Ледът се пука, господа съдебни заседатели…

/КРОСС/ Случващото се днес в и около Сирия е само част от един много по-глобален процес, който ще промени кардинално света. Този свят, който познаваме от падането на Берлинската стена насам вече търпи забележителна промяна. В продължение на близо 30 години имаше тотално господство на една държава - Съединените щати. И по-специално на тази част от американския управляващ елит, който твърдеше, че демокрацията най-добре се приема в други държави, когато я закачиш на дулото на автомата. Както неоконсерваторите от лагера на републиканците, така и либералните интервенционалисти в средите на демократите проповядваха доктрината, че Америка е длъжна да наложи своите ценности по целия свят, без значение дали светът желае това или не. Разбира се, месианската идеология съвсем не беше единствената движеща сила на този проект. Не беше особено трудно зад красивите думи за свобода, демокрация и човешки права да бъдат открити интересите на големите корпорации, които печелеха милиарди след всяко „установяване на демокрацията" някъде другаде. Особено ако въпросното установяване се случеше в някоя арабска държава. Проповедниците на бизнес-ориентирания американски месианизъм можеха да направят всичко, което поискат, защото нямаше кой да им се противопостави. Европейският съюз нямаше нито силите, нито желанието да се съревновава със САЩ в геополитически план, а руските управляващи от времето на Елцин бяха заети с приватизацията, тоест с ограбването на ресурсите на страната. Изглеждаше така, сякаш Pax Americana ще господства вечно. Както знаем обаче от историята, мечтите за дълговечно господство обикновено се разбиват на пух и прах. Спомнете си само за „хилядолетния германски райх" и за това колко скоропостижно се спомина. Работата е там, че колкото и могъща да изглежда една държава, колкото и да се опиянява от успехите си, били те реални ими мними, винаги идва момент, в който реалността се оказва по-силна от фантазиите за вечна хегемония. Редица държави вече отказват да се съобразяват с догмата за американското превъзходство и с концепцията за еднополюсния свят. Китай става все по-могъщ икономически играч, държавите от БРИКС добиват все по-голямо самочувствие, а Русия....

Да-а-а-а, Русия, най-големият американски проблем. Колко удобно беше за вашингтонския елит, когато там управляваха впиянчения Елцин и неговата олигархична шайка. Те крадяха като за световно, буквално съсипваха живота на милиони свои сънародници, но понеже бяха стопроцентови демократи, разбирай проамерикански настроени, и правеха всичко, каквото им наредят от Вашингтон, никой не ги закачаше. Днес положението е коренно различно. Руснаците вече се държат по съвсем различен начин, който няма нищо общо с поведението на слуга, подсмърчащ от вълнение пред величието на господаря. Когато в началото на миналата година американските марионетки извършиха преврата в Киев, Русия, вместо да свива безпомощно рамене, просто си прибра Крим и само леко намекна, какво може да стори в Източна Украйна. А настоящите действия на Москва в Сирия вече накараха всички, включително и американците, да заговорят, че без тясно сътрудничество с руснаците близкоизточната криза няма как да бъде разрешена. Само допреди няколко години подобни реплики биха били немислими. И други неща биха били немислими. Например това някой европейски лидер да се противопостави категорично на брюкселския елит, който, както отлично знаем, е на къса каишка на управляващите във Вашингтон. Обаче точно това направи унгарският премиер Виктор Орбан. Каза, че интересите на страната му са по-важни, отколкото каквото и да било от нефелните брюкселски директиви. Така, между другото, мислят и в други централноевропейски държави, както и политици в самата Германия. Тези дни Орбан получи топло посрещане в Бавария. Премиерът на тази провинция Хорст Зеехофер, чийто Християн-социален съюз е сестринска партия на християндемократите на Меркел, каза, че Орбан заслужава подкрепа, тъй като охранява външната граница на Евросъюза. Така че дори в добрата стара Европа се намират лидери, които оспорват изглеждащото непробиваемо статукво. Виж, в България нищо не се променя. Нашите управляващи, без значение от коя партия са, имат един единствен „геостратегически" приоритет - да са добре с Големите началници. Колкото мигранти ни кажат да приемем, ще ги приемем и ще питаме за още. Кажат ли ни да правим „горещи точки", ще ги правим и изобщо няма да се интересуваме за последствията. Принципът „Начальство лучше знает" винаги е бил ръководната светлина на българските политици.

Петър Волгин

БНР, „Деконструкция"