"Овча купел": денем спокоен, нощем - бойна арена

/КРОСС/ Чужденците са разпределени по националности в лагерите. Парадоксално, но местните жители имат непоносимост точно към семейните с деца

"Полис, полис!" - с тези викове Абан и Амира предупреждават бежанците в столичния кв. "Овча купел" за приближаващи непознати. Той е на 6 години, а тя не може да покаже възрастта си с пръсти. Малка е още. Двете деца са нещо като "преден пост". Боси и мръсни, те си играят из храстите, но не пропускат нито една нова физиономия. За тях всеки непознат е полицай.

И това е напълно нормално. Униформите - дали на сирийски или иракски военни, на турски или български полиции, са нещото, което са виждали най-често. Влизайки нелегално през турско-българската граница, децата и родителите им се сблъскват първо с граничните полицаи, после със служителите на РПУ-то, в което са задържани, следват разпити от ДАНС, дирекция "Миграция" и най-накрая стигат до някой от центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

Около центъра има засилено полицейско присъствие.

Цивилни в коли и бусове на жандармерията обикалят,

особено след инцидентите в две поредни вечери.

Във вторник вечерта е имало леко сбиване сред чужденците, които се намират пред центъра, твърдят живеещите наблизо. "Летяха полицейски автомобили, жандармерия. За секунди всичко се кротна. Май ставаше дума за жена", разказва работещият в близката бакалия младеж. Въпреки това той е категоричен, че след затягане на мерките за сигурност през последните месеци вече е спокойно. Според директора на разпределително-приемателния център в София Пламен Пенов такова сбиване не се е случвало, или поне от местното 6 РПУ не са му дали информация.

Партиите обаче умело използват страховете на хората, като подклаждат напрежение с искания за закриване на всички бежански лагери в София, което звучи нереалистично.

В сряда по обед местните твърдят, че нямат проблеми след засилване на полицейското присъствие. Пред лагера постоянно има жандармерия. А самите чужденци ходели основно до местния магазин, за да си купуват храна. В района са настанени само семейства, няма самотни мъже, както е във "Военна рампа".

Въпреки това в сряда вечерта "Овча купел" е бойна арена -

мъже с бухалки обграждат бежанския център и крещят.

Полицията също се струпва около общежитието, след като на телефон 112 е получен сигнал, че група младежи смятат да се саморазправят с мигрантите. Телевизиите излъчват репортаж, в който две млади момчета разказват, че били нападнати от десетина чужденци с изваден нож, които строшили колата им с тротоарни плочи. Полицията не е установила такова нещо. От МВР посочват, че на този етап няма установени категорични и обективни данни за участие в инцидента на чужди граждани, настанени в регистрационно-приемателния център в района.

Факт е, че повече от година тлее напрежение, а протестите на жителите на квартала са редовни. Хората, които живеят наблизо, и тези, чиито деца учат в местните училища и детски градини, както и работещите в тях, неведнъж писаха писма до кмета и шефа на ДАБ, че ги е страх да излизат вечер, че не смеят да пускат децата си сами, че бежанците закачат момичета, че се облягат по колите и пречат за свободното придвижване на минувачите. Дори само струпването на чужденците кара местните жители да се страхуват. Освен това неведнъж възникваха масови побоища, които оставаха недоизяснени - кой е участвал и кой е започнал пръв. Въпреки това в сряда по обед нищо не подсказва да има напрежение.

За да се избегнат сблъсъци, чужденците са разпределени по националности в лагерите в "Овча купел", "Враждебна" и "Военна рампа". По данни на агенцията през първите осем месеца трайно се увеличават мигрантите от Афганистан, които вече са 5756. Следват ги иракчаните - 3405 души. Сирийците са само 1456 души.

Във "Военна рампа" са настанени основно мъже от Афганистан и Пакистан

и ДАБ предпочита да не ги показва на журналисти. Там от време на време възникват побоища между обитателите. Във "Враждебна" са групирани хора от Сирия и Ирак, центърът е "смесен", има и жени, и деца. В "Овча купел" са настанени предимно семейства - пак от Сирия и Ирак. Затова е учудващо, че точно там избухва непоносимост към чужденците, а във "Враждебна" и "Военна рампа" няма протести и инциденти.

С разделянето се цели да се избегне повторение на масовия бой от лагера в Харманли в края на август. Тогава пакистанци и афганистанци се сбиха със сирийци и иракчани. Виновните за инцидента 7 души са били преместени на 14 септември в новия бежански център от затворен тип в София. Той се намира в Бусманци. Реално представлява малък затвор за 60 души. Предвижда се лагерът в Харманли също да има затворена част, където да се настаняват провинилите се.

Вкарването на чужденци в център от затворен тип не може да става безконтролно. Те трябва да са натрупали достатъчно провинения - да имат актове от полицията или протоколи от ръководствата на отделните поделения на ДАБ. Такива се съставят най-вече когато не се спазва времето за прибиране в лагера. През зимата крайният срок е 20 ч., а през лятото - 22 ч. Другата причина за протокол е унищожаване на имуществото.

Най-много проблеми с разбиване на обзавеждането има във "Военна рампа", признава Пламен Пенов. "Основният проблем е вандалското отношение", разказва той. Афганистанците се отличавали драстично от останалите нации заради ниската си култура и възпитание.

"Не са виждали тоалетна и мивка. Слагам мивка, а те я чупят",

споделя Пенов. В лагера във "Военна рампа" са основно младежи между 15 и 30 години, които нямат шанс да получат бежански статут, защото са икономически мигранти. За да има ред, пред портала отпред винаги има полицаи, правят се внезапни проверки на обитателите. Така са хванати 120 души, избягали от Харманли и Пъстрогор, които са били върнати обратно. Някой път дори се налага полицията да охранява опашката за храна. "Нареждат се и почват да се бутат. Все едно гледате американски футбол. Но като застанат двама-трима полицаи до опашката, и всичко утихва", разказва още Пенов.

В другите два центъра в София такива проблеми няма, тъй като там са основно семейства и деца от Сирия и Ирак. Тяхната култура и възпитание са коренно различни. От 1970 души, подали молба за международна закрила в София, 700 са деца, повечето са в центъра в "Овча купел". От тях много малко са записани да учат - само 30 ще посещават кварталното училище.

30-годишният иракчанин Аран е чичо на четири от децата в центъра. Говори приличен английски. Научил е и някои думи на български. Наложило му се, след като спешно е трябвало да дойде от Великобритания, където живее от 14 години, за да се грижи за племенниците си. Децата са останали наскоро сираци. Майка им и баща им са починали през първите месеци на годината на българо-турската граница. Това е от онези случаи, за които българската полиция не обича и не желае да говори. Сега децата са поверени на грижите на чичо им. Той е зарязал пицарията, в която работи, за да се погрижи за децата на мъртвия си брат. Надява се на 23 септември да отлетят за Острова, където ги чака по-добър живот от този в България. Далеч от тази надежда обаче са останалите обитатели на лагера в "Овча купел".

В момента лагерите в София са 96% пълни, а тези на дирекция "Миграция" - 174%.

В Харманли има място за още 1000 души,

след това ще се опъват палатки и ще се слагат фургони.

Пламен Пенов е благодарен на предишното ръководство на ДАБ, че е купило голямо количество храна, която в момента използват. "Ако не бяхме се презапасили, сега нямаше да има с какво да ги храня", казва той.

Именно заради тази поръчка обаче беше сменено старото ръководство. Тогава в центъра пребиваваха около 200 души, но храната, която беше купена, бе за няколко пъти повече. Чужденците се задържаха броени дни и дори само часове в "Овча купел" и изчезваха по отработения канал през Сърбия за Западна Европа. От месец това е невъзможно и старите проблеми от 2013 г. с изхранването и настаняването отново са на дневен ред.

Пенов е категоричен, че никой не може да прогнозира колко храна трябва да се купи, тъй като бройката на чужденците постоянно се мени. Само за последния месец през РПЦ-София са минали 4000 души. В момента са 1960. "Сещайте се другите къде са", заявява директорът на центъра. Според него ако преминаването през границата на мигранти продължи със същите темпове, до 15-20 дни всички места ще бъдат заети. Тогава вероятно ще трябва да се строят спешно нови центрове, за което вече говори и вътрешният министър Румяна Бъчварова. Никой обаче не иска да коментира какво ще се случи, ако на 1 октомври Турция реши да пусне мигрантите масово към Западна Европа.

Автор: Панайот Ангарев (вестник "Сега")