Al-monitor: Само чудо би спасило Ердоган от изолация

/КРОСС/ Със своята външна политика турският президент Реджеп Ердоган тласна страната към изолация, от която може да я спаси само чудо, счита анализаторът Кадри Хурсел от Al-Monitor.

„В безизходни ситуации турците казват: „всичко е по волята на Аллах“. За външната политика на Ердоган може да се каже същото. И наистина, изглежда, че за да се измъкне Турция от изолацията във външната политика, ще й трябва чудо“, пише той.

Хурсел припомня, че отношенията между Русия и Турция са се усложнили след свалянето на руския самолет от турските ВВС над Сирия. Със САЩ и другите си западни съюзници Турция се намира в “дълбока криза на доверието“, след като турците започнаха да обстрелват позициите на сирийските кюрди в Сирия.

Безизходното положение на Турция се затяга и в резултат на вътрешната политика на нейния президент, счита Хурсел. В стремежа си да контролира правителството изцяло, Ердоган поставя под заплаха целостта на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“, продължава авторът.

Освен това, известни са нарастващите разногласия в отношенията между лидера на държавата и премиера на страната Ахмет Давутоглу.

В югоизточната част на страната, населена главно с кюрди, се разиграва битката на Ердоган срещу „Работническата партия на Кюрдистан“, която по размаха си напомня хуманитарната катастрофа в съседна Сирия. При това край на кръвопролитието не се предвижда.

Дори в безизходно положение „Ердоган не демонстрира никакви признаци, че е готов да се откаже от мечтата си за президентска република, когато цялата власт конституционно ще бъде съсредоточена в ръцете му“, пише анализаторът.

За да преодолее външните и вътрешните си пречки по пътя към мечтата си, турският президент се опитва да спечели подкрепата на консерваторите-сунити. Хурсел обръща внимание на това, че Ердоган все по-често в речите си прибягва до „ислямския дневен ред“ и се опитва да убеди избирателите, че той има „божествена мисия“.

В частност, по-рано тази година турският президент в речта си пред мехтарами (селските старейшини) не отдаде голямо значение на това, в какво положение се е оказала държавата, но увери, че „помощ ще дойде отгоре“.

Хурсел не е убеден обаче, че турският президент на фона на проблемите в страната ще успее да завоюва сърцата на избирателите с помощта на ислямизма.