Св. Ефрем, патр. Антиохийски. Пренасяне мощите на св. вмчк Теодор Стратилат

/КРОСС/ Житие на свети преподобни Ефрем Сирин

Църковният учител преподобни Ефрем Сирин се родил към 306 г. през времето на Константин Велики (306-337 г.) в град Низибия (Низибия, или Низибида, - голям и многолюден град в Месопотамия), провинция Мигдония, която граничела с Персийското царство. Според сирийски актове той бил син на езически жрец, но според указания в собствените му съчинения неговите родители били прости земеделци и добри християни. Между неговите прадеди и сродници имало няколко мъченици и самият той бил възпитан в страх Божи от ранно детство.

На сън била открита на майка му бъдещата слава на нейния син. С особено видение през време на неочакваното му престояване в тъмница, където бил затворен по недоразумение, той самият бил призован към духовно вглъбяване и молитвено внимание в изявите на Божия промисъл. Наскоро след излизане от тъмницата той напуснал света и се отдалечил при отшелниците в планината, където станал ученик на Св. Яков, който в 314 г. заел Низибийската епископска катедра. Той скоро придобил славата на велик молитвеник и мъдър наставник, а някои братя имали видения, които свидетелствували, че на св. Ефрем била дадена особена благодат от Св. Дух да проповядва и поучава християните.

През своя дълъг молитвен живот преподобни Ефрем посетил много страни, взел участие със своя епископ Яков Низибийски в Никейския I Вселенски събор (325 г.), а според някои предания бил и в египетските пустини при великите нитрийски подвижници.

Но повечето от своето време той посвещавал на молитва и на писане проповеднически и изяснителни книги. Той писал полемични книги дори и в стихове, например срещу Аполинарий Младши, и изтълкувал стих по стих цялото Св. Писание. До наше време са се запазили много негови беседи, наставления, проповеди, увещателни слова към монасите, тълкования на Св. Писание, много съчинения по догматически въпроси, много молитви и песнопения, предназначени за богослужебна употреба и известната на всички негова великопостна молитва "Господи и Владико на моя живот...", плод на велик духовен опит. Според преданието, той написал около 300 стихотворения и чрез тях толкова успешно противодействувал на еретическите учения, че еретиците го нападнали с оръжие, като едва не го убили. Това не охладило неговата ревност да разпространява божествените истини, тъй че мнозина го наричали "Сирския пророк".

Предмет на неговите беседи и поучения били предимно смирението, помненето на смъртта и съда, покаянието, благоговението пред Бога, бдителността към самия себе си, борбата с гордостта, всъщност всичко - проникнато от радостното упование на Божията милост. Св. Григорий Нисийски (331-394 г.) писал за него - "за Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: ден и нощ по лицето му се леели сълзи, но лицето на Ефрем сияело от това."

В 338 г. умрял покровителят на Ефрем, св. Яков Низибийски, а през 350 г. Сепор II (309-380 г.) превзел Низибия, и преподобни Ефрем се преселил в Едеса, град разположен на половината път между Низибия и Антиохия. Като по-близък до тази столица на Изтока, този град бил видимо по-голям, по-оживен и изпълнен с повече съблазни.

За своето препитание преподобни Ефрем се наел да работи в една баня, а в свободното си време проповядвал словото Божие на езичниците, но все пак той се теготил от живота в големия град и по съвета на някой си старец Юлиан отишъл на подвиг в една от съседните на Едеса планини. Обаче на същия старец било открито във видение, че Ефрем е избран от Бога за вразумяване на съотечествениците, и Ефрем като се върнал в града, отново се заел с тълкуването на Св. Писание. Проповедта му привличала към него мнозина. Той отново започнал да се отегчава от постоянното струпване на народа около него и поискал отново да се отдалечи в пустинята. Но по пътя му се явил ангел: "Къде бягаш ти, Ефреме?"

- Искам да живея в безмълвие, затова бягам от мълвата и от изкушенията на света.

- Убой се, за да не се изпълни над тебе написаното слово: "Ефрем е подобен на млад вол, който иска да освободи шията си от ярема..."

Ефрем се засрамил и се върнал към своето служение. За успеха на работата си той основал в Едеса училище, от което по-късно излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Впрочем, понякога той все пак се отдалечавал за безмълвие и молитвен подвиг в пустинята и дори основал недалеч от Едеса малка обител - но след това наново се връщал в Едеса, където с поученията си привеждал към покаяние и придобивал за Бога много души.

Голям приятел на св. Ефрем бил преподобни Авраамий Затворник* (336 г.). Те двамата често се посещавали един друг и прекарвали известно време в благочестиви беседи.

* Св. Авраамий Хиданский († ок. 360) бил христиански монах, аскет, който повече от 50 години се подвизавал в Сирийската пустиня. Паметта му Православната църква чества на 29 октомври (11 ноември ст.ст.), а Католическата - на 16 март.

Пренасяне на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат

Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний, в град Хераклея, където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.

Всички, които желаят да получат по-подробни сведения за този светия, могат да прочетат подробното описание на неговите страдания, поместено под осмото число на месец февруари. Тук ще напомним само за дивното чудо, което се извършило чрез неговата икона. За това чудо свидетелстват Анастасий Синаит и Йоан Дамаскин. Чудото било следното:

На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости.

Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.

Анастасий Синаит говори за този образ на светията, че той сам го видял и че върху него личала следата от кръвта, която изтекла от раната.

Това чудо Господ извършил, за да изплаши нечестивите сарацини, а на нас верните да напомня, че сме длъжни да почитаме светите икони, защото при тях пребивава и чрез тях действа чудодействената благодат на нашия Бог.

Невероятно било смирението на св. Ефрем Сирин. Настъпил смут един ден в Низибия, докато той бил още там. Градът бил развълнуван от новината, че дъщерята на виден търговец очаквала дете от Ефрема "светията". Самият преподобен не отхвърлил клеветата, виждайки и в тая неочаквана беда някакъв Божи промисъл. Запитан пред свидетели от самия владика св. Яков, Ефрем паднал в нозете му и с голямо съкрушение промълвил: "Наистина, отче мой, аз съгреших и съм виновен!" Всички изтърпнали пред това несъмнено признание на най-лошите слухове. Само светият старец Яков не изоставил своя послушник и Ефрем продължил да живее при него. Идва и денят, когато бащата на грешната девойка и в присъствие на епископа дава детето в ръцете на бедния Ефрем.

- Ето син ти, гледай си го!

- Наистина, отци мои, аз съм много грешен. Но умолявам ви: Молете се за мене, дано бъда помилван от Бога!

Героично понесеният срам от невинния Божи човек скоро бил стократно възмезден. Сам Бог му внушава, как да възвърне доброто си име. В препълнения храм на един празник го видели да влиза през народа и да се запътва към св. Яков с детето на ръце. Взел разрешение от него и за общо изумление той се възкачил на амвона, вдигнал нависоко пеленачето и с висок глас му казал:

- Заклевам те в името на Господа Иисуса Христа, открий ни истината! Кажи, кой е баща ти!

- Ефрем, домакинът на митрополията! - три пъти повторило пеленачето. Цялата църква коленичила, а от очите на злодумците течели горчивите сълзи на разкаянието, и всички се втурнали да молят за неговата прошка. Преподобният кротко ги увещавал никого да не осъждат прибързано.

Веднъж св. Ефрем Сирин имал видение. Видял на сън извисен до небето огнен стълб и чул глас: "Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен стълб, такъв е и Василий, архиепископът на Кесария Кападокийска!" Понеже не знаел гръцки език, а само родния си сирийски св. Ефрем Сирин, придружен от преводач, се отправил за Кесария и заварил Василий по време на проповед в храма. Умилен от това видение, Ефрем започнал гласно да слави Василия, а след службата те се запознали и беседвали приятелски. И двамата отдавна вече знаели един за друг. Василий Велики го запитал:

- Честний отче, защо ти не си ръкоположен за презвитер, като си достоен за това?

- Аз съм грешен, владико - отвърнал Ефрем.

- О, ако бих могъл да имам само твоите грехове! - въздъхнал Василий и добавил:

- Да преклоним колене!

И когато коленичили, св. Василий възложил ръце върху Ефремовата глава и го ръкоположил за дякон. След това св. Ефрем чудесно проговорил гръцки, прекарал още три дни при Василий, който го ръкоположил и за свещеник и се завърнал в Едеса. Там той продължил предишния живот, прекарвайки в молитва и писане на своите назидателни поучения, като винаги избягвал човешката почит и временната слава. Един път народът искал насила да го улови и да го постави за епископ, но той се престорил на луд и тичал по града, влачейки дрехата си, докато за епископ бил посветен друг.

Преподобни Ефрем малко спял, малко се хранел - колкото да не умре от изтощение. Денем и нощем пребивавал в молитви и сълзи, мислейки за Страшния съд, за който много писал и говорил. За него казвали съвременниците, че се уморявала устата му да говори, но не и умът му. А благодатта Божия била толкова изобилна в него, щото той молел понякога Бога: "Намали вълните на благодатта Си!"

Преживял богоугодно много години, преподобни Ефрем Сирин тихо отминал във вечността, като своевременно написал знаменития си Завет към учениците си, понеже му било открито, кога ще умре. Той починал в ръцете на един от любимите си ученици през 373 година. Съгласно завещанието му, погребали го в края на градските гробища, където заравяли бедните странници. По-сетне неговите нетленни мощи били положени в гробницата на едеските епископи в една от градските църкви. Днес неговият гроб се показва в крайградския манастир "Св. Сергий". Части от светите му мощи се съхраняват в храма "Св. Преображение" на Синайския манастир.

Свети Ефрем Сирин е един от древните отци, които са най-рано преведени на старобългарски език. Св. Йоан Рилски цитира неговия "Паренесис" ("Увещание") в своя Завет.