За Ердоган, популизма и клиентелизма

/КРОСС/ "Триумфът на Реджеп Тейип Ердоган на първите преки президентски избори в Турция не е изненада. Той е популярен и като премиер от 2003г. насам се носи на вълната на икономически успех. Но Ердоган е също така популист, който методично затяга хватката си над държавата и медиите и демонизира критиците си (включително бивши съюзници като живеещият в чужбина проповедник Фетхулах Гюлен).

Както е и с други популисти като унгарския премиер Виктор Орбан или покойният Уго Чавес във Венецуела, не е лесно да се помирят предизборните обещания на Ердоган с постиженията му на власт. Подобни фигури започват да атакуват колко корумпирани са опонентите им и ги обвиняват, че са окупирали държавата за своите партии и пренебрегват интереса на обикновените хора. Но когато дойдат на власт те се държат точно по същия начин, отнасят се към държавата като към своя личина или партийна собственост и се замесват в корупция, или поне не й пречат."

Това коментира професорът по политически науки в Принстънския университет Ян-Вернер Мюлер в статията си, озаглавена "Ердоган и парадоксите на популизма".

Защо успява?

Той повдига въпроса защо лицемерието, за което говори, "обикновено не влияе на шансовете за изборна победа на популистите, както драматично ни показа и успехът на Ердоган".

"Противно на традиционната логика, популизмът не се ограничава до една определена група избиратели - например до ниските пластове на средната класа - или до елементаризиране на политиката за печелене на масите, както често твърдят либерални коментатори. Популизмът е по-скоро морализирана концепция за политиката и популистът е политик, който твърди, че той и единствено той реално представлява хората, като по този начин отрежда на всичките си политически опоненти ролята на мошеници, които само се преструват, че се интересуват от народа", казва Мюлер.

Зад подобна претенция стои едно друго допускане - че хората имат една обща воля, стремяща се към общо благо и че автентичният народен лидер - като Ердоган, водил кампания под лозунга "Национална воля, национална сила" - могат да я разпознаят и приложат, обяснява професорът от Принстън в коментара си за "Проджект синдикейт". "В този смисъл популистите са не само срещу елитите, те по необходимост са против плурализма и поради това са антилиберално настроени. Тяхната политика винаги създава разделение, разцепва гражданите на чисти, морални хора и на неморални - тези, които Ердоган често нарича просто "предатели".

Няма опозиция - само предатели

Ян-Вернер Мюлер казва още, че в очите на популистите въпросните "предатели" изобщо не могат да бъдат някаква легитимна опозиция: "Който е срещу лидера, автоматично е срещу народа. И, според тази логика, който е срещу народа, не може да принадлежи на народа."

"Това обяснява обвиненията на Ердоган срещу протестиращите от парка "Гези" миналото лято, които недоволстваха срещу правителствените планове да се построи там търговски център. Той каза, че те изобщо не са турци.

Това обяснява и стъписващото му изявление по-рано тази година при приемането на номинацията на своята партия за кандидат за президент: "Ние сме народът. А вие кои сте?"

Как се крепят на власт?

Проф. Мюлер продължава с анализ защо популисти успяват да се задържат на власт и то доста дълго и без да губят сериозна подкрепа.

"Често казват, че популистите не могат да управляват или че когато влязат във властта се вижда колко са некомпетентни. Според тази гледна точка популистките партии в самата си същност са партии на протеста, а протестът не може да управлява, понеже е невъзможно да протестираш срещу себе си.

В действителност нещата не са толково елементарни.

Популистите обикновино приемат стил на управление, отразяващ същите обвинения, които са отправяли срещу предшествениците си. Те заграбват колкото може повече власт, разбиват баланса и разделението между властите, напълват цялата администрация със свои протежета и възнаграждават последователите си (само и единствено тях) с бонуси в замяна на лоялността им. Политолозите наричат това "масов клиентелизъм". Австрийският архипопулист Йорг Хайдер, например, казваше, че буквално ще раздава "на своиете хора" пона улицата по 100 евро.

Разбира се, всички партии се грижат на първо място за избирателите си. Но особеното при популистите, че те могат да го правят толкова неприкрито и напълно съзнателно. В крайна сметка, ако техните избиратели наистина са "хората", всички останали не заслужават нищо."

Колонизирането на държавата

Ян-Вернер Мюлер казва, че "в същия дух популистките партии ентусиазирано колонизират държавата."

"Ако само една партия наистина представлява народа, защо и държавата да не стане инструмент на народа? И когато популистите имат възможност да променят конституцията, защо да не смажат всякаква опозиция, която по дефиниция прави компромиси с враговете на народа (и често е описвана като "чуждестранен агент")?

Това обяснява защо клиентелизмът и корупцията на популистките правителства не отслабва ядрото на подкрепата за техните лидери сред електората. Подобни практики са възприемани като обслужващи моралното "ние" за сметка на неморалното чуждестранно "те".

Така убедеността на либералите, че е достатъчно само да посочат корупцията на популистите, за да ги дискредитират, е безплодна надежда. Те трябва да покажат на огромна част от гражданите, че клиентелизмът не носи ползи и че от отсъствието на демократична отговорност, от неработещата бюрокрация и отслабването на върховенството на закона след време ще страдат абсолютно всички."

Читателите - от "нищо не разбирате", до "това е завой към Путин"

Коментарите към статията на Ян-Вернер Мюлер са критични, когато идват от читатели от Турция, и допълващи, когато са от хора от Западна Европа и Северна Америка.

Според турците авторът не познава достатъчно добре Турция и историята й от последните десетилетия и как макар да е бил трънлив, пътят на последователите на Ердоган ги е извел до просперитет на цялата страна.

"Ердоган е преди всичко мюсюлмански политик, борещ се да изгради своя версия на политическа система, съвместима с шериата. Ако не разбирате това, значи сте сляп", пише друг от читателите. "Нацията за Ердоган е умма (сунитската духовна общност по цял свят). Единството и дисциплината за него означават да се следва волята на Бог. Всеки, който е срещу него, е срещу Бог и религията, а вярата по дефиниция не се нуждае от легитимност. Демонстранти, опозиция, западни политически лидери - за него всички са еднакво достойни за презрение."

"Ердоган не е популист", пише и Нури Делен. "Неговите министерства на икономиката, финансите, търговията са пълни с работливи и интелигентни хора. Успехът му не е в това какво казва и как го казва и тук Ян-Вернер Мюлер допуска грешка. Данните не лъжат. Успехът му е в това, че предвожда мнозина компетентни. Светът е пълен с хора с акъл, но му липсват честни хора с големи сърца и неотдавна го видяхме при поредния епизод с Газа. Турците виждат именно това в Ердоган."

Според читател, представил се като Жаклин фон Хетлинген, проблемът е, че на Запад "популист" е станала мръсна дума и който следва този подход, губи доверието на образованата публика и сам се изключва от основния политически поток. "Когато се каже "популист", хората си мислят за Виктор Орбан или Уго Чавес. Привържениците на Ердоган казват, че идеите и действията му отговарят на нуждите и желанията на обикновените хора, а те наистина спечелиха от икономическия растеж и възможността да не бъдат дискриминирани заради религиозността си.

Предизборните му обещания са огледален пример на прочутата фраза на Джон Кенеди "Запитайте се не какво може да направи страната за вас, а какво вие можете да направите за страната си".
Интерпретацията на Ердоган е "Запитайте се не какво хората могат да направят за вас, запитайте се какво вие можете да направите за хората" - разбира се, стига "хората" да са лоялни и да те оставят да правиш каквото си искаш.

За съжаление, като не допуска недоволство, той раздели страната. В очите му всички, които отхвърлят неговия популизъм и авторитаризъм, не са неговите "хора" - те са "предатели". В крайна сметка политиката му не е популизъм, а власт на един елит, основана на клиентелизъм. Той и свързаните с него хора са създали малка група висши служители и политици, контролиращи икономиката на страната и смятащи, че знаят най-добре кое е добро и как се управлява. Неговият патернализъм е неприкрит, когато казва, че е лошо да се пие и че жените трябва да раждат повече деца.

Победата на Ердоган означава, че Турция прави завой към модел със силна президентска власт. Вероятно руската форма на Владимир Путин го привлича повече от тази на Франция."

Анализът на Ян-Вернер Мюлер е преведен и публикуван в Дневник.