Какво означава няма държава

/КРОСС/ Снимката е отвратителна, съжалявам. Видях тези 16 мъртви животни в края на село Каменово. Бяха натръшкани досами шосето и не си представяйте, че то свързва някакви две забутани села. Каменово се намира между Сливен и Нова Загора на бившия главен път, по който се пътуваше доскоро преди завършването на магистрала. И сега този път се ползва от много шофьори, коли край 16-те трупа преминаваха непрекъснато. Животните бяха подути до пръсване, мухите непреброими, миризмата неописуема. Първата къща от селото беше на десетина метра. На външната врата се подаде жена, запушваше с кърпа нос.

Шестнайсетте кози били на човек от селото. Блъснал ги микробус, когато се връщали от паша късно вечер и пресичали шосето. Цяло чудо било, че пастирът се спасил. Но не му позволили да вземе от убитите животни, можело да ги заколи и да ползва месото за ядене, а това не било разрешено. И той ги оставил. Никой не дошъл повече да ги прибере. И от колко време са тук, питам жената. Тя започва да пресмята - към 40 часа, че и повече. Като сме спрели с колата, излязла, защото помислила, че най-после някой е дошъл да ги откара в екарисаж.

„И стига вече с това няма държава" - каза Бойко Борисов в онова прословуто пътно интервю с Диана Найденова. Колкото и да е отвратителна снимката, моля да я погледнете - ето, това е да няма държава.

Специално за Бойко Борисов ще обясня отново какво значи „няма държава". Да си представим време, място и хора, през ума на които все още не е минало да създадат държава. Живеят на едно място, общуват, карат се, помагат си, но няма държава. По някаква причина един от тези хора убива друг. Ако няма държава, какво прави да речем братът на убития? Братът се заема да отмъсти, убива убиеца и по този начин също става убиец. Раздадена е справедливост, но е наранено достойнството на човека, защото той е бил принуден да се превърне в убиец. Значи той също е жертва. Братът на убития убиец, за да отмъсти, съответно убива втория убиец и така става третият убиец в тази история, която може да се окаже безкрайна. Много убийци, много трупове. Как може да се излезе от този хаос, в който в един кюп са виновни и невинни, престъпници и жертви? Изходът е всичките тези живеещи на едно място хора да сключат обществен договор и в неговите клаузи да влиза задължението да се създадат институции, които да вършат цялата тая справедлива и понякога кървава работа.

Това е държавата - институциите. Тя започва с готовността на едни хора да сключат договор помежду си. Хората правят това по една много основателна човешка причина - да запазят достойнството си. Според обществения договор институциите разкриват и наказват убиеца и го правят от името на всички. Така има възмездие и справедливост, няма саморазправа, няма отнето човешко достойнство, няма самотни хора, които са принудени да се превръщат в убийци. Има граждани. Има и закони, които регулират отношенията. Като страна по обществения договор гражданите имат задължението да плащат данъци, с които да издържат институциите, за да могат те да работят за гражданите, което пък е задължението на държавата по същия договор.

Втори пример: човек, болен от рядка, тежка болест, за чието лечение са нужни много пари. Той ги няма, затова проси. Вие минавате, навеждате се и подхвърляте един лев. Хем сте направили добро, хем е някак неловко - за вас. Хем е получил, хем е неудобно - за страдащия. А най-вероятно е да сте се усъмнили, че е жив-здрав хитрец и да сте го подминали. Значи отново опираме до проблема с достойнството. За да спести този проблем, държавната институция трябва да помогне на слабия от името на силните. Да подкрепи този, към когото животът е бил жесток, да го подкрепи от името на всички, към които животът е добър. Работа на държавата е да разграничи кои точно са слаби, да определи какво точно може да им помогне и да го свърши от името на силните, съхранявайки достойнството на слабите. Нашата част от задължението е да си платим данъците, за да финансираме работата на социалната институция и съответната помощ. Това е държавата. А не химна, знамето, ордените, де Марица тихо шава или картинка в твоем букваре.

Когато институциите не работят, това означава, че няма държава. Гледката с козите беше толкова шокираща, че реших в следващите часове да броя колко пъти ще се сблъскам с липсата на държава. Само няколко минути по-късно дойде следващият сблъсък, по телефона. Обади се човек, който търсеше трети родител на бебе, който е готов да се присъедини към вече двама, за да пътуват за Гърция, където могат да купят липсващата у нас шествалентна ваксина за бебетата, родени след 1 юни. Както знаете ваксината липсва защото правителството на Орешарски промени в последните си седмици имунизационния календар, но не проведе търг за вноса на ваксините. И сега се чака време, в което новото правителство да реши кой да спечели търга. А родителите проучили, че има ваксини в Гърция и се организират да си купуват. Направили са си нещо като здравна каса. Не една, а много първи частни здравни каси. По двама, по трима компенсират липсата на институцията здравна каса, която издържат с данъците си, но която не може да осигури дори задължителната ваксина за бебета. След всичко това: „И стига с това няма държава!" И знаете ли защо „стига"? Защото все някога ще осъзнаем, че след като държавата не изпълнява своите задължения по обществения договор, то и ние можем да спрем да изпълняваме своите, т.е. да спрем да плащаме данъци.

Третият челен сблъсък дойде малко по-късно като писъмце в социалната мрежа. То гласеше:"Здравейте, аз съм Иванка Бугова, майката на Станиела. Исках да ви се обадя относно полицая, който уби бебето, но бях на село и нямах интернет. Исках да ви кажа, че няма осъден полицай и е все същото..."

Все същото както при Станиела. 16-годишното момиче беше застреляно от упор с автомат „Калашников" при полицейска проверка на пътен възел „Петолъчката" от сержант Здравко Петков през 1998 година. Прессъобщението на полицията по този случай трябва да бъде намерено, за да влезе буква по буква, в учебниците по лицемерие. Не съвсем буква по буква, защото цитирам по памет, то звучеше така: Около 23 часа при проверка на автомобил със софийска регистрация серж. З.П. е прострелял по невнимание в областта на главата Ст.Б. на 16 г. от Сливен, тя пътувала в автомобила с още трима души, взети са кръвни проби за алкохол, образувано е дознание.

Какво си помислихте, когато прочетохте това прессъобщение? 16-годишно момиче от Сливен с още трима души в полунощ в софийска кола на пътен възел „Петолъчката", който по онова време беше отбелязван с череп в картите на немските туристи. Ами, съмнителна работа, непълнолетна жрица най-вероятно, направо си го е търсила, какво толкова...

На първата пресконференция полицията не знаеше. Не знаеше кой е шофирал, не знаеше кои са били в колата, не знаеше защо патронът е бил в цевта на автомата, защо предпазителят е бил освободен, най-вече не знаеше къде живее жертвата. Пресконференцията беше проведена 15 часа след престъплението.

На журналистите ни бяха достатъчни 15 минути, за да узнаем адреса и отидем до дома на убитата. Където разбрахме всичко. Колата е била със софийска регистрация, защото е била наскоро купена от брата на Станиела, който също е от Сливен. Той е и шофирал. В колата са били майката на Станиела и братовчед й. Пътували са към село Медвен, където ги е очаквал бащата. Спрели ги полицаи за проверка. Чул се гръм и Станиела се свлякла в скута на майка си. В тъмното майката опипала лицето й, в шепата й се изсипали зъбите на момичето. Куршумът минал през лицето. Станиела беше ученичка, танцьорка във фолклорен състав. Сержант Здравко Петков получи 2 години и шест месеца затвор. Министерството на вътрешните работи използва случая да освободи някои свои кадри, други да размести. В деня, в който стана ясно, че сливенската полиция е убила сливенско момиче, елитът на Сливен се събра на шумен коктейл по случай празника на града Димитровден. Шефът на полицията беше на коктейла. Все едно, че не се беше случило нищо. Нищичко.

16 години оттогава Иванка Бугова брои убийствата от полицаи, следи случаите и при всеки оплаква и чуждото дете, и своето. А аз спирам да броя. За няма час и половина се сблъсках с три случая, в които няма държава нито за животните, нито за живите, нито за мъртвите.

Веселина Седларска

„Редута”