"Утре ме няма" или как да си обучиш джихадист

/КРОСС/ Подготовката на камикадзета се оказва изключително печеливша индустрия. Бази за подготовка на терористки има на територията на различни държави в трудно достъпни райони. Това са страни, в които контролът на властите е минимален и населението е податливо на психологическа обработка, поради бедност, лоши социални, медицински, трудови и икономически фактори. Чечения, Афганистан, Ирак, Ливан, Судан, Грузия са само част от примерите.

С бъдещите самоубийци работят богослови, които им обещават сигурно място в рая. Специално обучени за целта инструктори и психолози ги убеждават, че в момента на взрива няма да изпитат никаква болка, само леко убождане или неразположение. Задължително правило е живите бомби да се готвят в група, за да се познават. Така отказването става по-трудно. Отметнеш ли се предаваш единствените близки, които имаш. В хода на подготовката се симулира и погребална церемония. Така всеки, който отива на самоубийствена мисия знае с какви почести ще бъде изпратен при Аллах. Камикадзетата записват прощално видео, в което се сбогуват и обясняват мотивите за действията си. Преди самата акция се извършва и последният ритуал - очищението. Жертвата се измива и облича в чисти дрехи за последното пътуване.

Организацията, известна като Тамилските тигри, в 70% от случаите на самоубийствени атентати, е използвала жени. Според данни на немското списание Тагес Шпингел общо 47 жени с европейски произход са откликнали на призива да станат камикадзета. Сред тях има белгийки, англичанки и датчанки. Вече има случай, при които европейки приемат исляма и се самоубиват. Преди това най-често се занимават с пропаганда и поддържане на сайтове с цел вербуване на други млади момичета.

Подготовка и вербуване на жените камикадзета

Като начало жената се отделя от семейството и става член на джаамата, уахабитска община, където всички са братя и сестри. Обикновено в дома й пристигат възрастни мъж и жена, които трябва да я отведат. Семейството не може да се противопостави. Има практика, макар и не широко разпространена, да се заплаща компенсация за момичето, която е около 200 долара.

Следващият етап е изолация. Тя се случва под ръководството на инструктор. Четенето на Корана се редува с молитви, беседи за свещената война, дълга, покоя и рая. Базите за подготовка се намират в отдалечени планински села. Обучаемите не могат да имат никакъв досег до външния свят. Бягството е на практика невъзможно. Ако след известно време се окаже, че жертвата не подлежи на обработка, се прибягва до упоителни средства, най-често дрога. Когато моментът настъпи около кръста й се връзва „пояса на смъртта" (експлозивите). Инструкторът я придружава на безопасно разстояние до момента преди взрива. Напоследък се налага и практиката на дистанционните взривявания.

Вече утвърдена практика на Ислямска държава е и вербуването на момичета от Запада чрез социалните мрежи. Това са ситуации, при които се достига до момичета - умни, но тихи и затворени, и те биват умело обработени и убедени да напуснат домовете си и да заминат за Ислямска държава. Внушава им се, че въпросният джихадист ги обича и ще се ожени за тях, в момента, в който те отидат при него.

Но действителността е друга. По-красивите момичетата биват използвани като сексуални робини, а останалите - в най-добрия случай, като прислужници. Тези, които нямат „късмета" да попаднат в една от посочените категории, биват изпращани на самоубийствени мисии. Така наречените „Булки на джихада" са изключително интелигентни млади момичета, но страдат от своята затвореност. Те са интровертни, трудно общуват и намират любов. Затова и социалните мрежи са тяхното спасение. Без изобщо да познават човека „отсреща" те приемат думите му за истина.

Отличителни белези на атентатора самоубиец

В книгата си „Утре ме няма" Лий Чайлд пише за това как камикадзетата могат да бъдат разпознати и заловени. Признаците се отнасят както до мъжете, така и до жените. Атентаторите самоубийци се забелязват лесно. Има издайнически признаци. Най-вече са нервни. По дефиниция на всички им е за първи път.

Първият признак в т.нар. от автора наръчник с поведенчески индикатори, по които се разпознава камикадзе е бръсненето. Мъжете атентатори обръсват брадите си. Така се сливат по-лесно с тълпата. Не изглеждат подозрителни. Резултатът е по-бледа кожа в долната част на лицето, посочва Чайлд.

Следващата точка в списъка е неуместно облекло. Поясът на атентаторите представлява голям платнен джоб, увит около кръста. В него се слагат пръчки динамит, пирони, сачми и т.н. Всичко това е доста обемисто и може да се скрие само под голяма дреха, обикновено подплатено зимно яке. В горещия климат на Близкия изток това особено бие на очи.

Третият признак - вдървена походка. Атентаторите крачат като роботи, защото носят допълнителен товар от двайсетина килограма и защото са дрогирани. Повечето са наплашени наивници, стиснали късче сурова опиумна маса между венците и бузата. Това се знае от практиката - взривната вълна откъсва главата на самоубиеца, която остава запазена, и дори късчето опиум все още е в устата.

Точките от трета до шеста са вариации на субективна тема - раздразнителност, потене, тикове, неспокойно поведение. Атентаторите преживяват последните мигове от живота си, тревожни са, страхуват се от болката, замаяни са от наркотиците. Вярата, половинчатата вяра или липсата на вяра в съществуването на рая, реките от мляко и мед, тучните пасища и девиците, идеологическият натиск и очакванията на близки и приятели изведнъж се осъзнават много дълбоко. Вече няма място за отстъпление. Оттук и потиснатата паника с всичките видими проявления.

Седмият признак е дълбоко и тежко дишане. Осмият - атентаторите самоубийци, които се готвят да задействат взрива, гледат втренчено и право напред. Никой не знае защо, но видеозаписите и разказите на оцелели очевидци показват именно това. Атентаторите гледат право напред.

Признак девет - нашепват молитви. Оцелели очевидци споменават за дълги напеви, повтаряни безкрай, повече или по-малко беззвучно, но с видимо движение на устните.

Десета точка от списъка е голяма чанта. В нея са детонаторите, без които не могат да се взривят.

И последният признак - ръцете на атентатора са вътре в чантата, защото държи постоянно пръст на бутона на взривателя. Така нищо не може да му попречи да завърши мисията си. Дори и да го убият, отпускането на пръста му ще задейства експлозията.

Това, което прави Ислямска държава толкова успешна в спечелването на този огромен брой привърженици, се крие не само в дългогодишното негово разпространение, но и в непрестанното и щедро саудитско финансиране. Религиозният идеал (вяра) е изключително мощен фактор при изграждането и преобразуването на идентичности. Затова и склонни да възприемат като своя интерпретация на исляма, именно тълкуването на ДАЕШ, са предимно онези социални групи, за които е характерна криза на идентичността. ДАЕШ превръща унизения и маргинализиран младеж от отритнат и декласиран човек в член на "избраната група" , на "победоносната група", която единствено ще се спаси накрая, защото е призвана. Жаждата за изява и нуждата от признание на този тип младежи лесно бива насочена в "правилната" посока от умелите пропагандатори на групировката. Това ''религиозното пробуждане'' предлага силно средство за изправяне срещу установените, институционализираните авторитети и порядки: традиционните религиозни авторитети, политическия елити, социалния ред, доминиращите културни ценности (включително секуларизма и демокрацията), икономическите правила, и дори семейството.

ДАЕШ предлага прост, бинарен модел на всичко в света - "двоичност", при която не е необходимо някакво сложно интелектуално усилие. Светът се уподрежда по оста на различни дихотомии, сред които на първо място е двудялбата "вяра-неверие".

Социологът Питър Бъргър подчертава, че "тези, които пренебрегват религията в анализите си на съвременната ситуация, в същото време поемат сериозен риск". Разбира се, че социалните, икономическите, културните и психологическите фактори са важни за всеки един анализ. Естествено, че без разбирането на сложния комплекс от фактори цялостната картина винаги ще се размива пред очите ни, а фокусът ще ни убягва. Но независимо за кой край на света говорим и какъв е конкретният социално-икономически контекст, независимо дали става дума за бедни или богати, за образовани или полуграмотни "радикализирани" младежи, не може да не забележим, че в случая с ДАЕШ общият момент е една конкретна религиозна интерпретация, превърнала се и в идеология с ясна програма за действие.

Ислямска държава в бъдеще ще промени структурата си, но няма да се разпадне. Тя просто отново ще се превърне в сунитска терористична организация, каквато беше в началото, но с много подобрени оперативни възможности.

Териториалните загуби значително ще я отслабят, нейната идеология обаче ще се запази и ще продължи да привлича симпатизанти. „ДАЕШ ще бъде в състояние в непознат досега мащаб да рекрутира терористи по цял свят" - смятат експерти. В случай, че „халифата" бъде разбит, „Ислямска държава" ще се премести най-вече в интернет. Според публициста Абдел Бари Атуан, джихадистите поддържат над 100 000 акаунта в Туитър и на ден публикуват по 50 000 туита. А Адам Ханиа от Лондонския университет за източни и африкански изследвания твърди, че в интернет дневно се появяват по 40 джихадистки публикации - текстове, снимки, видео- и аудио-файлове. „Заразата" се разпространява във всеки един момент.

Същевременно подобно на ДАЕШ и други джихадистки групировки могат да разчитат на нови доброволци. Това се дължи на катастрофалното икономическо положение на много държави в региона. Това от своя страна поощрява развитието на религиозно мотивирани идентичности и съперничества. Подобни идентичности и съперничества се засилиха особено в Ирак след американската инвазия през 2003, а и в Сирия след началото на гражданската война.

Автор: Стефани Евгениева