Малцинства, линейки, държава...

/КРОСС/ Когато здравният министър декларира, че няма да праща лекарите си в махали, където ги бият - наскачаха го всички високопрогресивни, политкоректни и европеидно-екзактни надзорници на либерално-демократичния морал. Когато същият министър седна с лидерите на ромските общности за да се опита да реши проблемите на медицинското обслужване на махалите, думата взеха остроумните подигравачи, които се изсмяха, че сега бързата помощ послушно ще чака на входа на махалата някой ром да се разболее и да помаха за помощ... Е-е, няма оправия драги сънародници по света и у нас! Когато мнозинството на една нация е заело позата на колективен сеирджия и с умерено удоволствие търси и намира кусури на все по-малкото на брой ангажирани в конкретна работа хора, нещата стигат до там, където сме ние и вървят бързо нататък...

Интеграцията в едно модерно общество на етнически и други малцинствени групи се осъществява чрез представителството на общностните елити. Необходимо е държавата да развие инструменти за това представителство и наред с овластяването на общностните елити да изисква от тях поемането на определени отговорности. В България през последния четвърт век се случваше - донякъде - само първото действие: овластяване на етническите елити. Това само-овластяване достигна хипертрофирани и уродливи форми при партията ДПС, която въведе средновековна диктатура над турско-мюсюлманското малцинство и корупционна диктатура над българската държава и общество. Стигна се дотам, че отстраняването на ДПС от властта да се превърне в задължително предусловие за самото оцеляване на българската държава. В замяна обаче самоназначилия се елит на етническата пирамида ДПС нямаше и няма никакви отговорности към обществото и държавата - извън тази да ни плаши, че ако ограничаваме депесарския произвол ни чака Косово или Босна...

Положени бяха дългосрочни усилия за създаване на модерни елити на циганските общности. Тези усилия не бяха на българската държава, а на международни институции и неправителствени мрежи. Резултатите от тези десетилетия на „включване" са в най-добрия случай умерени. Много по-успешно върви процеса на припознаване на традиционните елити на ромските общности - феодалните „цигански барони" и робовладелците лихвари - от страна на политическите и бизнес крила на олигархията. Купуване на гласове, организирана престъпност, неглижиране и безнаказаност за масовите и системни нарушения на закона и на живота на обикновените хора в много райони на страната - това са само част от „клаузите" на „обществения договор" между подменилата държавността олигархия и „циганските барони" по места. Мизерия, робство и беззаконие - това са правилата на живот, наложени върху ромските общности от криминалните им елити в условията на съвременната българска бездържавност. Бумерангът на общностната дегенерация и асоциализация на циганските гета се връща - но не върху олигархията, а върху българското общество...

Правозащитната парадигма енергично се самосезира за следствията от тази общностна дегенерация при съприкосновението на малцинствата с държавните институции, но е тесногръдо безпомощна да систематизира причините за упадъка, пораждащ дефицит на права. При това правозащитниците строго и механично съблюдават външните прояви на обезправяване само на малцинствата. Правата на членовете на „мълчаливото мнозинство" не влизат в сферата на техните интереси. За преодоляването на всяко безправие е необходима стратегия, а всяка стратегия изисква преди всичко енергичен субект - автор на стратегическо действие. На първо място - изисква държава. Та за какви права става дума в робовладелското общество на „бароните" и лихварите от гетото? Когато наречеш правозащитниците „щрауси" - те се обиждат... Държавата е тази, която овластява елитите на етническите общности - и изисква от тях отговорност за изпълнение на поетите ангажименти. От едната страна са привилегиите на малцинствата - да не се лъжем, без привилегии този диалог „държава - малцинства" не работи. От другата страна са отговорностите на етническите елити да спазват договореностите с държавата.

Проблемите на здравеопазването в циганските махали не започват и не свършват със случаите на малтретирани лекари от Бърза помощ. Мнозинството от тези хора са здравно неосигурени, начинът на живот, който водят предполага завишена заболеваемост, а здравната система на България все по-трудно поема рутинни задачи, че да бъде особено ефективна в специфично кризисни измерения и ситуации. В опита да се договори си с представителите на ромските общности Москов действа по правилата на нормалните отношения „държава - малцинства". Дори да постигне успех - той ще бъде неизбежно частичен ако останалите сектори на държавната власт не тръгнат към стратегическо разрешаване на цялостния пакет проблеми на малцинственото представителство и интеграцията на малцинствата в живота на обществото. Време е удобният за някои етниччески елити мит за „българския етнически модел" да бъде заменен с конкретни и реални практики на интеграция на малцинствата в системата на гражданско равенство, която държавата е длъжна да произвежда и съблюдава. Интеграцията дава някои привилегии, но изисква отговорност на малцинствените елити. Този разговор едва започва в България.

Огнян Минчев