Има дупка в законодателството за стратегическите сделки

/КРОСС/ Ние имаме категорична дупка в законодателството, нужни са два закона, за да бъдат контролирани стратегически сделки от държавата, в това число и тези в ЕРП-тата
Така отговори на въпроса на Дир.бг. правилно ли държавата не влезе в сделката за ЧЕЗ финансистът Емил Хърсев.

"Това е въпрос на стратегия. Има различни варианти, по които се решава въпроса за стратегически предприятия по света. Моделът с държавно участие е твърде древен датира в 50-те и 60-те години. Разбира се, напоследък в повечето страни се търси възможност държавите да регулират стратегическите предприятия чрез правови процедури, административни и по начина, по който се регулира изобщо енергетиката , а не чрез участие в самите дружества, които осъществяват функциите на управление на предприятията сами по себе си", заяви Хърсев.

Според него, в България е приета стратегия по отношение на енергетиката и тя е за приватизация. Т.е. след като е приета една стратегия и като няма аргументи срещу нея, нормално е тя да се следва. Нормално е държавата да търси чрез административни мерки и регулация на стратегическите предприятия в енергетиката, в това число ЕРП-та, а не чрез участие в капитала.

Според мен държавата трябва да търси промяна на законодателството и възможности чрез методи на административно регулиране да контролира случващото се в ЕРП-тата, коментира Хърсев.

Ние имаме категорично очевидна, дълбока, тежка дупка в законодателството. Убеден съм, че ни трябват поне два закона, които трябва да бъдат приети. По никакъв начин не трябва да се търси само промяна в Закона за енергетиката, трябва да имаме цял Закон за стратегическите предприятия, който да създава един и същи режим за всички стратегически предприятия независимо дали са военна промишленост, ЕРП-та, инфраструктурни обекти като пристанища. Трябва да има един ред, по който да се знае кой може да определи кое предприятие е стратегическо. А при всички стратегически предприятия трябва да се прилага стриктна процедура за контрол. За мен най-добрия пример за това е банковото законодателство. Това трябва да е съвършено отделен закон и в никакъв случай браншов отраслов. КЕВР няма какво да търси в тази работа, той има други функции, е на мнение Хърсев.

Вторият закон, който ни трябва е Закон за гражданска мобилизация. Представете си какво ще стане, ако примерно едно ЕРП фалира, ако е източено, взети са кредити, които не са върнати, не са плащани заплатите, да речем три месеца и т.н. Как държавата ще се справи с този проблем? Съвършено по никакъв начин. А трябва да има Закон за гражданската мобилизация и е наясно кой орган може да задължи всеки български гражданин да работи в критичната инфраструктура и някой трябва да плати на тези хора. На какво основание в момента държавата би платила? Представете си стачка на работещи в ЕРП-то х , откъде взима държавата техници да поддържат станциите, да подават ток, да оправят повредите....

Двата закона са критично нужни, и ако някой има малко акъл в главата трябва да седне и да работи така, категоричен бе Хърсев.

Попитан за това, че в момента се правят промени в Закона за енергетиката, Хърсев отговори, че само промяна в Закона за енергетиката е пълна глупост.

Днес ще направят промени в Закона за енергетиката ще решат въпроса за ЕРП-та, утре ще се окаже примерно, че химически завод стачкува, но и за него ще направим закон за химическите заводи, а после ще има стачка в пристанищата и пак ще правим закон. Това не е разумно планиране на законодателството, непрофесионално, категоричен бе Хърсев.