"Рециклиране" на чувствата изпробват в "Сфумато"

/КРОСС/ На своего рода час по йога кани зрителите Театрална работилница "Сфумато". Така определят от екипа премиерния спектакъл Bio. Ego. Organic, който е едно от двете представления с номинация "Малък сезон" 2016 (другото е "Това не е Хамлет" на режисьора Боян Крачолов). Публиката присъства на мултимедиен пърформанс, базиращ се на авторски текстове и видеа, документални статистики и разкази на израелския писател Етгар Керет.

Вниманието ни приковава още първата сцена, когато актьорите Лилия Гелева и номинираният с "Аскеер" за изгряваща звезда Христо Ушев излизат отпред със собствените си имена и биографии. Нещо повече - те разголват душите си, отговаряйки като в някоя от популярните тв игри под формата на анкета на въпросите как гледат на самите себе си, от какво се страхуват, какво искат от живота. Зрителите не оценяват като самоцелно поетапното излагане на статистически данни, свързани например с това какво хората най-често търсят в "Гугъл" или които са местата, които непременно трябва да посетят, преди да умрат. В пародиен дух, от който е проникнат целият спектакъл, след цифрите и всеки "психотест" се включва мултимедията, уплътняваща контекста. На принципа на антирекламата тя запраща в контейнера за боклук всевъзможните продукти, препоръчвани ни от производителите като магически средства за разкрасяване, подмладяване, гарантиран просперитет и прочее. Защото колкото и "био" да живеем, нямаме, уви, шанса на пластмасовото шише, чието съществуване ще продължи поне още двеста години след нашето. В центъра на празната сцена стърчи бутилка, в чест на която актьорите, застанали от двете й страни, композират елегична песен. Следа, която може би се надяват да оставят.

Докато персонажите се самоанализират и медитират, тоест прибягват до всякакви трикове само и само да направят по-поносимо битието си на мислещи хора, звучи познатата ни мелодия от българския спортен тотализатор. С други думи - човек предполага, Господ разполага. Да, ама не. Постановката, засипваща ни с въпроси без отговори, провокира и с една различна представа за Бог. Той, оказва се, е със сребриста на цвят кожа, сам е бил жертва на вероломно нападение и ни е създал такива несъвършени не защото е садист, а понеже толкова си можел човекът. Богът, де. При все това спектакълът не въздейства потискащо, напротив. Заразява с младежката енергия, вложена в него. Подхвърля ни утешителната мисъл, че преследвани от едни и същи кошмари и комплекси, не блуждаем сами във вселенския мир.