Тайп Баба уби Ататюрк

/КРОСС/ След референдума може да се очаква логично допълнително настъпление срещу принципите на светската държава и увеличаване на натиска срещу всички, които не подкрепят президента

След референдума от неделя Турция се събуди разделена на две части, между които има огромна пропаст. Става дума за разлика в цивилизационния избор как да се развива държавата. Напрежението ще се увеличава. И следващите месеци ще бъдат критични. Ако Реджеп Ердоган не овладее ситуацията, резултатите на президентските избори през 2019 г. могат да се окажат непредсказуеми за него.

Въпреки това може да се каже, че на 16 април 2017 г. с един-два процента преднина духът на Ататюрк беше погребан окончателно в Турция. Светската държава се спомина, след като победител в референдума се оказа Реджеп Тайп Ердоган, макар и само с 51%. Загубиха турският народ и турският парламент. По време на гласуването френският канал France 24 излъчваше на всеки два часа кадри от улиците и заведенията на Истанбул, но през 60-те години на миналия век, сравнявайки ги с днешния дейли лайф. Разликата е направо стряскаща. През последните години атмосферата в съседна Турция придоби контури, които все повече се отдалечават от европейските. 55,3 милиона турци взеха най-важното решение в своята нова история. 51% от тях предоставиха толкова много власт на Ердоган, колкото не е имал никой от времената на Османската империя.

Предложението за конституционна реформа се превърна в плебисцит по отношение на самия Ердоган. Тъй като около 75% от гласоподавателите не знаеха в какво точно се състои конституционната реформа. Реджеп Ердоган агитираше с лозунги „за една нова Турция", „за една обединена нация", „за една силна държава" и др. Но реално турският президент постави акцента върху въпроса: „ЗА или ПРОТИВ мен сте?". На последните митинги пред своите поддръжници Ердоган цитираше дълги пасажи от Корана на арабски език. Станаха обичайни и виковете „Аллах акбар!" в парламента от страна на фракцията на управляващата партия. След референдума може да се очаква логично допълнително настъпление срещу принципите на светската държава и увеличаване на натиска срещу кемалисти, кюрди, алавити, изобщо всички, които не подкрепят президента.

Могат обаче да се очакват и бурни протести, тъй като турската интелигенция винаги е била бунтовна. Проблемът с тероризма в Турция не е решен. Опозицията в лицето на Републиканската народна партия и Демократичната партия на народите определи конституционните промени като „смърт за демокрацията" в Турция. Вътрешнополитическата обстановка по време на референдума беше меко казано недемократична. В страната не е отменено извънредното положение, въведено след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г. По време на мероприятия активистите на опозицията постоянно бяха атакувани от привърженици на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Тринадесет депутати от Демократичната партия на народите и стотици нейни поддръжници са зад решетките с обвинения, че подкрепят ПКК (Работническа партия на Кюрдистан). Лидерът й Селахатин Демирташ заяви от затворническата килия: „Не се оставяйте да продължи този филм на ужасите. Скъсете пътя, който ви води към демокрация, към мир и солидарност, гласувайте с НЕ."

Опозицията срещу Реджеп Ердоган бе брутално изхвърлена от медиите. Статистиката на асоциация Demokrasi Icin Birlik е стряскаща. През първите три седмици на март 17-те частни телевизии, контролирани от симпатизанти на властта, директно са излъчили 470 часа мероприятия на турския президент и неговата управляваща партия. Народнорепубликанската партия получи само 45 часа ефир. Демократичната партия на народите получи нула минути. По време на самия референдум бяха взети драконовски мерки за сигурност. Мобилизирани бяха 250 000 полицаи, 128 000 жандармеристи и 70 000 души от охранителни структури. Управляващата Партия на справедливостта и развитието мобилизира за спечелването на референдума всички налични ресурси. Наложен бе мораториум на повишаването на цените на електричеството. Редица частни предприемачи получиха данъчни облекчения. В провинцията местната администрация получи премии. Даже бабите, които гледат своите собствени внуци, получиха бонус от 120 долара месечно.

Налице е откровена връзка между Ердогановата партия, правителството и държавата. По този начин откровено се подхранва турският клиентелизъм. Срещу Ердоган гласуваха основно кюрдските райони и средиземноморското крайбрежие, което тежко пострада от отлива на чужди туристи в резултат на авантюристичната външна политика на турския президент. Ердоган получи подкрепа най-вече от дълбоката турска провинция. Анадола е извор на проправителствените гласове. Лоялността на тези региони към управляващата партия се заплаща с инвестиции и услуги. За обикновените турци няма значение дали инвестициите са от държавата, правителството, общината, партията или президента. Има случаи, при които офисът на Партията на справедливостта и развитието се намира в сградата на кметството. Груповите вечери, които организират общините по време на Рамадан, са съпроводени със съответните политически мероприятия. Не е изненада, че съгласно официалните данни управляващата партия наброява 9 милиона активисти, което е 9% от цялото турско население. Властите награждават лоялните общини. И обратно, там, където опозицията печели, се налагат наказания. Министерството на транспорта строи в основните провинциални градове метро и трамвайни линии.

Но Измир например бе наказан за нелоялност към властите в Анкара. Централното правителство отказа да финансира метрото в града. Кметството беше принудено да вземе кредит от чужбина. Въобще системата „ако имаш нужда от нещо, насреща е партията" работи отлично в Турция. На 1 март Сейфетин Азизоглу, губернатор на Ерзурум, организира среща с населението. Става един 63-годишен мъж, останал без зъби, и взема думата. „Какво искаш от нас?", пита губернаторът. Мъжът отговаря: „Омръзна ми да ям само супи. Уважаеми губернаторе, моля да ме уредиш с едно ново чене." Залата избухва в смях. Но губернаторът обещава да плати зъбните импланти. Всеки глас е важен по време на избори.

Изненадващо турците, живеещи в чужбина, подкрепиха масово Реджеп Ердоган. В Германия 63%. Във Франция 64%. Само в САЩ 83% подпечатаха бюлетината с „не". Какво всъщност си избраха турците? Новият президентски режим, който ще бъде въведен в Турция, няма да има нищо общо с президентския режим в САЩ или полупрезидентския във Франция. Турският президент слага ръка върху законодателната и съдебната власт. Държавният глава може да управлява с укази. Може да обявява извънредно положение в случай на „бунт срещу родината" или „насилствени действия, които поставят нацията в опасност да се раздели".

Последствията от референдума са очевидни. Турция е на път да изостави конституционната демокрация, базирана на върховенството на закона и водена от принципа на разделението на властите и системата на проверка и баланс. Новият турски режим няма да има много общи допирни точки с познатите големи демокрации. Тъй като няма да има разделение на властите. Премиерът, който е отговорен пред парламента, е елиминиран. Тогава какъв е този режим? За такива случаи се употребяват различни термини: one man rule, диктатура и други. Подобни режими има в Латинска Америка и Африка и те често се наричат „президенциалистки". Френската експертка Ариан Бонзон издигна следната хипотеза. Имайки предвид влечението на Реджеп Ердоган към историята и величието на Османската империя, тя предлага сериозно да се въведе понятието „неоосманистки режим". Изглежда е права. Преди време Реджеп Ердоган беше казал: „Демокрацията е като трамвай - като пристигнеш на последната спирка, слизаш." Германският външен министър Зигмар Габриел реагира първи в Европа след обявяването на резултатите от референдума: „Ние всички сме предупредени да запазим хладен разум и да реагираме със спокойствие." .

Автор: Боян Чуков; в. "Труд"