Ердоган – новата стара заплаха за сигурността в Европа

/КРОСС/В един от мартенските си броеве британският „Гардиън" съобщи, че в средата на януари т.г. кралят на Йордания е заявил пред избрани членове на американския Конгрес, сред които и сенаторът Джон Маккейн, че „турският президент Реджеп Ердоган е убеден, че проблемите на региона ще бъдат решени със способите на радикалния ислям". Пак според йорданския монарх, „нашествието към Европа от терористите е част от турската политика; тя от една страна представлява заплаха, а от друга е опит Ердоган да се измъкне от задънената улица".

Това предупреждение, които би трябвало да ни стресне, не бе отречено от йорданските посолства в Лондон и Вашингтон, което е и начин информацията да се потвърди негласно. То налага преразглеждане на оценката за Ердоган и управлението му в рамките на европейската и западната стратегия. Обвързването на Ердоган с радикалния ислям не е случайно и това се вижда още по-ясно след сегашната му атака срещу всички политически течения, които се противопоставят на политиката на президента за ислямизация на турското общество и на желязната му хватка върху властта, трансформирането ѝ в еднолично управление. Изтичането в публичното пространство на подобно обвинение, особено след поредицата атентати в Брюксел, Париж, Ница и Германия, означава, че Западът - в частност Еврропейският съюз, е изправен пред сериозно предизвикателство, заплашващо пряко европейската сигурност. А това означава, че засилващите се европейски и американски критики към сегашната политика на Ердоган могат да доведат до сериозен поврат. Той би бил съизмерим с ефекта на ядреното споразумение с Иран и на руската намеса в сирийската война и би наложил отпечатък върху целия регион.

Следващият преврат срещу Ердоган ще е фатален за него
Външният министър на Анкара Чавушоглу вече заплаши Европа, че ако не получи в най-скоро време обещания безвизов режим за гражданите си, Турция ще замрази споразумението за бежанците, с което бе намален драстично броят на нелегално влизащите имигранти в ЕС. Всичко това поставя на дневен ред въпроса за реалните намерения на Ердоган. Дали гневните реакции към европейската критика на репресиите, чиито жертви станаха десетки хиляди турци след неуспешния преврат, ще станат повод за скъсването на Турция с европейската перспектива и за опити за дестабилизацията на самата Европа?

Преди няколко месеца движението „Учени за мир" алармира за нападките на „ердоганския маккартизъм" срещу стотици представители на турския елит. В днешната извънредна ситуация се засилват опасенията, че след като ликвидира ръководните структури на армията и извърши чистка на всичките държавни институции, откъдето бяха уволнени онези, които се противопоставяха или критикуваха политиката му към въвеждане на полицейски режим с ислямска идеология, репресиите ще се стоварят и върху други социални прослойки. Потвърждение за това е фактът, че обект на тези репресии вече станаха журналисти, млади научни работници, артисти, кюрди и дори просветени ислямисти, като училищата на Фетхуллах Гюлен, които не се занимават с политика, а с просвещение, и които подкрепяха самия Ердоган в началото на кариерата му.

През последните три години представители на интелигенцията - либерално настроени творци, младежки и женски организации - непрестанно предупреждаваха, че политиките на Ердоган се превръщат в заплаха за турската национална сигурност. Тези политики разрушиха превъзнасяния в миналото „турски модел" на модерна ислямска държава и върнаха Турция в лоното на Близкия изток с най-лошите му регресивни и деспотични традиции. Днес турски политици също клеймят недемократичната еволюция на управлението на Ердоган, което се превърна в част от поредицата от провалени опити за налагане на политическия ислям в страната. От опита на 20-и век - както преди Втората световна война, така и след нея - добре знаем как народният вот довежда на власт популистки партии, които на свой ред подчиняват държавните институции с помощта на уличен натиск. Това е и пътят, по който номиналните партийни лидери се превръщат в еднолични господари на съответните страни. По същата логика, натискът на поддръжниците на управляващата партия задушава опозиционните средства за информация.

Изтичането на информацията за изявлението на йорданския крал бе извършено от американски източници, което на свой ред е показателно за по-нататъшното усложняване на ситуацията в Близкия изток. Изпращането на нови вълни бежанци към Европа може да стане част от новата турска политика. Става дума за организирано извозване на част от двата милиона и половина бежанци, които понастоящем се намират В Турция. Поредно цунами застрашава Европейския съюз и може да предизвика повторение на хаоса от края на 2015 г. по „Балканския път" към сърцето на Европа.

Източник: clubz.bg