Няма нужда от нови електроцентрали до 2025 г., според лабораторията на Костов

/КРОСС/ Прогноза за електроенергийния баланс на България до 2025 г. беше представена пред експертната общност и медиите днес, 20 октомври 2014 г., в БСК. Аналитичният материал е разработен от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет, с ръководител Иван Костов, министър-председател на България в периода 1997-2001 г., съощбават от БСК.

Документът беше представен от доц. д-р Иван Иванов - ръководител на експертния екип, осъществил изследването, а в дискусията по представените данни и заключения се включиха бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, енергийни експерти и професионалисти.

България не се нуждае от нови електроенергийни мощности, сочи прогноза за електроенергийния баланс на страната до 2025 г., изготвена от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет.

Според авторите на доклада занапред вътрешното потребление на електроенергия ще намалява заради негативните демографски тенденции и провеждането на европейски политики за зелена енергия и енергийна ефективност. Цените на електрическата енергия ще растат, а износът й ще намалява, прогнозират експертите.

Постепенно българската икономика ще се доближава до средноевропейското ниво на енергийна интензивност, което означава намаление на потреблението в енергийния сектор и на загубите в преносната и разпределителните мрежи, отчита докладът.

За сметка на намаляващото потребление на електроенергия би трябвало да се разшири потреблението на природен газ заради конкурентната му цена, диверсификацията на доставчиците и увеличения местен добив, смятат анализаторите.

Въвеждането на интелигентни мрежи за пренос и разпределение ще оптимизират потреблението на електроенергия, но цената ще се повишава, защото трябва да бъдат направени много инвестиции за постигане на европейското изискване за преход към нисковъглеродна икономика, смятат експертите от Лабораторията за управление на рисковете.

Иванов подчерта, че със съществуващите към момента електропроизводствени мощности България ще задоволява напълно своите потребности от електроенергия. Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия. АЕЦ "Козлодуй" ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Маришкия басейн ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството, смятат експертите. Водните електроцентрали, соларните и вятърните паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие в най-натоварените сезони и часове, така че ще има достатъчно електроенергия за износ.

Според направеното проучване износът на електроенергия ще бъде ограничен до 10.25 тераватчаса във връзка с въвеждането на междусистемните електроенергийни връзки в ЕС. Създаването на европейски енергиен съюз ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар и част от участниците в него ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения в България, смятат анализаторите.

Намаленият енергиен интензитет пък ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на с 27% по-висок БВП при намаляващо с 2.3 тераватчаса брутно потребление на електроенергия, изчисляват в проучването си експертите от лабораторията към НБУ.

Според прогнозите им след няколко години природният газ ще измести електроенергията в битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор и това ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението с над 6 тераватчаса. Чрез децентрализацията на генериращи мощности вътрешното потребление ще бъде намалено допълнително с повече от 1 тераватчас.