освен чрез нови борчове, които трябва да вземе, за да си ги плати (ако се намерят идиоти по света, които да им дадат заеми)
И тази операция е записана вече като закононово предложение в предлаганите промени. Ето я:
В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) В случаите по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.".

Григор Лилов
журналист